Новата структура ще е подчинена на премиера, президентът няма да има свой представител

Правителството планира да създаде нова мегаструктура - Борд на разузнавателната общност, който да поеме координацията на специалните служби, пише в. "Сега". В момента те са на различно подчинение и трудно съгласуват дейността си, поради което често се случва няколко звена да правят успоредно разработки и дори да не знаят, че работят по един и същ случай. 

В борда ще има звена за координация и анализ, което ще е поредното раздуване на администрацията в сектора след вливането на ГДБОП в ДАНС и създаването на агенцията за подслушване ДАТО. Той ще е част от Съвета по сигурността към Министерския съвет. Отделно ще бъде създаден Национален център по сигурността, който по своите функции ще бъде нещо като нова "спецслужба", подчинена пряко на премиера.

Това е записано в проекта за нов закон за националната сигурност, с който "Сега" разполага. Той е изготвен през последните месеци от екип под ръководството на зам.-министъра на вътрешните работи Васил Маринов. В края на годината е бил внесен за предварително неофициално обсъждане в Народното събрание. 

Създаването на борда е стара идея, зад която стоят вътрешният министър Цветлин Йочев и заместникът му. Те смятат, че трябва да има един център за координация, за да не се разпиляват ресурсите на службите. Като част от екипа на президента Росен Плевнелиев двамата участваха в изготвянето на първия вариант на закона на националната сигурност по времето на ГЕРБ. Той беше приет от парламента само на първо четене. Тогава идеите на Йовчев и Маринов за създаване на "нов консултативен орган" не бяха приети, въпреки че бяха подкрепени от повечето шефове на спецслужби. Това принуди Йовчев да създаде нова работна група, която основно да преработи законопроекта на ГЕРБ. Въпреки че като опозиция от БСП и ДПС критикуваха остро написването на закон, чийто акцент да е Съветът по сигурността към правителство, в новия вариант на законопроекта се случва точно това. 

Съветът за сигурност към правителството беше създаден по времето на кабинета на Иван Костов след приемането на стратегията за национална сигурност през 1998 г. Неговата дейност и правомощия са определени с правилник. В състава му влизат премиерът, ръководителите на специални служби, министрите на МВР, МВнР, МО, шефът на Генщаба, главният секретар на МВР и зам.-министри на вътрешните работи. В него може да участва и президентът - лично или с негов представител. По време на косовската криза съветът изигра важна роля. След това обаче все по-трудно се събираше, дори и около атентата в Бургас. 

С новия законопроект се предвижда съветът за сигурност към МС да заседава поне веднъж на 3 месеца. Той ще се подпомага от разузнавателния борд и от още две структури, които тепърва ще се създават - Национален център по сигурността и одитно звено. Бордът ще заседава всеки месец. В състава му влизат секретарят на съвета, главния секретар на МВР, ръководствата на ДАНС, цивилното и военното разузнаване и Националната служба за охрана. Той ще отговоря за "събирането на информация и противодействието на рисковете и заплахите за националната сигурност". При нужда в борда ще бъдат включвани представители на Министерството на външните работи, на агенцията за подслушване, военна полиция и агенция "Митници". Не е ясно как точно ще функционира бордът и как ще се взимат решенията. Това ще бъде записано в правилник, който Съветът по сигурността трябва да приеме. 

Националният център по сигурността ще играе ролята на администрация, която ще подпомага премиера и съвета. Той ще бъде самостоятелна структура, подчинена пряко на премиера. От функциите му, които са описани в законопроекта, става ясно, че ще е нещо като "специална служба". Той ще се грижи за "получаване, обработка, споделяне и разпространение на политическа, икономическа, военна, полицейска и геопространствена информация от открити източници, съюзни системи, разузнавателни сведения и дипломатически канали", както и "непрекъснат мониторинг на средата за сигурност, анализ на информацията и ситуационна картина на обстановката в реално време", "прогнозиране и предприемане на мерки за ранно предупреждение за рискове и заплахи" и т.н. Не е ясно защо на премиера му е нужна подобна структура, след като всички спецслужби са длъжни да му докладват.

Одитното звено ще е зачислено към инспектората на Министерския съвет. То ще наблюдава дали службите спазват законите и правилниците, как се изразходват парите за разузнаване и контраразузнаване, както и методите им на работа. 

От законопроекта става ясно, че управляващите са преосмислили плановете за реформа в Националната разузнавателна служба (НРС) и създаване на Държавна агенция "Разузнаване" към Министерския съвет. В първият вариант НРС фигурираше като агенция, но в преработения тя е запазена в сегашния си вариант.

Кабинетът явно ще продължи политиката си на свиване на правомощията на държавния глава по отношение на специалните служби. Във варианта на ГЕРБ се предвиждаше двама представители на държавния глава да бъдат членове на съвета с право на глас. Това е отпаднало от новия законопроект. Според него държавният глава или негов представител може да участва в заседанията, но без право на глас. Президентът няма да има представител в разузнавателния борд, където явно ще се взимат оперативните решения.