Оригинално заглавие: August: Osage County
Език: английски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма
САЩ, 2013, 121’
Режисьор: Джон Уелс
Участват: Мерил Стрийп, Джулия Робъртс, Юън Макгрегър, Крис Купър, Абигейл Бреслин, Бенедикт Къмбърбач, Джулиет Луис, Марго Мартиндейл, Дърмът Мълроуни, Джулиан Никълсън, Сам Шепард, Мисти Ъпъм

Не вярвайте на никой, който ви каже, че този филм е черна комедия. У дома през август е психологическа семейна драма в най-чист вид с убийствен каст и диалог, напомнящ спаринг между Бергман и Тенеси Уилямс.

Неслучайно още в началото нагазваме в дълбокото с театрална драматургия – филмът е заснет по едноименната и многократно награждавана (включително с Тони и Пулицър) пиеса на Трейси Летс. Същият е и сценарист на екранната версия, която – с дълбока увереност прогнозираме – вероятно ще добави поне един Оскар към дългия списък с отличия. Историята е банална, битова и – да си го кажем – угнетяваща още от самото начало.

В края на едно изнурително южняшко лято алкохолизиран писател (Сам Шепард) решава да сложи край на живота си и на дългогодишния брак със своята властна и умираща от рак съпруга (Стрийп). Погребението му събира под един покрив трите им дъщери и още няколко опечалени роднини, а тъжният повод за срещата отключва купища конфликти, гниещи като незаздравяла рана под повърхността в очакване на неизбежния катализатор. И той не закъснява да се появи в образа на неизлечимо болната, отчаяно пристрастена към хапчетата и сарказма вдовица и настояща глава на фамилията – Вайълет. Аплодираме на крака куража на Мерил Стрийп да се превъплъти в тази героиня. Когато не се друса с викодин, тя хвърля огън и жупел, пронизвайки с отровна жлъч всеки, попаднал в обсега на полезрението й – основно дъщерите си, разкъсвани между състраданието и омразата към нея и осакатени – всяка посвоему – от пагубното й влияние върху оформянето им като личности.

С цялото възхищение от отличната игра на Юън Макгрегър, Крис Купър, Бенедикт Къмбърбач и Сам Шепард отговорно заявяваме, че У дома през август е женски филм, (макар и откровено развенчаващ матриархата), чийто сюжет избуява в неочаквани разклонения, провокирани от поредната дълбоко пазена срамна семейна тайна. Няма да крием, горчивият привкус държи известно време след финалните надписи, но си струва – в това няма никакво съмнение.