Два пъти по-малко са против

Повече от половината анкетирани варненци са за въвеждането на задължително гласуване. 22% са против, а останалите 16% нямат мнение по въпроса. Това показва допитване на предаването "По закон и съвест" на телевизия "Черно море", в което са се включили 980 варненци.

Цифрите бяха съобщени снощи по време на дебат в ефир между депутатите Борислав Гуцанов от БСП и Емил Радев от ГЕРБ, посветен на проекта за нов Изборен кодекс. В дискусията, водена от адвоката и бивш общински съветник Бранимир Балачев, участва и Кристиян Богоев - главен секретар на община Варна и дългогодишен член на Общинската и Районната избирателни комисии. Основните теми, по които се сблъскаха двамата опоненти, бяха "да" или "не" на електронното гласуване и трябва ли всеки гражданин да е задължен да упражни правото си на вот.

"Применаето на нов изборен закон беше наложено от обстоятелствата: няма български гражданин, който да не се съмнява в истинността на последните избори - местни, президентски, парламентарни. Освен това трябва да се въвеждат и нови технологии, но такива, които да не поставят под съмнение истинността на вота", заяви Борислав Гуцанов. "Новият" Изборен кодекс, предлаган от БСП, е преписан на 90% от сега действащия (предложен и приет от ГЕРБ бел.ред.), сменена е само номерацията и са предложение няколко неща, от които става ясно защо лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че ще изрови земята, но ще спечели изборите", контрира Емил Радев. Според него се отменят вече приети неща, които са решили важни за изборите в България проблеми - принципът на уседналост, който спря автобусите, пристигащи за вота от Турция, забраната агитацията да е на различен от български език. "На първо четене ДПС ясно даде заявка, че тези моменти от кодекса ще се дискутират отново", предупреди Радев. Според него "писаният от Мая Манолова и Бисер Петното" проект за Изборен кодекс е крачка назад от сегашните правила тъй като се въвеждат нови знаци за отбелязване в бюлетината, а изискването да се пише само със син химикал отпада.

Той припомния, че в България още през януари 2013 е приета норма за електронно гласуване в 20 секции, с която управялващите сега не се съобразяват. Радев цитира и препоръка на Съвета на Европа от 2004 година, в която се посочва, че електронното гласуване е гаранция за демократичност на изборите. То дава право на всеки да гласува от дома си, изключително полезно е за над 1 млн. българи по света, някои от които трябва да пътуват по 500 км, за да упражнят правото си на глас, то е и единственият шанс и за трудноподвижните хора. "Нека не сме по католици и от папата. В цяла Европа само в Естония гласуват електронно", контрира Гуцанов, който се изказа в защита на предлаганото машинно гласуване. Според него така шансът за фалшифициране на вота е сведен до минимум, а при електронното няма 100% сигурност. Според Емил Радев обаче, и при електронното, и при машинното гласуване сигурността е въпрос на софтуер, който и в двата случая е подобен и в условията на 21 век не е проблем да бъдат предвидени и неутрализирани всички опасности от манипулация. В проекта на ГЕРБ, например, били предвидени блокиране на IP адрес, от който се гласува няколко пъти, както и забрана за вот през прокси сървъри. "Как ще гарантирате тайната на вота при машинно гласуване?", попита той опонента си и пресметна, че правителството е готово да хвърли 50 млн. лева за закупуване на 16 000 машини за едно експериментално гласуване.

Двамата събеседници бяха на различни позиции и за задължителното гласуване. Според Гуцанов право на всеки е да избира дали да отиде до секцията или не. ГЕРБ пък са за задължително гласуване чрез стимули - ваучери за административни услуги или отстъпка от данъците, а не чрез санкции. Емил Радев уточни, че в секцията гласоподавателят може да пусне празна бюлетина и така да изрази отношението си. "При 95% активност на изборите фалшификациите стават безсмислени, купеният вот ще е малко и няма да влияе на резултата, етническият - също. Това обаче е неудобно за партиите, които от 25 години са във валстта благодарение на твърд електорат или етнически вот. Липсата на задължителен вот обслужва статуквото", категоричен беше представителят на ГЕРБ.

"При 250 хиляди ромски гласа в страната, наличие на етнически вот и съмнения за фалшификации задължителният вот е важна тема. Не крия, че и аз съм негов привърженик. Партия "Атака" също декларираха, че е "за" и, мисля, че при второ четене може да настъпят изменения в тази посока", каза Бранимир Балачев.

На различни позиции бяха Гуцанов и Радев и за минималния праг за влизане на партии в парламента. Според ГЕРБ той трябва да е под 3%, за да има повече политически сили в Народното събрание и повече граждани да имат свои избраници в него. Емил Радев се обяви и за по-нисък праг при мажорирен вот. Според него 5% от гласовете трябва да са достатъчни, за да може кандидат за депутат да бъде избран, въпреки че е бил поставен от партията на неизбираемо място в листата. Според БСП тази граница трябва да е 7%.