Волен разигра публичен цирк, шефът на кучкарника се оказа калинка

След една пълна седмица в новата година пожеланията потънаха в мъглата на ежедневието и вече има съмнения, че сме отворили не чувала на Дядо Коледа, а кутията на Пандора. И понеже

годината не подлежи на рестарт,

спешно трябва да почистим кутията, защото затварянето й само ще забави размирисването. Личните драми във Варна в началото на годината почти затъмниха политическите скандали, политическото хулиганство измести далеч по-важни теми като задаваща се актуализация на държавния бюджет и опити за прокарване на закон за цензурата тип „Северна Корея”. А иначе годината започна така хубаво – със заря, време за разходки и хранене на лебедите. Покрай лебедите обаче от морето излязоха и двама сирийци. Макар че до масови трагедии по подобие на италианските в Черно море няма как да се стигне, това все пак е втора удивителна за тези, които пазят границата след лодката, изхвърлена край Балчик. После се спусна мъглата и започна

черната варненска серия

от убийства и самоубийства, спекулации, липса на официална информация и откровени лъжи. Без отговор е въпросът защо сега чакаме Холандия да ни върне заподозрения за убийството на Хюлия Маджар, „изтърван” веднага след първия разпит във Варна. В търсенето на сензация незададени останаха и други въпроси – защо пада все по-ниско бариерата пред крайното решение да си оправиш проблемите с цената на нечий живот; дали всяко кърваво описание не сваля бариерата още малко; дали битката за рейтинг оправдава закачането на етикета „убиец” върху почти случайна снимка на нищо неподозиращ човек... И ако личните трагедии от начало на годината крият сюжети като от класическа драма, то

това, което ни се стовари буквално от въздуха,

си беше чист фарс. След като „Атака” пропусна да се запише първа в патриотичните протести срещу областния управител във Варна, партията реши да компенсира с масовост и представителност – фенове бяха докарани и от съседни области, а начело застана лично Волен Сидеров. Като част от подгряващата програма имаше пореден самолетен скандал, завършил с протестна нота от френското посолство заради обида към културното им аташе и с двама бити българи, единият от които полицай /заради които никой не е протестирал официално/. Разбира се, лидерът на „Атака” отново е бил напълно невинен – този път провокаторите са прокуратурата, полицията, мафията във Варна и областният управител Иван Великов. Дали защото скандалът стана прекалено публичен или защото

„златният пръст” е станал ненужен

в парламентарните уравнения на управляващите, но този път се стигна до официално искане имунитетът на Сидеров да бъде свален. Макар той да заяви, че не си дава депутатската недосегаемост, полагат му се две седмици за размисъл, преди искането на главния прокурор да бъде подложено на гласуване в парламента. Според Цацаров има достатъчно основания депутатите да гласуват „за”. Ако все пак текущите сметки не излязат, и БСП, и особено ДПС, ще изпаднат в конфузната ситуация за пореден път да се правят, че не забелязват отклоненията в поведението на Сидеров. А от офанзивата по варненските улици към аргументите на главния прокурор могат да се добавят: неразрешено улично шествие; нахлувания в Районния съд и в полицията в компанията на депутатстващите хурии от парламентарната му група; публични обиди към институции като съд, прокуратура и полиция; директното „лъжец” към ударения от Сидеров полицай. Клетвите към медиите не ги броим, защото когато един политически мъж запенено кълне като средновековна бабичка, всякакви коментари са излишни. Нямаше обаче коментари, недоволство или протест на институциите срещу отношението на един народен представител към тях, а това вече е тревожен симптом. След това в края на седмицата Сидеров прати привържениците си пред американското посолство в София, а той се покри във Варна.

Липсата на публичен цирк

във втората серия само говори в подкрепа на версията, че има и опити за натиск върху свидетели и участници в първата. Междувременно останалите от политическата боя на Сидеров обявиха, че не той е лицето на българския национализъм, но зад всичко това – площаден патриотизъм, развозвани шпиц команди и откровено скандалджийство, се чува тежкото дишане на новия политик Бареков. „Старите” на манежа започнаха да усещат заплахата и варненският цирк е само първият от опитите всеки да покаже най-доброто, на което е способен, за да не го забрави публиката. Междувременно първопричината за спора беше позабравена, върнатият списък с варненските местности за преименуване беше пратен за прегласуване в съвета, а група варненци поискаха това, с което трябваше да се започне –

градско допитване или, както те го наричат, „скромна квартална социология” за имената във и около Варна, защото все пак повечето варненци са разумни хора /макар по време на избори мнозина от тях се омъгляват и се възползват много сериозно от правото си на лош избор/. А общинските съветници получиха още една задача за гласуване – от Административния съд. Близо година след като част от протестиращите варненци поискаха с подписка да се гласува оставката на съветниците, тази седмица стана ясно, че това трябва да стане. Върховният административен съд е приел, че съветниците на са имали основание да откажат приемане на подписката и гласуване миналата година. Едва ли има още оцелели илюзии, че общинският съвет може да бъде сменен,но поне законът ще бъде спазен. Любопитно ще бъде дали съветниците ще се придържат стриктно към закона в един друг случай – след като ЗМСМА даде възможност заплатите на общинарите да се увеличат. Докато в общинския съвет пресмятат плюсовете и минусите на едно такова решение, един наскоро назначен общински служител вече си търси нова работа. Анатолий Тодоров, за кратко управител на общинския кучкарник в Каменар, беше уволнен, защото се оказа, че е представил диплома, която Медицинският университет в Плевен не признава за своя, а и не открил такъв студент в списъците си. На Тодоров вероятно му предстоят и по-неприятни срещи, защото дипломата му е пратена на разследващите органи. Така административно

приютът пак е в изходна позиция,

дано това да не сложи край и на полезните за животните дни на отворени врати. Промени към по-добро има в „Полимери” – след драстичното обявяване на бедствено положение тази седмица там вече пускат тока и през следващата трябва да започне местенето на една от опасните отрови, зарязани във фалиралия завод. В мъглявото минало на прехода остават отговорите как заводът стигна до сегашното си състояние и защо пак с пари от бюджета ще бъдат оправяни поразиите на поредния голям „олигарх”. Само с разсейването на тази мъгла обаче ще си спестим постоянното отваряне на една и съща кутия.