Бургас отпаднал от надпреварата за Европейска столица на културата заради по-малко нови идеи и липса на "европейски размах на артистичното въображение"

Варненци трябва да се включат по-активно в културния живот на града, за да стане той Европейска столица на културата. Това става ясно от препоръките на журито, изложени в доклада за преварителния подбор, публикуван днес. Представители на седемте града-кандидати представиха програмите си пред 13-членното международно жури на 11,12 и 13 декември.

"Делегацията представи кандидатурата на града като подчерта динамичния и интересен културен живот в него през цялата година. В града се провеждат престижни фестивали и той е център на алтернативна градска култура и активни младежки политики. Въпреки това, градът се стреми към промяна: да разшири туристическия сезон, да обхване периодичните социални и културни промени, да се превърне в по-добро място за творчество и повече социално сближаване, пише в доклада за Варна.
Програмата е изградена около темата „Пристанище на вдъхновението” и включва пет програмни направления: Еуфория (фестивална култура), Гостоприемно море (художествена продукция), Засади бъдеще (многогодишна образователна програма), Поле на потенциал (научни изследвания и предприемачество) и Среда на доверие (общностно включване).
Предложеният бюджет е 68 млн. евро , от които 37 млн. са разходи за програмата (останалите са за нови зали, ремонт на културни институти и друга културна инфраструктура - бел.ред.). Източниците на финансиране са – общината (31,5 млн. евро), националното правителство (22,5 млн. евро) , програми на ЕС (5 млн Евро) и спонсорство от частния сектор (5,5 млн. евро)".

Журито за подбор отбелязва съществуващия динамизъм на културния живот в града и желанието на екипа, подготвящ програмата, да надгражда върху съществуващите високи основи. Целите на ЕСК, според оценяващите, са били добре обяснени и културната програма е убедителна. Недвусмислени бяха доказателствата за участието на културните оператори и за устойчивото развитие на града, но не и за участието на гражданите. Европейското измерение, според журито, не беше разработено в необходимата степен на този етап, но потенциалът на пристанищен град беше виден. Журито е на мнение, че темата за Черноморския регион като елемент от Европейското измерение би могла да бъде развита в по-голяма степен. Журито изразява опасения относно ребрандирането за туристически цели, което може да измести артистичното и гражданското участие в името на културата, а не само за стимулиране на туризма.

"Доволен съм, че журито оценява амбициите ни да развиваме града чрез културата. Важно беше и да защитим амбициозната си програма, както и бюджета за нея, защото в туристически град като Варна подобна инвестиция е инвестиция в икономиката, в нови работни места, в по-високи доходи, в бъдещето на града. Ясно е, че имаме високите основи, върху които да надграждаме. Имаме и културни корени, към които варненци трябва да се върнат, за да бъдат част от този изключително важен проект. Чака ни много работа до окончателното решение на журито. Работа, която ще включва най-вече да чуем всеки от жителите на града с неговите идеи, желания и визия за Варна. Варна - европейска столица на културата" вече не е просто проект на група амбициозни хора, а мисия на и за всички варненци", коментира кметът Иван Портних след излизането на доклада днес. 

Решението на журито да обяви за финалисти Варна, София, Пловдив и Велико Търново, предизвика остра реакция от страна на Бургас. Ето и оценката, която получи основният ни морски конкурент: "Журито оцени ангажираността на екипа, който представи Бургас и неговия силен ентусиазъм по отношение на проекта. Журито оцени концепцията за „културен ускорител”, но имаше трудности да разбере как това ще бъде реализирано в проекти. Представянето съответстваше на професионализма, с който беше подготвен формуляра за кандидатстване. Изложеното предложение за програма внушаваше стабилност, но му липсваше европейски размах на артистичното въображение. Журито не видя ясна връзка между изложението на програмата и целите и предизвикателствата, описани във формуляра за кандидатстване. Имаше посочени по-малко нови инициативи, отколкото журито би очаквало на този етап. Европейското измерение на програмата беше по-слабо развито от очакваното. Бюджетът (7,5 мнл. евро бел.ред.) бе относително малък за ЕСК на този етап.

Сумата, която е заложил друг основен конкурент - Пловдив, е 22,3 милиона евро. Журито оценява честната преценка за предизвикателствата, пред които градът е изправен и твърдата решителност на неговите граждани да използват културата като един от инструментите за справяне с проблемите (на-вече социални, бел.ред.). Представянето на програмата беше живо и наситено, с използване на интересни подходи. Целите бяха амбициозни. Темите на програмата бяха добре представени и показаха висока степен на обществена ангажираност в процеса на тяхното разработване. Това беше потвърдено и по време на презентацията, която бе доказателство за високата степен на координация и единство между ключовите фигури, отговорни за програмата. Европейското измерение и фокусът върху бохемския дух на един креативен град бяха адекватни за този етап на конкурса, а формулярът за кандидатстване представя възможности за допълнително разработване на тези аспекти. Журито имаше известни притеснения относно това, че на моменти изглеждаше сякаш социалните цели надделяват над креативните елементи и целите, свързани с творческо усъвършенстване, заложени в програмата.
Програмата на столицата пък се базира на концепцията „Сподели София” и е разделена на три тематични сезона (минало несъвършено, сегашно продължително и бъдеще предварително), които имат три програмни области. Предложеният бюджет е в размер на 89,5 млн евро, от които 68,5 млн евро са за разходи за програмата. Журито обаче счита, че при свързването на анализа за града с предложената програма се наблюдава липса на необходимия динамизъм и иновация, не е видно по какъв начин програмата за Европейска столица на културата ще бъде различна от обичайния културен живот в София.

Във Велико Търново програмата за Европейска столица на културата ще бъде изградена около мотото „Творим щастие” като начин да се противопоставим на преобладаващото придаване на значение единствено на икономическите фактори в нашия живот. Ще бъде разработен „Индекс на щастието”. Предложеният бюджет е 80 млн евро, от които 56 млн са за дейности по програмата. Журито даде висока оценка на яснотата и ентусиазма по време на представянето, спомогнали за преодоляването на някои от слабостите във формуляра за кандидатстване, който на места не беше достатъчно убедителен. Стратегическите въпроси, пред които е изправен градът, увеличаващият се брой туристи, пребиваващи за кратък период и фрагментираните общности в града бяха добре представени. Общият подход да се решават тези проблеми чрез промяна в поведението, свързано с културните дейности, е новаторски. „Щастието“ и „благосъстоянието“ са теми, които все повече присъстват в дневния ред на Европа и в световен план. Журито оцени участието на граждани от други европейски държави, които сега живеят във Велико Търново, като израз на европейското измерение.
Предложените проекти във формуляра за кандидатстване са с интересен подход към европейското измерение (бивши столици, светът на златото, ромски духови оркестри, буквата А и т.н.). Журито не беше убедено до колко различните общности в града са включени в разработването на кандидатурата и до колко съседните общини са ангажирани с този проект. Журито изрази опасения относно капацитета за управление на толкова амбициозен проект и как ще се запази устойчивостта на проекта.

Решението, кой от градовете ще бъде избран за Европейска културна столица през 2019 г. ще стане ясно тази есен. Преди това (в края на май) журито ще посети всеки от градовете-финалисти и ще се запознае на място с втория етап от подготовката на кандидатурите.