Пак сме най-бедните и с най-ниско обществено доверие, и все така недоволни от живота си, но вече сме изпреварени от португалците, испанците и словенците в песимизма си, че нещата отиват към още по-лошо.

Варна изпраща 2013-та без особени промени, въпреки бурната година, която със сигурност никой не си е поръчвал под елхата. Макар в края си да изглежда по-добре, отколкото в началото, и през последната й седмица

не липсваха протести, блокади и недоволства

срещу градските кривици. Поне Рождественската служба бе отслужена от митрополит, посрещнат с надежди, а не с освиркване. Новият Варненски и Великопреславски митрополит Йоан влезе в енорията си, целувайки земята; служението си започна с молитва на гроба на предшественика си; първите му напътствия бяха християните да не губят вярата си и след месеците скандали поне духовните дела са сложени в ред /въпреки опита на проправителствени протестъри в София да имитират варненските брожения/. Така във Варна на Ивановден вече ще има четирима празнуващи във властта, а общото помежду им е, че новата година

отсега им е приготвила много работа.

През единствения работен ден тази седмица на Кабакум се опитаха да влязат бетоновози, но бранители на плажа и недоволни собственици бързо забравиха коледния дух и ги върнаха обратно. Бетонът беше за нов хотел, обвиненията варират от нормално недоволство, че пясъкът продължава да изчезва, до обвинения в незаконно присвояване на имот. Като много други такива варненски казуси, и този не е нов – споровете за собствеността се уточняват отделно, но разрешението за строеж е още от 2007-ма; общинската забрана, наложена след промените в законодателството, е отменена от РДНСК; уреждането на спора остава /най-малко/ за следващата година, след като кметът вече подготвя заповед за проверка на целия случай. И с друг протест искаха варненци да изпратят годината, но едва около стотина души събраха сили /а може би – ентусиазъм/, за да излязат в последния ден

на Коледа да извикат „Оставка”.

Доста повече коментари предизвика неизвестен варненец, който закачи на градската елха новогодишното си пожелание – снимката на бившия варненски кмет, сложена зад решетки. Всъщност, и двете акции съдържаха един вопъл – най-сетне да видим справедливост, за каквото пише в учебниците – въздадена навреме и по мярка. Искахме я цяла година, след като мидяхме, че със слушкане не става. Може би ако настояването продължи, все някога ще видим и резултат? Иначе, традиционно за сезона, наблюдателите на борсите отчетоха вдигане на цените на едро, макар и скромно – с 4 на сто. Дори от Евростат ни съобщиха нещо, което

бихме могли да наречем добра новина –

вече не сме лидери във всичките негативни еврокласации. Пак сме най-бедните и с най-ниско обществено доверие, и все така недоволни от живота си, но вече сме изпреварени от португалците, испанците и словенците в песимизма си, че нещата отиват към още по-лошо. А може би ние просто вече свикнахме? Тази седмица и държавата се опита да ни направи подарък – обеща да свали цената на тока от първи януари. Дружествата веднага се заканиха, че ще съдят регулатора и започнаха разяснителна кампания как за наше добро токът дори трябва да поскъпне. Така последната седмица на 2013-та логично затваря кръга, в който се завъртя от началото. И във водното дружество

изпратиха годината с екшън –

за втори път държавата се опита да смени директора на варненското ВиК, а полицейската охрана на общото събрание беше почти като на футболен мач. В ролята на пазения съдия успешно влезе представителят на държавата, който не можа да каже нищо по-разумно от това, че държавата може да смени директора, когато си поиска... Малко коледно чудо имаше за животните в Каменар – пазеният като федералния резерв кучкарник най-сетне отвори врати за любопитните и за желаещите да помогнат при грижите за безстопанствените кучета. Голямо /коледно/ чудо ще бъде, ако варненци започнат да се отнасят по-отговорно към домашните си животни, така че да намалеят и уличните, но то явно

остава за следващите списъци с желания.

Тази седмица отново се заговори и за варненския рап – ден след като по улиците излязоха новите автобуси, мрежата имаше нов хит, направен специално за тях. Поръчка, реклама или искрен възторг – мотивите разделиха коментиращите, което не прави въпросите за бъдещето на новите возила по-малко актуални – и за улиците, и за пътниците, и за общия градски пейзаж... Защото за възрастните съдържанието на пакетите под елхата зависи не толкова от желанията, колкото от действията.