В народните традиции този ден е известен още с названията Млада година или Полазовден. Според народните вярвания, Слънцето в този ден спира своя ход, за да си почине и да поеме дългия си път към лятото.

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си.Прието е да се смята, че Коледните празници започват с Игнажден (20 декември), а дните до настъпване на Коледа се наричат Мъчници, тъй като се смята че на този ден са започнали родилните мъки на Божията майка. 

Празникът обаче има много по-дълбоки корени в българските обредни традиции.Според народните вярвания, Слънцето в този ден спира своя ход, за да си почине и да поеме дългия си път към лятото. Този ден отбелязва края на старата година година в прабългарския календар, който и до днес се слави като най-точната и добре организирана календарна система. Древните българи добре познавали цикличността в природата и създали съвършен слънчев календар, в който дори успели да отбележат специфичното движение на Слънцето, добавяйки един нулев ден в годината. Знае се че Слънцето изминава за ден приблизително един градус от еклиптиката. Празния, нулев ден добавили за да елиминират отклонението, което се натрупва във времето. Наричали го Еднак, Еднаж ден и отбелязвали с него най-късият ден в годината, в навечерието на Новата година, която настъпвала в деня на Зимното слънцестоене.

В народните традиции този ден е известен още с названията Млада година или Полазовден. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.

Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако  въгленът изгори докрай и стане на пепел върху нея.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко. Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през вековете, тази традиция  довела до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става. На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

В християнските традиции на българите, този ден отбелязва началото на коледните празници. Вечерта на празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. На Игнажден се приготвят колаци и се прави питка-кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които продължават до Коледа. То е разпространено в почти всички обредни традиции по света и е свързано с факта, че в периода на Зимното Слънцестоене нощите са най-дълги, а дните най-къси.

Важен ритуал е приготвянето и разчупването на питката. Тя се разчупва едновременно от всички членове на семейството. У когото остане най-голямото парче, той ще носи късмета в дома.  Питката трябва да е постна, а ако желаете да спазите изцяло традицията оформете я като слънце и поставете кръст в средата му.

Необходими продукти:
1 кубче мая
400 мл топла вода
1 щипка сол
1 ч.л. захар
около 2-3 с.л. олио
около 1 кг брашно

Приготвяне:
Маята се размесва с щипка сол и захарта. Налива се топлата вода и се добавят няколко лъжици брашно. Разбърква се хубаво и се оставя за около 15 мин. да шупне. Брашното се пресява в голяма купа и се добавя шупналата мая. Замесва се меко еластично тесто. Ако е необходимо се добавя още малко брашно. Олиото се добавя накрая. Тестото се оформя на топка и се оставя покрито с топла кърпа да втаса около 1 час-трябва да увеличи около два пъти обема си.

Когато е готово се разделя на равни чести и се приготвя в желаната форма. В тавата питката се оставя да втаса още половин час. По желание можете да поръсите питката със сусам преди да я сложите да се пече. Пече се на средна фурна на 190 градуса до готовност: трябва хубаво да порозовее и да добие хрупкава коричка. Когато се изпече, се загъва с топла кърпа, която да пропуска изпаренията и се оставя да си обиколи нивата.