Партията вече изгуби няколко знакови лица, а изборите за европарламент се превръщат в тест дали е възможно да има алтернатива на червения мастодонт

За първи път от 1997 г., БСП може да се окаже със силна конкуренция вляво на европейските избори в края на май. В понеделник Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи в тройната коалиция и кандидат за президент на БСП през 2011 г. обяви, че напуска водаческото място на делегацията на евродепутатите от левицата. "Капитал" научи, че писмото до Сергей Станишев е с дата 21 декември 2013 г., но от "Позитано" 20 помолили за дискретност. 

Очевидно съобщението на Калфин означава, че каквато и причина да е имало за отлагането му, тя е вече минало. Във вторник се очаква и втората крачка по посока участието на евродепутата в изборите за Европейски парламент (ЕП). Най-вероятно тогава ще бъдат представени лицата, които ще застанат зад кандидатурата му за нов мандат начело на листа, алтернативна на "Позитано" 20. Това ще са хора, гравитиращи около националната инициатива "Алтернатива за българско Възраждане" (АБВ) на бившия президент Георги Първанов.

На по-късен етап се очаква да се включат представители на "Движение 21" на Татяна Дончева, която напусна БСП в началото на декември 2013 г. (то предстои да се регистрира като партия). Вероятно ще се включат и няколко социалдемократически формации, които предстои да се слеят, още повече че Калфин е със замразено членство в партия движение "Социалдемократи" на Николай Камов. Разговорите между тях продължават.   

Докато тези процеси вляво текат, ето няколко основни въпроса, които изникват покрай тях и отговорите им, към дадения момент:

Обиден ли е Ивайло Калфин на БСП
Не, но има критики към политиката на ръководството.
"За мен компромисите в коалиционната политика и кадровите решения на БСП са стигнали до границата на приемливото. Очевидно публично изразяваните ми аргументи за прозрачност, коалиционно споразумение, упражняване на властта на светло, принципно отношение към партия "Атака" и недопускане Изборният кодекс да се приема непосредствено преди избори, не са срещнали разбиране и дори не са довели до дискусия в БСП. Липсата на ясни позиции и аргументи по тези и подобни въпроси според мен не водят до повишаване на подкрепата за управлението и популярността на левицата. Затова не мисля, че мога да бъда повече ефективен ръководител на делегацията на българските социалисти в Европарламента и реших да се оттегля от поста".

Това написа Ивайло Калфин във Фейсбук в понеделник, след като от офиса му обявиха взетото решение да не е повече водач на групата на българската левица в ЕП. На изборите през 2009 г. той оглави листата излъчена от БСП, с личната подкрепа и застъпничество на председателя Сергей Станишев заради факта, че не е член на партията, въпреки че беше сред силните фигури в кабинета на тройната коалиция. 

Охладняването между "Позитано" 20 и Калфин настъпи през 2010 г., когато действащият тогава президент и вътрешно партиен опонент на Сергей Станишев Георги Първанов инициира движението "АБВ". Калфин беше един от хората, които го подкрепиха - логично най-малкото заради факта, че преди да стане външен министър беше секретар на "Дондуков" 2. Калфин се яви и като спасителна кандидатура за изборите за президент през есента на 2011 г., след като БСП до последно не намери по-силен вариант. Наложи се дори спешното включване на Стефан Данаилов като вице. Година по-късно бившият външен министър отказа да вземе страна в лидерската битка на конгреса на партията между Сергей Станишев и Георги Първанов.

Критиките му към политиката на "Позитано" 20 се засилиха след назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а с това и охладняването. Въпреки че Станишев е и президент на ПЕС, а Калфин водеше делегация, част от левицата в ЕП, той беше оставян с часове да чака пред кабинета на "Позитано" 20, без да бъде приет, нито изслушан. Нидал Алгафари, който най-вероятно ще се занимава с кампанията му през май, пред bTV определи поведението на Станишев като "високомерие".

От есента на 2013 г. Калфин участваше активно в т.нар. тематични дискусии на АБВ из страната, включително се подписа заедно с Първанов и бившия ректор на УНСС Борислав Борисов под остра позиция, осъждаща поведението на Волен Сидеров от миналата седмица, както и мълчанието на БСП.

Как ще се яви на изборите и има ли шанс
Начело на листа, подкрепена от коалиция. Шанс има.
Ивайло Калфин ще оглави листа на изборите за ЕП, което означава, че ще бъде подкрепен от партия или коалиция. Водят се преговори за второто. Той има вариант да се яви и като независим кандидат, подкрепен от Инициативен комитет, но комитет не може да издига листа. За останалите позиции се преговаря с много ректори на университети, напр. Ако в коалицията влезе "Движение 21" или социалдемократически партии най-вероятно те също ще посочат хора. Според близки до АБВ шансовете са да спечелят "две, а защо не и три места".

Идеята е, че твърдото ядро на БСП от около 400 000 избиратели не може да привлече по-голяма подкрепа, а в същото време има потенциал за друга лява листа, подкрепена от хора, които не биха гласували за БСП. Хора, които подкрепят инициативата на Калфин твърдят, че целта не е да ронят ядрото на партията, а да привлекат останалите. Още повече, че като част от ЕП евентуалните евродепутати ще са пак част от групата на левицата т.е. и от ПЕС. Ако Сергей Станишев оглави листата на БСП, напр. е  възможно да му се наложи да седи и работи заедно с Калфин в Брюксел и Страсбург.

За да влезе поне един депутат в ЕП ще са нужни 120-150 000 гласа. Социолозите изчисляват естествената бариера на близо шест процента т.е. в номинално изражение ще зависи от избирателната активност. България има 17 места, за които всяка партия, коалиция или инициативен комитет излъчва една листа. Привържениците на Калфин разчитат на факта, че през 2011 г., на втория тур на президентските избори със Стефан Данаилов взеха около 1.5 млн. гласа, но тогава те бяха номинирани от БСП. 

Какви ще са ефектите за БСП, ще се разцепи ли
Засега никой не говори за това, защото целта е да стане ясно има ли алтернатива вляво.
Според близки до АБВ целта е да се види дали извън БСП има лява алтернатива и колко е голяма тя. Идеята не е да се откъсне от социалистическата партия. Георги Първанов няма намерение да я напуска, нито да превръща АБВ в нова формация. Появата на потенциал вляво, при това организиран и олицетворен от Калфин, се вписва в старата стратегия на бившия президент за т.нар. български ПАСОК - под една шапка да действат заедно социалисти, социалдемократи, близки до синдикалните движения, неправителствени организации и дори отделни личности. За него БСП винаги е имала и има, ако не централно място, то най-малкото основно в бъдещата мрежа. 

Уставът на БСП позволява Първанов да бъде изключен "при констатирано членство в други партии и организации със статут на партии" - чл.27. Решението е на основната му партийна организация или друг "партиен орган". Основната организация на Първанов е в Ковачевци и едва ли ще го направи. Но ако не се произнесе в едномесечен срок, решението се взима от съответната контролна комисия. Председател на националната такава в БСП е Мая Манолова.

Първанов и хората около него най-вероятно ще изчакат резултатите от европейските избори и тогава ще решат как да постъпят спрямо ръководството на БСП. На конгреса на 8 февруари, на който ще се утвърди листата на партията за ЕП, най-вероятно няма да има искане на оставки. Дотогава близките до АБВ очакват обаче президентът на ПЕС да коментира появата на алтернативна листа - според тях е в негов интерес дори публично поне да я приеме за допустима.

Реакциите на представители на БСП - Мая Манолова, Борислав Гуцанов, Татяна Буруджиева и Красимир Янков обаче са в друга посока. Прави впечатление, че тезите им са сходни - поведението на Калфин се приема като предателство, "въпреки всичко, което направихме за него" и се напомня миналото от 1997 г. Тогава той беше част от Евролевицата, а впоследствие, при нейното разцепване тръгна с Николай Камов.

"Не смятам, че е коректно поведението на Ивайло Калфин. През 90-те години на миналия век той създаде с Александър Томов "Евролевицата", която вече я няма на политическата сцена. Трябва да има повече уважение и коректност, след като си получил толкова много от една политическа формация", каза Борислав Гуцанов. Според него някои действия на АБВ обслужвали ГЕРБ. 

Буруджиева пък твърди, че първите два месеца на президентската кампания Калфин е имал около 5 % популярност и подкрепа до номинацията на вицепрезидента. Тя твърди, че ако Първанов и Румен Петков регистрират и подкрепят нова листа ще бъдат изключени от БСП. "Това не може да стане по устав. Хората от АБВ трябва да изберат своята партийна принадлежност", заяви депутатът.

"Той беше вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев, вече водач на листата ни за предишните европейски избори, беше наш кандидат за президент, като беше подкрепен от знаковото за БСП лице Стефан Данаилов. Много хора са работили за него в тези кампании и мисля, че това е предателство по отношение на тях. Не знам как ще ги погледне в очите", коментира Мая Манолова. Според нея не е още късно АБВ да се откаже от алтернативна листа.

Министърът на външните работи Кристиан Вигенин допусна, че алтернативната листа може да доведе до разделение в левицата и отлив на гласове от БСП.