В събота, 22 февруари, е премиерата на постановката на режисьора Георги Михалков

Постановката на „Глупаци” от Нийл Саймън е дело на режисьора Георги Михалков, сценограф Антония Попова, сценично движение Ива Караманчева, музикална среда Малина Михалкова. Участват: Теодор Папазов (Леон Толчински), Валери Вълчев (Снетски), Яким Неделчев (Съдията), Свилен Стоянов (Слович), Пламен Димитров (Мишкин), Милена Кънева (Енхна), Валентин Митев (д-р Зубритски), Даниела Викторова (Леня Зубритски), Ина Добрева (София Зубритски) и Димитър Мартинов (Грегор Юзекевич).

- Режисьорът Георги Михалков определя „Глупаци” като много умна и много смешна пиеса, която може да бъде учебник за жанра комедия. На какво се дължи това?

- Дължи се най-вече на героите в омагьосаното село на Нийл Саймън. Те са чисти, добронамерени и праволинейни - при тях няма заден план, няма злоба и завист, но няма и любов. Всъщост те изпитват любов, но не го знаят и това също е част от проклятието. Оказва се, че въпреки своята безкрайна наивност и тъпота, селяните – осъдени да живеят и да умират като глупаци, се чувстват пълноценни и щастливи. Оттук произлиза комичното, което се наслагва на различни нива. Пиесата много ми харесва, но работата върху нея стана още по-забавна, след като Георги Михалков съкрати някои подробности и ускори действието. Получи се една вълшебна приказка за възрастни, която е много симпатична.

- По-скоро вълшебна приказка или по-скоро комедия?

- Едното не противоречи на другото. Комедията се получава от само себе си. Парадоксът се състои в това, че героите не осъзнават колко са смешни във всичко, което правят и което за тях е въпрос на живот и смърт. „Глупаци” е една великолепна комедия на типажите, които са изключително пълнокръвни.

- Паралели с действителността не липсват...

- О, да! Много паралели могат да се прокарат. В „Глупаци” ще чуете не една и две житейски истини, казани по забавен начин

- Как решавате сценографията в този специфичен контекст?

- Сценографското решение е доста изчистено, защото персонажите са ярки като присъствие. Исках сценографията да е минималистична и в същото време да носи послания. Така стигнах до идеята за обелиск, който да символизира липсващото познание в това омагьосано място. Символът на познанието в случая е една ученическа дъска, покрита с прах, обвита с платно. Тя стои там като паметник, който подобно на всички паметници, говори за отсъствието на нещо значимо и безвъзвратно загубено. Декорът е замислен като многофункционален и ние го използваме по различни начини.

- И – както казахте, на фона на минималистичния декор се открояват с яркото си присъствие персонажите. Виждам в скиците Ви наистина много особени сценични костюми. Този ботуш например изглежда странно, обува се като че ли обратно...

- Това са ботушите на Съдията (Яким Неделчев). Неговите ризи, панталони, ботуши – всичко у него е обратно, защото самият той е един объркан човек. Образа на Съдията, изграден според вижданията на режисьора, проличава и в репликите му, които Георги Михалков така промени, че хем да го разбираме, хем да говори обратно. Дали накрая Съдията ще успее да сложи нещата в ред, не е сигурно, но метаморфозата на персонажа е видна във всеки детайл.

- Визията очевидно е от първостепенна важност за въприемане на характерите...

- Точно така. Ето Енхна (Милена Кънева) - цветарката, която продава цветя вместо риба, цветя вместо чадъри и винаги цветя. Нейният костюм е многопластов, роклята има подчертано изкусителен силует - поиграхме си с нейните фусти, аплокирахме ги с десетки цветя и мисля, че стана красиво. Цветна и атрактивна, самата Енхна прилича на цвете.
- Пощальонът (Пламен Димитров), който винаги бърза, но никога не успява да достави писмото навреме, има криле, кара кънки и т.н.
- Д-р Зубритски (Валентин Митев) е изповедник, шаман, свещеник и всичко друго, което асоциираме с лечител. Оттук и сценичният му костюм съчетава разностранни елементи - амулети с тибетски шал, африкански мотиви с медицински слушали и пр.
София Зубритски (Ина Добрева), която се готви за първия си урок с новия учител, е загадъчно сексапилна с ученическото си облекло и панделките.
Леко намигване към съвремието вложих в сценичния костюм и прическата на майката на София (Даниела Викторова), която на финала става кмет на селото. Без да е основен акцент, се поражда асоциация с Юлия Тимошенко и нейния стил, търсещ връзка между модерната визия и украинската традиция. И т.н. Различен е единствено скучният, черно-бял костюм на приходящия учител (Теодор Папазов), който полага усилия да развали статуквото и проклятието.

- Еклектиката изглежда търсен подход...

- Не спазвах определена епоха, защото селото е омагьосано от 200 години, никой не може да го напусне или го напуска, само ако умре. Така авторът ни е дал едно безвремие, което е много благодатно за художника.
Героите живеят извън времето, епохите чудесно си съжителстват в тях и това ми дава свободата да използвам еклектиката като художествен похват.

- С „Глупаци” и Нийл Саймън се завръщате във Варненския драматичен театър, където преди години участвахте в създаването на култовата постановка „Член 223”, също в „Жорж Данден” и др. Какво е усещането отново да сте тук?

- Обичам Варненския драматичен театър, липсвал ми е в годините, имам прекрасни спомени и се радвам на възможността отново да работя тук. Театърът във Варна е едно прекрасно място за творчество, защото хората, които работят в него, не просто работят, а трептят в това, което правят.