Избрани Новини
Троловете вече не са само в приказките
Най-мощният отпор за “троловете” обаче е те да бъдат игнорирани
Митични създания от приказките и книгите на Толкин намират постоянни олицетворения във всекидневния живот. Красивите жени ни се струват като елфически принцеси, определени хора не съвсем любезно наричаме орки, а интернет пространството отдавна е поле за изява на друг вид приказни хора - троловете.
Днес можем да чуем, че "тролове" са свързани с политически кампании на БСП, ГЕРБ или на севернокорейския вожд Ким Чен Ун (виж карето на стр. 23). Те са обвинявани за смъртта на британска тийнейджърка или пък са причина за налагане на все по-строги мерки върху анонимността в интернет и ограничаване на свободата на словото. Терминът "трол" се употребява по-често, отколкото трябва, предизвиква паника и дискусии, а всъщност не толкова много хора разбират спорното му значение.
Какво все пак е "трол" на жаргона на световната мрежа и защо може да се каже, че той вече е медиен феномен? Това са потребители, които от скука или с користни цели публикуват коментари, чиято единствена цел е да предизвикат суматоха. Виждали сте ги - умишлено и целенасочено отправят дружелюбни и не съвсем дружелюбни шеги или направо обиди под статии в онлайн издания или сайтове на вестници и телевизии. Има ги и под музикалните клипове, качени в интернет, или под обикновеното мнение на някой друг потребител във форумите. Вероятно в съзнанието на публиката физическата грозота на приказните създания се прехвърля в морален аспект. Или пък просто се появиха прекалено много филми по "Властелинът на пръстените" и фентъзи компютърни игри в последното десетилетие. Но това само известните ни "хейтъри", които плюят целенасочено даден политик, или съвсем безпринципно - който им падне.
Змии и гущери
Проблемът, свързан с дефинирането на "троловете", се корени в широчината на понятието. В една по-лека форма "тролване" са безвредните бъзици, които целят най-вече да провокират бълване на змии и гущери от хора, лишени от хладен ум. "Тролът" си умира да заяви, че любимият ви актьор или политик има някаква венерическа болест, и после просто да се смее на реакцията ви. В много по-крайни форми клеймото се залепя и на хора, които перверзно упражняват силен емоционален тормоз, забавляват се на чужд гръб, а понякога и предизвикват човешки трагедии. Можем преспокойно да определим "тролването" като провокативно интернет хулиганство. В този смисъл в крайна сметка то няма как да не бъде употребено и с политически или бизнес цели.
Провокативните шеги и тормозът вероятно са стари колкото света или поне колкото Западната цивилизация. В интернет терминът "трол" се появява в различни дискусионни форуми още в края на 80-те години на миналия век. Той обаче придобива по-широка популярност в началото на новия век чрез сайтове като 4chan.
Този сайт гарантира максималната анонимност и свобода на изразяването на потребителите си, които се възползват от нея, както учениците от липсата на вечерен час. Освен постоянното бълване на черен хумор, опитите им за провокация стигат до случаи като този през 2009 г., когато няколко хиляди 4chan потребители едновременно публикуват порнографски клипове в мрежата за видеосподеляне YouTube. В други случаи там се организират хакерски атаки срещу различни правителствени и други институции като Американската асоциация на звукозаписната индустрия или Църквата на сциентологията. В този смисъл съвременното тролване е пряко свързано с популярната хакерска група “Анонимните”, чието възникване също може частично да се проследи до 4chan.
“Троловете” възникват, а и дори днес се проявяват не като организирани групи. Често те са и напълно безвредни. “Трол” е жената, която предлага брак на Бойко Борисов във фейсбук, човекът, който ви изпраща 10 електронни писма с голи снимки на Азис, а в някакъв смисъл и човекът, който пише фалшиви новини. Такива хора не разчитат на анонимност в провокативността си, а повечето случаи успяват и да отправят и интелигентен коментар по даден повод.
Голямата широчина на понятието освен хумора обаче обхваща и крайни форми на тормоз, както при този, довел до смъртта на британската тийнейджърка Хана Смит.
Поради обидни анонимни коментари и приканвания по неин адрес да сложи край на живота си, извършени в социалната мрежа Ask.fm, 14-годишната Смит се обесва в края на август тази година. В предното десетилетие има доказателства за още поне 3 подобни случая, най-вече във Великобритания и САЩ. Според едно проучване на Острова една трета от тийнейджърите са били жертва на тролване, колкото и субективно да е подобно изследване.
Защита
Няма как всичко това да не провокира реакция от държавните институции. Промени в законодателството на щата Аризона, САЩ, от 2012 г. гарантират до 25 години затвор за всеки с “намерение да ужасява, обижда, заплашва, тормози, ядосва, отправя неприлични и похотливи предложения чрез всякакво електронно или дигитално устройство към друг човек или собствеността му”. Подобни текстове логично срещат и неодобрение заради евентуалната възможност да ограничават свободата на словото при определени интерпретации. Във Великобритания, през септември 2011 г. 25-годишният Шон Дъфи е осъден на 18 месеца затвор за публикуване на обидни коментари по адрес на починало момиче.
У нас все още не се мисли за регулация в интернет в тази посока. В конституцията ни обаче е гарантирано, че всеки има право на свобода и лична неприкосновеност.
В този смисъл “трол” е субективен термин. Според много изследвания, анонимното издевателстване е обикновен тормоз, а “тролването”, макар и недружелюбно за някои, е просто безвредна провокация.
Българският манталитет е изключително плодотворна почва за явлението . У нас едва ли ще намерите публична персона - от депутатката от БСП Мая Манолова до победителката в “Биг брадър ол старс” Златка Димитрова, която да не може да се оплаче от недружелюбни интернет коментари.
Но пък винаги има и други, готови да напишат колко хубави качества имат тролваните личности. Същите разсъждават и върху въпроса как да се отървем от досадните “тролове” (виж долу).
От която и страна на “тролването” да се озове интернет потребителят, той става част и от постоянен медиен феномен. “Троловете” пълнят страници както с коментарите си, така и със скандалите, които предизвикват по света и у нас. Така може би приказната им същност съвсем изчезва.
Троловете обаче не са на изчезване. Напротив! Затова медиите и блогърите трябва да свикват с тях.
И най-добре да не им се връзват много-много!
Антигона: Бойко, омъжи се за мен!
През август тази година бившият премиер Бойко Борисов последва стандартната практика на много политици по света - той и пиар екипите му създадоха негов “официален” профил във фейсбук. Възможността да изпратиш запитване, възмущение или хвалебствие към любимия (или обратното) твой политик моментално бе използвана в по-забавна светлина от женския “трол” Антигона Авоари. Остроумната дама реши да провокира лидера на ГЕРБ, като му предложи брак чрез съобщение, което гласи (без редакторска намеса): “ИСКАТЕ ЛИ ДА СЕ ОЖЕНИМ И ДА ЗАМИНЕМ ДАЛЕЧ, НАПРИМЕР В АНТАРКТИДА ИЛИ В ПЕРУ, ИЛИ В САВЦКИЯ САЮЗ САМО ДВАМАТА КАТО ДВЕ ВЛЮБЕНИ ГУГУТКИ, СПЛЕЛИ КРИЛАТА СИ ВОВЕКИ?”. Тя още му се хвали, че може да готви мусака и яхния.
Безвредната провокация е оставена без отговор от нейния “възлюбен”, който иначе е всеизвестен ерген. Авоари обаче 16 пъти поред да го попита “какво се случи с 1,5 млрд. здравни вноски?”, а той или (или пиар екипът му) блокира по нататъшното получаване на съобщения от нея. На тази любов явно не й е било писано.
Фалшиви новини могат да се превърнат в истински
Като забавна и понякога полезна форма на “тролване” може да се сметне и разпространяващата се по света и у нас практика на публикуване на фалшиви новини, интервюта и други журналистически материали. Поле за подобни публикации в България са сатирични интернет сайтове като “Не!Новините”, “Невероятно” и “Бъзикилийкс”.
В тях можем да прочетем заглавия като “Христо Бисеров: Върнах се, за да подкрепя студентите!” или “В ЦЕРН изолираха тъмната материя, правозащитници обвиниха учените в расизъм”. Подобни форми дават възможност и за повече или по-малко откровени реални политически коментари, прикрити зад фикцията.
Макар че в такива сайтове авторите изрично упоменават, че публикациите им са плод на въображение, обикновени потребители из социалните мрежи често се “връзват” на “новините” и започват да се възмущават, коментират и т.н.
Наемането на “тролове” не е патент на българските партии. Това лято изтече информацията, че собствена армия от интернет коментатори поддържа и севернокорейският лидер Ким Чен Ун. Радикалността в действията на неговите провокатори съответства на тази на тоталитарния режим в азиатската страна. Над 3000 онлайн бойци на Великия лидер действат подривно из южнокорейски сайтове, като крадат самоличностите на обикновени граждани на прозападната република, които използват за пропаганда в полза на Севернокорейското управление.
Интернет инвазията, която за момента замества реална военна такава, се излива както в просеверни коментари, така и в хакерски атаки срещу южни правителствени сайтове.
През миналия юни “партизаните” на Ким принудително са “затворили” 69 уебсайта и са откраднали личните данни на над 3 млн. корейци.
Не ги хранете, а ги игнорирайте!
Колкото и да са много “троловете”, които тровят живота на интернет изданията или сайтовете на вестници и телевизии, все пак има начин за справяне с тях. Много често коментарите им под статиите се скриват от администратор. Така тези думи стават недостъпни за другите читатели, но в същото време авторът им - “трол”, ги вижда и не се дразни допълнително. Друг вариант е “троленето”, най-вече когато е от нецензурни изрази, да бъде изцяло блокирано и изтрито. Или поне да може да се вижда само с допълнително кликване върху коментара. Когато това пресяване се върши ръчно, изисква доста голям човешки ресурс. Затова много сайтове са въвели автоматични филтри с набор от думи. Ако някоя от тях присъства в мнението, целият коментар се скрива за постоянно или поне докато бъде прегледан от администратор.
Най-мощният отпор за “троловете” обаче е те да бъдат игнорирани от останалите потребители. В английския език има дори специална абревиатура - DNFTT, която произлиза от призива Do not feed the trolls (не хранете троловете - б.р.).
Колкото и трудно да се преглъщат обидите, по-добре ги убийте с мълчание. Защото, ако им отговорите, огънят ще пламне отново. Зевзеци се шегуват, че да спориш с “трол” е като да спориш с радио. Няма начин да го надприказваш, независимо че може да имаш по-добри доводи, да пишеш по-правилно от него и да знаеш повече.
Сред “троловете” най-често са хора, които се чувстват пренебрегнати, недооценени или отхвърлени и забравени от колеги и приятели. Понякога обаче за техните коментари се плаща - от политици или компании. Твърде често в ролята на форумни “тролове” влизат симпатизанти на дадени партии, разказаха за “Труд” източници от агенции, които се занимават само с пиар в интернет. Тези привърженици се обучават от консултант, а срещу работата си онлайн получават заплащане. Таксите за наемане на политически симпатизанти са двойно по-големи, отколкото ако ще наемеш някой да критикува банка или дадена телевизия.
Когато става дума за информация във фейсбук или в медия, задачата на наетите “тролове” е още в ранни зори да реагират - първо на негативните коментари, като се опитат да ги неутрализират, а след това да продължат да сипят суперлативи. Това може да става и чрез “раздвоение на личността” - т.е. регистриране на повече от един профил, като новите подкрепят вече казаното от първия “трол”. Понякога това раздвоение личи, защото аргументите и стила на писане си приличат като 2 капки вода.
Целта е да се създаде впечатление, че мнението на “трола” се споделя и от много други хора. Има и вариант статията да се залее с безсмислени съобщения, докато количеството на спама превиши многократно смислените коментари. Тогава читателите се отказват да оставят мнението си, а трафикът във форума или групата замира. Но “тролът” вече е очернил или подкрепил своя “обект”. На подобна помощ разчитат по-малките партии, които не могат да си платят, за да се появяват толкова често по телевизора, обясниха пиар експерти.