Оригинално заглавие: Robocop
Език: английски
Превод: с български субтитри
Жанр: фантастичен, екшън, трилър, криминален
САЩ, 2014, 118’
Режисьор: Хосе Падиля
Участват: Аби Корниш, Самюел Л. Джаксън, Гари Олдман, Джоел Кинаман, Ейми Гарсия, Мигел Ферер, Зак Грение, Майкъл К. Уилямс, Майкъл Кийтън, Дженифър Ел, Джей Барушел, Мариан Жан-Баптист, Джаки Ърл Хейли

Помните ли имената на тримата най-известни супергерои през 80-те? Разбира се, Рамбо, Командо и Робокоп. Е, последният се завръща римейк на Хосе Падиля, тунингован с нова, далеч по-лъскава броня, сложен софтуер и арсенал от високотехнологични джаджи за причиняване на тежки телесни повреди.

Успокояваме всички, които се гледали класическия първи филм на Пол Верховен от 1987 с ускорен пулс и широко отворени очи – съвременната версия следва доста плътно нишката на оригиналното действие (с изключение на някои изменения в сюжета) и няма как да е другояче, понеже е дело на същите сценаристи.

Със задоволство отбелязваме, че конфликтът хомо сапиенс-машина е доста по-обстойно изследван тук, наред с моралния проблем за производството на един (свръх)човек и третирането му като маркетингов продукт. Тук Робокоп е проектиран да разчиства улиците от престъпници, но и да се харесва на обществото в интерес на това да бъде по-добре продаван от създателите си.

Но, да започнем отначало. Годината е 2028, а ситуацията с престъпността в Детройт не се е променила особено за 40 години. Улиците все още са пълни със съмнителни криминални елементи, а участъците – с корумпирани ченгета. Полицай Алекс Мърфи (Кинаман) и партньорът му обаче твърдо стоят от правилната страна на закона – поне до момента, в който не застават на пътя на местен мафиот. В последвалия сблъсък Алекс става жертва на бомбен атентат с почти минимален шанс за оцеляване, а това пък го превръща в идеалното опитно зайче за могъщия технологичен конгломерат ОмниКорп, чието ръководство отдавна търси възможност да съчетае в едно идеалната машина за убиване с човешкия разум. Така от предан съпруг и баща обезобразеното ченге, се превръща в идеалната сплав между сила и емоции, но само на хартия. Както може да се очаква, в крайна сметка неговата състрадателна природа надделява над изкуствения интелект за ужас на корпорацията-майка, жадуваща да наводни пазара с още стотици безчувствени механизми в хуманоидни опаковки.

Без да навлизаме в повече детайли, се чувстваме задължени да отбележим присъствието на гигантите Самюел Джаксън и Гари Олдман, които, за съжаление, нямат шанса да покажат и една десета от това, на което са способни. Майкъл Кийтън обаче ги бие по точки – в образа на алчния и безскрупулен собственик на ОмниКорп, който му пасва като ръкавица.