Варна имаше своята хубава новина тази седмица

Тази седмица най-сетне получихме шанса си за реванш - да изненадаме зимата, че сме готови за нея. След като ни изчака почти до края на януари,

снегът не би трябвало да има никакви шансове,

а ако ги получи – ние трябва да си мислим кому ще даваме политически шансове после. Може би и дъждът трябва да влезе в сметките, макар и без елемент на изненада, защото дупките по улици и тротоари си седят и само чакат голямата вода, за да се превърнат в подли изненади за шофьори и пешеходци. А отводнителните шахти все така изчезват в /не/известна посока. Само за последния месец са изчезнали 441, оплакаха се общината и съобщиха, че започват подмяната им. Този път решетките щели да бъдат от полимербетон /макар решения да се покриват шахтите с „непривлекателни” материали има от доста време/. Докато почистващите фирми подгряват техниката против сняг, концесионерите на плажове вече се тревожат от

подготвените изненади за летния сезон –

в поправките в закона за черноморското крайбрежие те виждат сериозна заплаха за бизнеса си. Опорните точки на недоволството са намалената плажна зона, в която е позволено слагането на заведения и необходимостта от поддържане на пясъка и сигурността и в свободната от платени екстри ивица. Подобни ангажименти със сигурност не позволяват големи печалби, но пък не обясняват и защо по гръцките и турските плажове туристите не получават от едри момчета оферти, на които не могат да откажат. Част от обяснението е вероятно във факта, че тамошните ресорни министерства не се опитват да смъкнат от златната си кокошка по

три реколти перушина и една кожа за сезон.

Във Варна и това лято вероятно ще продължат атракциите „с кола до морето” - съдът няма да се произнесе скоро по същество за мотивите дали и как колите могат да влизат в парка. Тази седмица обаче и Върховният административен съд прие, че до края на делата собствениците на имоти там могат да влизат с личните си коли, така че новините и преживяванията за туристите са гарантирани, ако съдим по големите, но не изненадващи скандали на бариерите през последните хубави дни тази седмица. Тия дни се оформи и

нова гореща точка – парцелът във „Възраждане”,

където би могъл да се появи нов блок. В него – след подбор и по строги правила ще бъдат настанени социално слаби граждани. Инициативният комитет на живеещите наоколо твърдо настоява на терена да бъде направен парк, да има детска площадка и съответната улична инфраструктура. И никакви социални жилища. Специално организираната от общината среща, обясненията за регламента по настаняване в 40-те апартамента и обвиненията на Националното сдружение на сираците в България не промениха позицията, изразена и на протест пред общинските врати. Всъщност горещо дискутираният европроект още не е получил одобрение за финансиране и може изобщо да не ни се случи. По-любопитното е друго 

колко малко доверие имат гражданите

на институциите си, когато малкият конкретен проблем ги засяга лично и колко склонни са щедро да дарят всичката си вяра и надежди, когато ги лъжат на едро. И колко неизменно изненадани са от резултатите. Като, например, сметка за 20 милиона лева. Толкова ще струва унищожаването на трихлоретана в „Полимери”, а поради дългия флирт на държавата със собственика Банев изобщо не е ясно дали отговорният ще получи фактурите или те остават за осребряване от бюджета. От следващия месец по-скъпо ще ни струват и общинските съветници – вече е обсъдена възможността заплатите да се вдигнат в изпълнение на парламентарното решение. Предвидени са и прилични по размер санкции за кръшкачите, макар че общественият контрол е този, който би накарал съвета да работи по-добре. Засега обаче той се изразява в

клониране на палатките пред общината.

Продължиха и опитите за разлайване на кучетата – буквално, покрай споровете за приюта в Каменар. Въпреки усилията мястото да бъде изкарано кучешки концлагер, приютът покрива стандартите за хуманно отношение, а и за проблемите на кучетата най-често са виновни хората – тази седмица на срещата, свикана, за да се обсъждат приюта и бездомните кучета, се събраха 20 - 30 души, половината от които – от медиите. След кратко и неочаквано затишие продължи и атаката на „Атака” във Варна. Този път ведомствената телевизия настойчиво се опита да поговори с аташето Стефани Дюмортие, а тя се оплака в полицията, че отказът й от близки срещи останал неразбран. Поне

бити полицаи този път нямаше.

А областният управител даде знак, че ако съветниците продължат да настояват за преименуването, подпалило фитила, той няма да го връща втори път, защото и при първия ветото не е било заради имената. В края на седмица парламентарната група на Волен Сидеров допълни фарсовата картина, започната във Варна, като вкупом сдаде имунитета, въпреки убеждението на партийната валкирия Магдалена Ташева, че за лека телесна повреда не може да се иска имунитет. Вероятно би била изненадана да разбере, че не би трябвало и да се налага - имунитетът /поне по закон/ пази депутата от политически инфекции – да не подлежи на преследване за решения, мнения и действия в депутатската си роля, а

ритането на електорални единици не е в този списък.

Далеч по-дълбоки аргументи извади социологът Кънчо Стойчев – той нарече в прав текст „безотговорно” искането „да разтурим парламента” сега /когато според него икономиката е тръгнала да се оправя/, само за да осъдим Сидеров. Мнозина се опитаха да разсъждават като него тази седмица, което само показа, че още много пъти ще преживяваме протестите си, търсейки ако не морал, но поне елементарно приличие. Катарзисните процеси започнаха с едно питане „Кой?” в началото на миналото лято. Тази седмица
властта чу „Кой?” и на брюкселски – без да се споменават конкретни имена, но с доста ясни примери, в поредния доклад на Еврокомисията са всичките ни стари болежки - нереформирана съдебна система, корупция, организирана престъпност, както и

пресните ни проблеми с избора

на съдии и шефове на разузнавателни ведомства... Констатациите там са същите, като в предишния, и в по-предния доклад, та вече навяват мисли и за българско хронифициране, и за еврочиновнически мързел. Същите са и реакциите тук – бързо да се намери кой /друг/ е виновен. Този доклад значително улеснява прехвърлянето на горещия картоф – обхваща времето на три правителства и виновни ще има за всеки вкус. Така, съвсем не изненадващо, няма да остане време до следващия доклад да обърнем внимание на съдебната система, корупцията, организираната престъпност... Варна обаче имаше своята хубава новина тази седмица – инспектиращите от STI провериха подготовката на града за „Тол Шипс” и писаха шестица на работата по подготовката на ветроходната регата досега. Продължението зависи от нас.