Идеята на Плевнелиев за референдум по изборни въпроси се явява нещо като продължение на антиправителствения протест с мирни средства.

Първо, декларирам, че съм убеден привърженик на пряката демокрация, за да неутрализирам отнапред стрелите на "ултрадемократите". Второ, считам, че има значение кой, кога и защо гласува доверие на народа по въпросите на управлението. Обстоятелствата и целите на референдума имат значение и пряката демокрация не е самодостатъчна ценност. Защото още помним какво направи БСП миналата зима с допитването за "Белене", нали? И трето, изненадващият ход на президента Росен Плевнелиев да инициира референдум по изборни въпроси е по-скоро коварен предизборен капан за управляващи, а не толкова привързаност към пряката демокрация. Капанът се състои в изкусителната демократичност на предложението. Така всеки, който го отхвърли, макар и основателно, попада в лагера на политическото мракобесие. А всеки, който го подкрепи, печели служебно титлата "приятел на народа". Реакциите на партиите потвърдиха схемата. "Как, нима сте против пряката демокрация?", влязоха в любимата си прокурорска поза десните "демократи". Неизбежно ще стигнем и до непреходния рефрен "Кой не скача, е червен!".

Предложението на президента няма шанс да мине в парламента, но парата вече задейства свирката. 

Оформят се лагерите на демократите и недемократите 

Кампанията може да започне сега! В подкрепа на референдума веднага наскачаха гербери и реформатори. И ако първите имат откровен интерес както от мажоритарния вот, така и от задължителното и електронното гласуване, то вторите просто ще изчезнат от политическата карта, ако, не дай боже, народът задължи всички да гласуват. Но когато е сигурно, че няма да се стигне до допитване, колко му е да изобразиш демократичен патос? БСП, ДПС и "Атака" усетиха, че ги хващат в капан, но вече нямаше мърдане - резето хлопна барабар с табелката "лоши". Напълно заслужена, впрочем, но не само от тях. Да не забравяме, че навремето тъкмо най-личната представителка на "реформаторите" Меглена Кунева беше против референдум за членството в ЕС, а от ГЕРБ провалиха преди година първия в демократичната ни история национален референдум с тъпи процедури и формулировки. 

Всички партии до една са противници на пряката демокрация 
особено когато са на власт, но изкуственото деление на "добри" и "лоши" в сегашната ситуация ще свърши добра работа на "реформаторския" ГЕРБ на изборите. Капанът хлопна! 

Идеята на президента за референдум по изборни въпроси се явява нещо като продължение на антиправителствения протест с мирни средства. Не знам кой му подсказа хитрия ход и дали има връзка с някои нови съветнически назначения на "Дондуков" 2, но не допускам, че е негова персонална приумица. Защо го смятам ли? 

Първо, Плевнелиев никога досега не е заявявал ясни позиции по изборните правила в България, не е отстоявал последователно и идеята те да бъдат определяни чрез допитване до народа. Ако поне веднъж се беше изказал по тези въпроси, можехме да приемем идеята за референдума като автентична и логична. А поводи за това не липсваха. Дебатът за изборните правила започна още през май м.г. и ако искаше да даде своя фундаментален принос в изборознанието, президентът можеше да се включи още тогава. Въпросът за това как да изглежда избирателната ни система 
дори не бе сред трите му тематични "диалога" с гражданското общество 

По-интересни за Плевнелиев се оказаха проблемите на пазарната икономика, съдебната система и медиите. Нещо повече - по същото време преди година Плевнелиев развиваше тезата, че народът не е компетентен да се произнесе по въпроса дали да строим нова атомна централа в "Белене", или да не строим. Докато днес е готов да гласува пълно доверие на същия този народ по въпроси, които изискват не по-малка компетентност. Противоречието си струва да бъде анализирано. 

Второ, изненадваща е тази несвоевременност на офертата. Конкретна причина за разтягане на вечната "дъвка" за мажоритарния вот и задължителното гласуване няма. Новият изборен кодекс все още не е приет. В този смисъл не е ясно какви правила ще зададе той и дали няма да обезсмисли някои от предложенията на президента. Чисто теоретично, ако претендира за сериозност, държавният глава би следвало да изчака окончателния вариант на кодекса, за да реагира. Ако единствената причина да повдига дебата точно сега са наближаващите европейски избори, тоест чисто техническата възможност да се гласува на принципа "2 в 1", това е, меко казано, несериозно. Въпросите за мажоритарния избор на депутати, за задължителното и електронното гласуване са толкова фундаментални, че не може темата да бъде подчинена на някакви си срокове 

Отделно, че едно сериозно намерение за промяна на изборната система чрез допитване до народа предполага задълбочено и внимателно обсъждане, а не претупване в рамките на друга изборна кампания. В противен случай се превръща в някаква странна политическа импровизация. Да, съвместяването на толкова експлозивни за обществото теми с евровота може и да повиши избирателната активност, но утрепва из основи европейския дебат, който не е по-маловажен - особено в сегашния решаващ момент, когато Европа се кани да принесе и остатъчния суверенитет на страните членки в жертва на корпоративните интереси по линия на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции със САЩ. Или може би Плевнелиев, който подкрепя безрезервно скандалния договор, търси умишлено да измести дебата в друга посока? Къде по-безобидно е да си чешем езиците за задължителното гласуване, например, вместо да се бъркаме в сметките на големия бизнес? 

И трето, реакциите на политическите партии издават интересно взаимодействие между Плевнелиев, ГЕРБ и реформаторите. Дали чрез президента някой вече не инвестира в бъдеща управленска коалиция?