Вицепремиерът е оптимист, че икономиката разполага с потенциал

Правителството ще насърчава банковото посредничество и извънсъдебното разрешаване на спорове между фирмите. Това казва в интервю за "Капитал дейли" вицепремиерът Даниела Бобева, която изрази надежда, че през настоящата година административната тежест, от която се оплаква бизнесът, ще намалее ефективно.

Екипът й подготвя нови правила за провеждане на обществени поръчки и за управление на държавните дружества. Работи и по създаването на продукт, чрез който Българската банка за развитие да подпомага стартиращи бизнеси. В началото на 2014 г. Бобева е оптимист, че икономиката разполага с потенциал, който ще се реализира след премахването на спънки, които по думите й са просто концептуални.

-Държавните предприятия ще станат истински търговски дружества, които обаче изпълняват социални цели. В енергетиката все още нямаме нормалност. Трябва да се стимулира финансовото посредничество. Много важно е фондовата борсата да бъде преструктурирана, оздравена, разширена от стратегически инвеститор, който ще работи в партньорство с правителството.

-Какво може да очаква бизнесът от вас като вицепремиер по икономическите въпроси през новата година?

-Ще се постараем всички онези мерки за намаляване на административната тежест, които вече сме обещали, да ги изработим заедно с народните представители и да ги направим реалност. Надявам се още в началото на годината промените в закона за обществените поръчки да бъдат приети и това да насърчи малкия и средния бизнес да участва в тях.

Освен по него се работи и по изработването на пътна карта за електронизиране на обществените поръчки. Пишем и правилник за прилагане на закона, където ще е голямата битка. Работим и по линия на Българската банка за развитие, която се надявам тя да успее да направи няколко нови, атрактивни продукти за стартиращия бизнес. Защото България няма нужда от сложни, софистицирани продукти за startup-и, а от нещо просто и лесно, като за български startup.

-През изминалата година заехте активна позиция за реформиране на начина, по който се управляват държавните предприятия. Какво от идеите ви може да видим изпълнено през тази година?

-Много се надявам бизнесът да прояви търпение по отношение на държавните предприятия и да не бърка държавата с държавните предприятия или с общинските. Там начинът, по който се управляват, включително и болниците, е довел до натрупани задължения с години. Очевидно, че това не е проблем на това правителство или само на едно правителство. Въпросът е в създаването на механизми тези търговски дружества да се управляват разумно и да не натрупват дългове, които да тежат на целия реален сектор и на бюджета. Реформата в държавните предприятия ще я направим със закон, който цели да ги превърне в истински търговски дружества, които обаче изпълняват социални цели.

-Най-лесно бихте постигнали това, ако ги направите публични и ги качите на борсата.

-Има дружества, при които дори листването на борсата не помага, въпреки че аз съм радетел за това. Със закона ще се регламентира начинът, по който ще се управляват тези предприятия, включително дивидентната политика на държавата, която до този момент е била доста колеблива.

-Инвеститорите очакват от вас повече активност в приватизацията и листването на държавни компании на борсата, например от енергетиката.

-Чакайте да ребалансираме енергетиката, да вземем по-важните, стратегическите решения. Приватизацията и листването на борсата е изключително важно, когато се прави в нормална обстановка. Ние в енергетиката все още нямаме нормалност. Разбира се, нищо не е изключено, но все пак приоритетът е върху едно цялостно балансиране на сектора и да предпазим НЕК от сериозни сътресения. НЕК е основният приоритет.

-Планирате ли дейности, които да доведат до привличане на чуждестранни инвестиции?

-Не мога да убедя администрацията, че е по-добре да не обещаваме 10% облекчение на големите инвеститори, защото нямаме бюджета за това. Защо да не даваме същото и на малките? Нужна е промяна в Закона за инвестициите, ако успея да убедя администрацията в това.

-В края на миналата година агенция Standard & Poor's намали перспективата пред кредитния рейтинг на България. Смятате ли, че това изисква някаква реакция от ваша страна, за да не се стигне до намаляване на рейтинга?

-Ако прочетете аналитичния доклад на S&P, те коментират нещата отпреди една година, а не сегашното състояние по отношение на банките и обръщат внимание на ниското търсене на кредити. То е свързано с общата икономическа ситуация в страната и ние се надяваме, че както има симптоми на оживление в реалния сектор през трето и четвърто тримесечие, то ще доведе до по-голямо търсене на ресурс от банковата система. Но това, което ние трябва да работим с банките, е да насърчим банковото посредничество, включително чрез финансово образование на гражданите и фирмите, на различните групи потенциални клиенти на банките. Изследванията показват, че ние имаме ниско развито финансовото посредничество в сравнение с останалите държави от Европейския съюз. Имахме го преди кризата, включително и след така наречения кредитен растеж и продължаваме да имаме проблем. В България разбирането е, че вземането на кредит е проява на слабост, а не на сила. Тоест има нужда от образование. Ти ако нямаш кредитна история, не си нормален субект на стопански и обществени отношения.

-Искате да кажете, че образованието е това, което спира хората да теглят кредити, а не несигурността?

-Аз не казвам, че всеки трябва да вземе кредит, тъкмо обратното. Крайно време е всеки да се размисли, и банките, и кредитополучателите. Проблемът е, че тези, които могат да вземат кредит, не знаят, не са достатъчно образовани да го правят. Българският гражданин, корпорациите, фирмите имат нужда от повече финансовото образование и това е, което правителството трябва да прави заедно с финансовия сектор. Вижте какво е участието на борсата. Това не е ли проява освен на всичко друго и на липсата на информираност на хората? Дори и когато много хора участваха на борсата, нивата ни пак бяха под средните.

-За да инвестират хората на борсата, те очакват там да се появят атрактивни възможности и нови емитенти, за което държавата може да допринесе. Освен това се подготвя приватизация на самата борса и още през януари ще се гласуват промени в ръководството. Бихте ли казала откъде е заявеният интерес за участие в приватизацията?

-Въпросът не е кой ще бъде в ръководството на борсата, защото то е временно, краткосрочно. За нас е много важно борсата да бъде преструктурирана, оздравена, разширена от стратегически, добър инвеститор, който ще работи в партньорство с правителството, което иска да развие капиталовия пазар и единствено заради това търси партньор.

В началото на годината ще имам среща с Асоциацията на пенсионните дружества, след като вече имах такава и с инвестиционните дружества, с борсата, с КФН. Всички тези дискусии ще изкристализират в един пакет, с който да насърчим капиталовия пазар и по-специално борсата, за да се превърне от инструмент за приватизация в истински инструмент за финансиране на реалния сектор. И за да може да се прояви като ефективен инструмент за прозрачност на българската икономика и българския бизнес. Това не означава, че държавата няма да предлага на борсата достатъчно атрактивни проекти.

-Какво конкретно смятате да направите за пенсионните фондове, които са най-големите институционални инвеститори и действително имат потенциал да раздвижат пазара? Да позволите участия в IPO? Да увеличите лимитите им за инвестиции в инструменти на местния пазар?

-Облекчаване на процедурите, намаляване на ограниченията и разрешаването на всички проблеми, които те считат, че стоят не толкова пред тях, колкото пред фирмите за листване.

Как смятате да улесните дейността на износителите? На тях се възлагат големи надежди да спомогнат за ръста на икономиката.

Това, което ще направим, е активна външнотърговска политика. Тя не се прави с писане на стратегии. Прави се с ангажимент за това. Ще ви дам един прост пример: преди няколко седмици дойдоха представители на мандри от родопския край, които обясниха, че имат потенциал, но не могат да продават продукцията си. Аз вдигнах телефона, обадих се на посланика ни в Москва и и вече имаме поети ангажименти, които да разрешат този проблем. Това е активна политика от страна на държавата в подкрепа на търговците. В България няма производител, който да няма капацитет да е външен търговец. България има огромен капацитет за износ, но имаме концептуални проблеми. Светлина в тунела е, че за пръв път отделихме една значителна сума, мисля, че беше над 20 млн. лв., за реклама на български продукти в чужбина. От финансова гледна точка имаме прогрес, сега остава да подобрим логистиката на износа.

Работим още по антимонополните мерки, имаме готови текстове, които да позволят прилагане на същия механизъм, който има при финансовите услуги и в други сектори, какъвто е телекомуникациите например. Механизмът е от регионален принцип, да се върви към секторен, което е революция.

Работим и по възможностите за извънсъдебно разрешаване на спорове между компании. Имаме нужда от насърчаване на фирмите, преди да тръгнат към дълги съдебни дела, да се опитат да намерят решения помежду си. Аз разбирам, че при свито вътрешно търсене конкуренцията се изостря, но бизнесът има нужда от спокойствие, стабилност и такива органи като извънсъдебно разрешаване на спорове помагат.

По концесиите също се работи, като сме във висока степен на готовност за законодателна промяна по отношение на подземни богатства. Насоката е повече контрол и по-голяма конкуренция.

А по отношение на концентрацията на депозити, които имат държавните дружества в банките? Големите дружества, разполагащи с най-много ресурс, не спазиха изискванията на новоприетата от служебния кабинет разпоредба.

Това не е вярно. Преобладаващата част от дружествата са изпълнили ангажимента си. Ако към 30 ноември едно търговско дружество е имало 10 млн. лв. по сметка, на 31 или 1 може да има 0 лв. по сметка. Акцентът на постановлението е да имаш правила, които ти дават критерии при избора къде да си сложиш парите. Единственият проблем е технически и е свързан с приложението на Закона за обществените поръчки. Така че по отношение на правилата драма няма. Всички дружества са направили всичко възможно, за да приложат правилата. Има сектори, в които няма нито едно дружество, което да не ги е изпълнило.

-Но има и такива, в които статуквото си стои. 
-Ако ви интересува конкретно дружество, питайте съответното министерство, но недейте да генерализирате! Има реално изтегляне на парите от едни банки и насочване към други. Аз ви казвам, че в почти всички сектори ако не 100%, то над 90% от дружествата са си преместили парите. Говорим за реално преместване и това не касае една или две банки, а и други банки. Пари са изнесени от една банка и са сложени в друга банка, в много случаи са разваляни договори с неблагоприятни последствия за тези търговски дружества. Проблемът е, че там, където имаш Закона за обществените поръчки, там не можеш да прилагаш наредбата, преди да си променил и да си отговорил на Закона за обществените поръчки. Но тези дружества, за които вие говорите, там има вече доста креативна схема, в която имаш правила, които позволяват хем да се прилага Закона за обществените поръчки, хем наредбата. И това са общи правила за всички предприятия в този сектор, което е уникално като правна рамка. Там, където има публични средства, по дефиниция трябва да се разпределят по Закона за обществените поръчки. Ето защо правилата имат нужда от промяна, технически да бъдат преодолени някои от трудностите.
-За да завършим, в началото на новата година, с какви очи гледате на потенциала, който има икономиката и бизнесът?
-Страхотен потенциал има в тази икономика и в този бизнес. Аз свалям шапка на всеки, който е направил бизнес, назначил е един-двама души на работа. Независимо от всичко, което се сипе срещу тези хора, ние дължим всичко на тях, затова ние сме в дълг на тези хора. Трябва да правим всичко възможно да растат, да печелят повече, за да ни има и нас.