Спомнихме си за Пламен, който преди година пламна на общинските стълби, където е останала грамадата – като въпросителна

Седмицата започна патриотично и запълни социалните мрежи с въпросителни, групирани по четири. Тъжно-философската бележка на Апостола, поставена в тефтерчето му - след някакъв негов си, апостолски размисъл за народа, така и няма отговор. Затова и "тефтерче" е на път да стане мръсна дума, а ние все си имаме някакви

въпроси, които все си стоят без отговор.

Спомнихме си и Пламен, който преди година пламна на общинските стълби, където е останала грамадата – като въпросителна. В деня на Апостола по неизвестни причини властта във Варна беше пазена почти като софийската (без някой да й иска оставката), та децата с букетчетата чакаха зад ограденото, докато им дадат път до паметника. А един от най-истинските моменти в деня на Левски видяха малцината минаващи край барелефа му на булеварда към шест вечерта, когато група тинейджъри дойдоха сами и с цветя при Апостола. Почти толкова малка групичка се събра на следващия ден и пред варненската грамада. Година след пламъците тогавашният спасител на отечеството Борисов (който използва запалването на Пламен и "стратегически" избяга от властта) се кани да се върне във властта на бял кон. Тогавашният кмет Йорданов живее спокойно, охолно и далеч от Варна, която дълго ще носи белезите от управлението му. А Пламен е някъде горе и дано е открил

смисъл в това, което ни се случва,

защото долу на земята на нас ни е все по-трудно. Макар че през седмицата във варненските земни дела имаше и добри намерения, част от които – преминаващи в действия. Като например ремонтът на "Цар Освободител" – със смяна на водопрода и на цялата настилка и с обещанието да приключи преди началото на лятото. И с идеята най-сетне да бъдат сложени в ред тротоарите, които сега са всичко друго, но не и място за движение на пешеходци, освен ако не тренират за някое шоу по оцеляване. Общинската амбиция се простира до създаването на цялостен тротоарен облик на отделните райони. На други места по света това си е задължителна част от градската естетика, но варненци засега ще са доволни на здрави бордюри и редовно оттичаща се вода от улиците, защото и без това

рядко виждат тротоарите, скрити под колите

(които, според пребряване от тази седмица били точно колкото варненците). Тази седмица имаше и втора серия от "палмовия" скандал – след като общината развали екзотично скъпия договор за не дотам екзотичните палми, от фирмата обявиха, че решението е незаконно, а спестяването на стотина хиляди лева от общинския бюджет – популистко. Имаше и анонс за съдебно продължение, което със сигурност ще си струва разходите, ако отговори на най-важния въпрос – къде са отивали разликите в сумите досега. В края на седмицата беше заложена бомбата на още едно недоволство, след като администрацията върна решението на Общинския съвет за вдигането на възнагражденията от 136 на 1000 лева. Мотивите обаче са процедурни, така че вероятно на финала ще бъдат задоволени както политическите заръки, така и интересите на съветниците. Всъщност много повече

искри хвърчат на полето на културата –

след скандалите с обществения съвет, обществено ангажираната председателка на общинската комисия Даниела Димова се нагърби с още един пост – тази седмица стана ясно, че тя ще управлява и Експертния съвет, който пък ще дозира парите на конкурси и фестивали. Преплитането на общински, обществени, директорски и други интереси явно не притеснява нито самата председателка, нито началниците й. Колкото до конкретната работа – в края на тази седмица из града с изменени лица тичаха организатори на културни прояви през първите месеци, на които между другото съобщили, че има обявените крайни срокове за кандидатстване. Така вероятно и тази година пак ще се стигне до срамни сцени, при които вече гласувани от съвета пари не се отпускат и от афиша падат готови прояви, докато

Варна се бори да става център на еврокултурата.

Тази седмица се провали и третият опит на държавата да смени ръководството на ВиК – Варна. Този път самият представител на държавата не дойде. Разочарование преживяха и част от варненските депутати (главно от БСП), след като колегите им отказаха да създадат нов избирателен район – Варна–област. Така конфликтите в двете местни ръководства бяха оставени за решаване вътре в региона - вероятно защото националното ръководство е преценило, че разделението БСП/АБВ им стига, а и за да не правят излишни подаръци на коалиционния си партньор, защото едва ли някой има илюзии, че друг, а не ДПС ще спечели областта, ако тя бъде отделена. Особени новини няма в поредното издание на Изборния кодекс и извън варненската специфика – нито за българите в чужбина, нито за електронното гласуване, нито за мажоритарния вот, а

доколко има промени, те са предимно козметични –

принципът за уседналост е напълно запазен, е-вотът е пробен и на машини в секциите, а пренареждането на листата е натоварено с толкова условности и технически подробности, че говори само за едно – нежеланието на партиите да им пипаме подредбата и всичко зад нея. Впрочем, има една опция, при която има увеличение на възможностите със 100 процента – освен с X, вече ще можем да декларираме волята си и с V. А и всички класации на песни, саксии и заглавия бяха оставени да разнообразяват изборния ден. За идващите евроизбори очакванията са да няма недостиг на кандидати. За следващите "вътрешни" вотове обаче май се очертава кадрова криза. Тази седмица имахме депутат, който не само избяга от парламентарната си група, но напусна и парламента, защото

с две хиляди нямало как да се гледат деца.

Всъщност, в ГЕРБ можеха да предвидят, че нямат общо бъдеще с Владислав Горанов  - като финансов зам.-министър той се прочу главно с питането не е ли срамно мъж на 50 да няма поне 20 хиляди "бели пари". Другият беглец (закономерно – също от ГЕРБ) беше далеч по-банален – бившият шеф на НАП Красимир Стефанов плавно пренесе политическите си чувства от стария към новия спасител и стана първият депутат на "България без цензура".  Бареков не беше особено мил в анонсирането на голямото събитие – в прав текст обясни, че който цял живот е бил държавен служител и чиновник, няма шансове в частния бизнес и затова трябва да седи и да слуша, защото иначе "нямаше как да си издържа семейството". И понеже вече знаем, че и с едната обикновена депутатска заплата семейство също не можело да гледа, няма да е лошо на депутатските банки 

да им сложат ценоразпис със спонсорски емблеми,

за да сме наясно. Колкото до новия политик, той все по-активно лансира идеята, че е открил как да ни оправи – стига само да го изберем. Изгонените от парламента ГЕРБ дойдоха на власт със същите обещания, но жадните за спасители не помнят толкова дълго... Тази седмица съд в Судан глоби жертва на групово изнасилване, пуснато после в мрежата като порнофилм. И преди да го наречете варварска екзотика, замислете се колко "глоби" платихте досега на тези, които ви ухажваха преди изборите и ви насилваха след това. И колко пламъчета трябва да изгорят, за да открием поне здравия си разум.