Пиеса за любовната трагедия на Яворов и Лора, въпреки че двамата герои не са назовани с истинските им имена, а само с Мъжа и Жената

Камерният спектакъл "Нирвана" ще бъде представен на варненска сцена. В драматичния театър, на 29 януари от 18,00 часа, ще се насладим на бушуващи страсти, силен емоционален заряд и блестяща актьорска игра на Христо Бонин и Ирмена Чичикова. Всъщност "Нирвана" е пиеса за любовната трагедия на Яворов и Лора, въпреки че двамата герои не са назовани с истинските им имена, а само с Мъжа и Жената.

Красивата Ирмена Чичикова лъсва гола. Тя дръзко сваля от себе си всичко, за да остане в най-чист вид в образа на Жената, която страстно се стреми да стигне до дъното във взаимоотношенията с Мъжа.
Алени устни, черни чорапи, дълбока цепка и агресивно поведение на ръба на истерията -
сигурно мнозина не си представят точно така легендарната хубавица Лора Каравелова. Но пък това е образът, който крие дълбоко в себе си разглезената и неуравновесена дъщеря на министър-председателя Петко Каравелов. Нейната обсебваща страст и болезнена ревност към великия поет, ще ги тласне към фаталните два изстрела в дома им на ул. "Раковска".
Това е истинското лице на Лора, което дълго време остава скрито зад фасадата на ангелското лице, изтънчените обноски, образоваността и интелигентността й. За неуравновесения й характер се заговорва едва по време на шумния процес, последвал самоубийството й. Тогава са разкрити бушуващите в нея демони, които отначало привличат, но после задушават Яворов. Точно за това с голямо майсторство и достоверност разказва Константин Илиев чрез тяхната последна нощ.
А режисьорът Иван Добчев се стреми към по-обобщаващ модел на разрушителната страст между Мъжа и Жената. Докато образът на Лора е донякъде неочакван, то играта на Христо Бонин изцяло покрива представата ни за автора на „Хайдушки копнения". За разлика от своята любима, Яворов на Бонин е спокоен и улегнал, мек и едновременно уверен в себе си мъж. Поет с деликатна чувствителност. Харамия, прояждан от вина към поробените си сънародници и от чувство за неизпълнен докрай дълг.