Въпросът е как нашият глас да се чува постоянно

Този референдум ще доведе до същата каша както предишния за "Белене" и ще разочарова хората отново от тази много важна форма на пряката демокрация в България. Това мнение изказва проф. Ивайло Дичев в коментар в днешния брой на вестник "Стандарт".

Тогава силите бяха в обратен ред - БСП го предлагаше, сега пък ГЕРБ седи зад него. Казвам това, за да стане ясно, че нямам партийни пристрастия. По-скоро се боя от това, че такава една форма изисква спокойна обстановка и друго обучение на гражданите. Не е толкова просто да се прави референдум. Първо, въпросът е кой задава въпроса. Ако го задава една политическа сила, тя застава зад него и е ясно, че тя има интерес да се случи това. Ясно е, че когато Росен Плевнелиев зададе въпрос, който облагодетелства ГЕРБ на следващите избори, очевидно изникват съмнения, че става дума за някаква партийна стратегия. Трябва да се помисли коя е тази позиция, която може да задава тези въпроси. Според мен би трябвало да са граждански организации, омбудсманът някак си трябва да мине процедурата на задаване на въпросите през независими хора. Второ, тези референдуми трябва да започнат с по-конкретни, по малки въпроси - от типа на местни референдуми. Трябва да се научим да решаваме по поставените въпроси. Да кажем - ще правят промени на центъра на София и трябва веднага да се обяви референдум за това искаме ли ние центърът на София да се превърне в един малък Версай.

Мисля, че трябва обучение във формата на пряката демокрация. Тя не е нещо лесно. Просто народът отговаря на въпроси, които някой е задал. Тези въпроси после се променят, както стана с "Белене", хората остават разочаровани, нищо не се решава.

В края на 2013 г. хората искаха следното: да можем да отзоваваме депутатите, които сме избрали.Това е свързано с пълна мажоритарна система, при която се знае, че един депутат отговаря за еди-колко си хиляди души. Той ходи, отчита се при тях и те при някакви обстоятелства могат да го махнат. Това са доста сложни въпроси.Разбира се, законът трябва да се промени - много по-малко хора трябва да могат да инициират референдума. Трябва да помислим при какви условия той да е задължителен.

Хората искат да участват непрекъснато при взимане на решения. Сега въпросът е как нашият глас да се чува постоянно. Трябва първо да намерим форми за това нещо, второ, трябва да се научим, трето, трябва малко реализъм - да се види какво може, какво не може. Това, което ме притеснява сега, както и при референдума за "Белене", е, че веднага се казва: "Ти си против това народът да си казва думата." Аз съм "за" това народът да си казва думата, но той трябва да се обучи, да му се дадат форми и инструменти, с които да си даде думата и неговата дума действително да има значение. Има нива - примерно бихме могли да въведем непрекъснати консултации на общественото мнение. Без да е референдум, всеки ден може да си казваме мнението по определени въпроси, без от това да следват някакви закони. Но да знаем, че можем да го правим. Можем да въведем сондажи на общественото мнение, но това означава някаква държавна агенция да ги обобщава, за да ползва държавата.