С мир приключи големият църковен спор във Варна

В края на годината варненският късмет се отвърза и седмицата се оказа пълна повече с добри новини. Най-голямата тръгна по улиците точно на Игнажден – новите автобуси. След спорове, отлагания и опасения, те вече возят варненци и сега надеждите са две – автобусите да се окажат толкова европейски, колкото ни обещаваха, а ние да сме

толкова европейци, колкото претендираме.

А да видим в града и останалите части от интегрирания транспортен договор. С мир приключи големият църковен спор във Варна – когото и да избере Светият синод в неделя, в епархията и най-бунтовните обявиха, че и Знеополският епископ Йоан, и Мелнишкият Серафим са достойни и вече стягат посрещането на новия владика. След като преди първия избор наместникът митрополит Амвросий се позоваваше повече на небесните сили, преди втория наблегна на здравия разум на епархийските избиратели и потърси утеха за скандалите в народната мъдрост „Всяко зло - за добро”. Последното ще е най-добре да си го запишат в благоевградско, където са следващите църковни избори, за да си спестят варненските вълнения. Макар че новината от тези дни – за

даването на църковните имоти на частни брокери,

може да накара варненската свада да прилича на детско парти. Решението е в полза на "Смарт брокерс", които за поне половината заинтересовани вече са виновни, защото са избрани от Пловдивския митрополит Николай. Останалите, които предпочитат цифрите пред емоциите, също няма как да доволни – в отчета на фирмата за текущата година на последния ред са вписани 14 хиляди лева загуби. А църковните имоти са джакпот не само за фирма на загуба... Във Варна голямата печалба тази седмица се падна на децата от училище „Елин Пелин”. През последните 52 години часовете по физкултура там са изглеждали по един и същи начин – където може и с каквото има, но от тази седмица училището има най-модерната зала в града. Въпреки старанието обаче, който може да си го позволи,

започва да гледа навън от ранна ученическа възраст

на детето си. През седмицата през Варна мина поредното изложение на образователните възможности зад граница и стана ясно, че към 50 варненски деца годишно заминават само за колежите, където таксите започват от 20 хиляди паунда. А прословутото международното оценяване PISA ни съобщи нещо, което си знаем – децата с богати родители се справят по-добре с учебния материал. И ако парите могат да осигурят частни уроци /защото, каквото и да говорят от просветното министерство, тази практика си е съвсем жизнена и добруваща и днес, въпреки всички изговорени срещу нея мерки/, то разликата между децата става още по-драстична, когато освен заможни, родителите са и четящи. Тези осмокласници, които

имат в домашните си библиотеки над 200 книги,

имат с 200 точки по-добър резултат на тестовете по математика от онези с до 10 книги вкъщи. А те, оказва се, са почти една трета от българчетата. И преди да изредите всички коментари за житейската неправда и силата на парите, спомнете си за онази хубава институция, наречена библиотека. Абонаментът в нея струва по-малко от една дебела книга. В образователното министерство обаче на прицел тази седмица беше друг сегмент от друго проучване – една социологическа агенция, склонна напоследък към екзотичност в резултатите си, оповести, че според поне половината българи най-големият проблем на българското образование е дисциплината. Разбира се, дисциплината по принцип ни е проблем, защото се сещаме за широката си славянска душа тъкмо когато трябва да спазим някое правило, но в конкретния случай май говорим за откровена

тъга по времето на тихите редици „добри деца”.

Днес обаче трябва да се тръгне от преподавателите и мотивацията им, от материала и учебниците, и най-вече от липсата на връзка между чина и реалността /извън кебапчетата и митингите в задачите по математика/ и тогава може да се окаже, че голяма част от проблема се е решил сам. За друг проблем – чак в Панама, тази седмица може да се окаже решаваща. След три отлагания /по причини, които изненадват дори свикналите със странностите на местното правосъдие / най-сетне делото на капитан Светлозар Собаджиев стигна до разглеждане. Има шанс до месец той да се прибере, след като от март 2011-на лежи без присъда в затвора, защото на кораба му са намерени наркотици. Вълнение имаше и на далеч по-прагматични морски теми.

Запазихме си квотата за улов на калкан –

това беше една от първите добри новини на новия/стар шеф на рибарската агенция във Варна. Скоро след това назначение беше оповестено и друго – в инспекцията по околна среда. Общото е партийната ДПС принадлежност на шефовете, част от поредния процес на смени, вървящ при всяка власт. Подходящо за края на годината, през седмицата имаше и много новини в бъдеще време. Започна се с половин милион лева за ремонта на Двореца на културата и спорта /при обещани от премиера 5 милиона/. После дойде одобрението за Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, според който за Варна са заложени над половин милиард лева за ремонт на три булеварда, разширяване и строителство на училища и градини, проектиране на ремонта на Аспаруховия мост. Детските градини, пътищата и социалната програма бяха заложени като приоритет за следващата година и в общинския бюджет. Градът изяви желание да се включи и в големия проект за

Черноморски велосипеден път от Крим до Истанбул.

Вероятно ако успеем с подобно мащабно начинание, после ще е по-лесно справянето и с всички онези, на които им е по-удобно да паркират върху малкото алеи за велосипеди в града. На фона на социално-образователните обещания за 2014-та липсват новите места за паркиране. А без тях няма нито велосипедни алеи, нито спокойна Морска градина, нито доволни майки. Които тази седмица пак напомниха с писмо, че имат някакъв спомен как тротоарите са площ за тях, за децата и за количките им, но отдавна не са ги виждали свободни от паркирани коли. Тази седмица за скрап замина подводницата "Надежда", заедно с нея - голямо парче от морската ни история, а вероятно и от морското ни бъдеще. История и бъдеще са преплетоха и в най-сетне прокараното през общинския съвет решение за

„побългаряване” на местностите край Варна.

Незаконните обекти обаче никнат еднакво добре и на Кабакум, и на Големия пясък, а най-тревожното е, че патриотизмът вече почти официално се свежда до формалните му словесни признаци. Все повече формализъм има и в обявяваните обществени обсъждания на частите по „Южен поток”. Варно е, че Варна често е критикувана за липсата на концертни зали, но намирането на обикновено място за среща с повече от 40 места не е чак толкова невъзможна мисия, колкото изглежда от опитите на газовите организатори. Цифрите за финансиране на проекта на национално ниво също започват да променят обещаната картина. Нищо обаче не може да притесни кабинета - тази седмица министър Драгомир Стойнев, например, обяви, че вече сме поели по пътя на икономическия растеж и

„такъв ръст не помним от години”.

Статистиката обаче твърди друго – една трета от българите имат проблем да си пращат разходите по жилището, почти 47 процента стоят на студено заради икономии, а над 68 на сто няма с какво да посрещнат извънреден разход, включително и свързан с болест. А по брутен вътрешен продукт Варна вече отстъпва и на Стара Загора, не само на столицата. Промяна в тези данни обаче няма да намерим в чувала на Дядо Коледа. За нея ще трябва да поработим, а и да накараме и властта да заработи за нас.