Възможен ли е сценарий за отстраняването на президента Росен Плевнелиев и какви биха били последиците

В седмиците преди изборите за европарламент България е изправена пред нов грандиозен скандал. След оповестяването на резултатите от няколко прокурорски проверки по сигнали на Николай Бареков парламентът започва процедура по отстраняването на президента Росен Плевнелиев. Цялата държава се занимава с това да обсъжда скандала и да брои депутати, за да види дали ще се съберат нужният брой гласове, за да се произнесе Конституционният съд, за когото няма никакво съмнение какво ще реши. Медиите на Делян Пеевски (наричани "приятелски" от Цветан Василев) триумфират. Рейтингът на Бареков расте. Волен Сидеров е в екстаз. БСП и ДПС са доволни, че вниманието е напълно отклонено от тяхното управление, и се надяват, че така ще спадне подкрепата за ГЕРБ на предстоящите избори.

На етапа, този сценарий звучи като теория на конспирацията. През последните месеци обаче, има няколко иначе разнопосочни факта, които сочат, че планът за импийчмънт на президента наистина е бил обмислян. Според източници от ГЕРБ, в късната есен на миналата година, управляващите са предлагали сделка на Бойко Борисов - партията му да подкрепи в парламента остраняването на Плевнелиев, а в замяна той да стане президент на следващите избори. Предложението е било отхвърлено, но е показателно за амбициите на кръговете зад БСП и ДПС да отстранят единствения политик на висок пост, върху когото нямат контрол.

Въпросът дали има сценарий за отстраняването на Росен Плевнелиев стана отново актуален миналата седмица. Тогава от черновата на становището на Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа) за проекта за нов изборен кодекс се разбра, че в ранната есен на 2013 г. най-вероятно е съществувал такъв план. Един от текстовете, изпратен за коментар на институцията през октомври, гласи: "При произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г. едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители районите за организационно-техническата подготовка на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката съвпадат с изборните райони за народни представители." Това е единствената хипотеза за възможна комбинация от избори, описана в проекта.

Лаборатории за политически инженеринг

"За пореден път в проект на закон намират място идеите и плановете на тайни лаборатории за политически инженеринг", реагира миналата седмица президентът Плевнелиев. Според него "по-притеснително е, че публично и без каквото и да било притеснение се демонстрира пред гражданското общество, че през изминалата есен, когато българските граждани бяха на улицата и призоваваха за морал в политиката, някой някъде на тъмно е правил задкулисни планове". "Това опит за държавен преврат ли е, или е решение на неясни кръгове", попита и Цецка Цачева, член на ръководството на ГЕРБ, според която е важно да се разбере дали в ДАНС има "информация къде се готвят тези процеси, кога трябва да бъдат финализирани".

Формулировката е част от допълнителните разпоредби на проекта, изработван в продължение на три месеца след многобройни консултации и заседания във временна парламентарна комисия, председателствана от Мая Манолова (БСП) и с участието на представители на т.нар. гражданско общество. В крайна сметка в парламента от името на социалистическата партия беше внесен редактиран вариант, в който текстът, предизвикал острата редакция на президента, не фигурира.

По същото време (в края на миналата година) евродепутатът и член на ръководството на БСП Илияна Йотова имаше серия изяви срещу Росен Плевнелиев. Тя беше единственият политик на висока позиция в БСП, който официално лансира тезата за отстраняването на държавания глава. Пред ТВ7 например тя каза, че са "възможни предсрочни избори за президент", защото през "последните месеци е подложил президентската институция на голям риск". В рамките на около месец Йотова създаваше допълнителен фон с многобройни изяви - пред в. "Преса" тя каза: "Каквито и решения да взема оттук нататък господин Плевнелиев и по какъвто и да било въпрос, те винаги ще бъдат поставяни под съмнение. Дали са в полза на България, или обслужват определен политически проект. Участието му в публичния дебат до този момент е повече от неубедително. Затова от само себе си се поставя въпросът как беше избран в контекста на костинбродските бюлетини две години по-късно. Остават една камара въпроси, свързани с биографията му, на които няма отговори. Няма как да не направи впечатление, че по време на срещата на върха на Европейския съвет, в който се говореше какви мерки трябва да вземе Европа за офшорните фирми, г-н Плевнелиев е блестял с отсъствието си по тази тема. Всички можем да се досетим защо".

Изказванията на Йотова тогава съвпаднаха с пика на кампанията, водена от Николай Бареков и подкрепяна от медиите на Делян Пеевски, около "офшорките" на президента и имота му в Гърция. В БСП нейният глас остана самотен - никой друг член на ръководството не е споменавал тази възможност. Попитани сега, представители на най-тесния кръг около Сергей Станишев също отрекоха да са обсъждали отстраняването на президента. "Разбирам да е народен трибун, да буни масите, да ни пречи, за да искаме да го свалим от власт, но това не е така", каза депутатът от БСП и началник на кабинета на лидера на партията Сергей Станишев Татяна Буруджиева. Според нея на управляващите им е нужна енергия и време за много по-важни проекти.

Представители на ДПС също отричат да са обсъждали отстраняване на президента. "Не, не", така отговори членът на централното оперативно бюро на ДПС Камен Костадинов на въпроса дали в движението са обсъждали вариант, при който да подкрепят искане за импийчмънт на държавния глава. "Президентът не ни интересува", беше и отговорът на друг член на ръководството - Йордан Цонев.

Разбира се, срещу идеята за импийчмънта категорично са и от ГЕРБ. "Абсурд!", отговори Бойко Борисов на въпроса дали биха подкрепили в парламента искане за отстраняване на държавния глава.

Официалните декларации на управляващите партии далеч не означават, че интересите, които стоят зад сегашната власт са изоставили планът за справяне с президента. Изключителната настоятелност на прокуратурата в проверките около държавния глава показва, че се търси всяка, дори и малка възможност той да бъде атакуван. Според източници от службите, със събирането на информация за миналото на държавния глава се занимават и служители от ДАНС. Резултатите от тези усилия вероятно се търсят в три посоки. Единият вариант е да се дискредитира президента, другият е да се използват намерените данни за поставянето му в зависимост, а третият е да се поиска отстраняването му от длъжност.

Импийчмънт - плашило или реалност?

Ако въпреки уверенията на БСП, че нямат намерение да хабят енергия за отстраняването на Плевнелиев, все пак има кръгове, които мислят сценарии, юридическите възможности това да стане са две - оставка или импийчмънт. Всяка от тях има своите особености и последствия. Първата зависи от волята на държавния глава, за сатанизирането на чийто образ очевидно се хвърлят усилия по няколко линии - политически опоненти, медийни кампании, натиск през институциите и многобройни проверки както от данъчните, така и от прокуратурата. При условие че това премине линията на търпимостта на Плевнелиев, евентуална негова оставка ще означава и предсрочни избори за президент.

Според основния закон президентът може да бъде отстранен при две хипотези - държавна измяна и нарушение на конституцията. Процедурата по импийчмънт включва три фази - първата е изготвянето на обвинението, за което са необходими 48 народни представители. Следващата фаза е поддържане на обвинението - предложението трябва да бъде гласувано от 161 депутати. Последният етап от процедурата е в Конституционния съд, който трябва да реши дали да прекрати правомощията на президента. Ако това се случи, до края на мандата функциите на държавен глава ще се осъществяват от вицепрезидента. От публичните изяви на Маргарита Попова става ясно, че тя откровено е заела ролята на опозиция на Плевнелиев (наричана заради това на шега контрапрезидентът), за което получава подкрепа от най-яростните противници на държавния глава. Действията й до момента или съвпадат случайно или са синхронизирани със сценария за дискредитация на президента и евентуален импийчмънт. Маргарита Попова получава и публична подкрепа за всяко свое действие, с което се противопоставя на Росен Плевнелиев от най-шумните му противници - от новия аватар на Пеевски в политиката Николай Бареков до БСП.

В момента БСП, ДПС, "Атака" и тримата напуснали ГЕРБ имат общо 145 гласа, т.е. необходими са още 16 депутати, за да има достатъчно гласове, за да стигне евентуалната процедура до КС. Тези гласове, теоретично, могат да бъдат осигурени, ако процесът по "отлюспване" на депутати от партията на Бойко Борисов продължи.

Разпределението на силите в КС, както и досегашната практика на съда, която е изцяло съобразена с конюнктурата, прави решението за отстраняване на президента възможно. За целта те трябва да имат поне формален повод да приемат, че Росен Плевнелиев е нарушил конституцията. В предходния парламент ГЕРБ се опитаха да инициират импийчмънт на Георги Първанов, използвайки повода, че тогавашният президент беше записал срещата с вицепремиера Симеон Дянков и я беше публикувал в интернет.

Въпреки всичко, това няма да е лесно. "Трябва да е налице наистина съществено нарушение на конституцията", коментира конституционен съдия, пожелал анонимност. И допълни: "Твърденията на някои политици, че Плевнелиев разединява нацията, са политическа оценка. Конституционният съд все пак не се занимава с политика, а с право." Според конституционния съдия, с когото разговаряхме, евентуален импийчмънт за твърдяно нарушение от категорията на политическите оценки може да се обърне като бумеранг срещу инициаторите му.

Помощ от прокуратурата

От ГЕРБ не изключват възможността двете управляващи партии да прибегнат до инициирането на импийчмънт. "Нищо не пречи покрай разследването на случая с тефтерчето на бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов от прокуратурата да изнесат някакви данни и да поискат задействане на процедурата", казват депутати от ГЕРБ. При обявяване на разследането срещу Златанов и при внасянето на делото в съда, от обвинението акцентираха, че президентът е бил "облагодетелстван" от действията на председателят на комисията. Това даде повод на много публикации срещу държавния глава. В крайна сметка, главният прокурор Сотир Цацаров беше принуден да прекрати спекулациите с думите: "Росен Плевнелиев не е обект на разследване. Той не е разпитван в качеството на свидетел. Няма каквито и да било данни за това Росен Плевнелиев да е бил в конфликт и по някакъв начин да е участвал в процедурата по неговата преписка. Напротив – усещането е, че той и останалите двама са по-скоро обект на нечий друг план."

Прокуратурата все пак се занимава с президента. В края на миналата година Софийската градска прокуратура започва предварителна проверка, по която са разпоредени данъчни ревизии на Росен Пленелиев, семейството му, фирмите, в които е участвал, и хора, с които е бил съдружник през годините. "Поради неустановеността на режима на проверките, техния срок и актовете, с които се приемат резултатите от тези проверки, държавният глава изрично е настоял пред приходната администрация да му бъде извършена цялостна данъчна ревизия" коментираха през януари от президентството, а после отказаха повече коментар. От позицията на президентството обаче става ясно, че начинът по който са провеждани самите проверки е накарало държавния глава да се съмнява в тяхната обективност и безпристрастност.

И има защо - по информация на "Капитал" проверката срещу Росен Плевнелиев е била разпоредена от обвинител, подчинен на бившия вече зам. градски прокурор Роман Василев, който от своя страна никога не е криел близостта си с банкера Цветан Василев. Не едно или две разследвания, които ползват бизнес интересите на кръга около Пеевски и Василев, минаваха именно през неговия отдел. Разпоредената от прокуратурата проверка може да не доведе до образуване на разследване, но събраната от нея информация (представляваща банкова и данъчна тайна) може да се използва за компроматна война - похват, който сме виждали многократно.

А ще има ли импийчмънт

Въпреки че евентуален опит за отстраняване на президента изглежда като логично продължение на цялата серия от атаки срещу него, това е доста рисков ход заради трудно предвидимите последствия от него. Всички опити за политическо инженерство в толкова големи размери досега са се проваляли и са се обръщали срещу своите автори. Най-видимият пример от близките години беше спирането на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент, за да се запази влиянието на СДС на тази позиция. Това вкара бившия цар насила в политиката, принуди го да създаде партия и го направи премиер, след което започна и безславния залез на СДС. Процедура на импийчмънт за Росен Плевнелиев в сегашната ситуация по-скоро би дала на опозицията много ясна кауза, която ще мобилизира допълнително нейните привърженици в защита на държавния глава.

Доколкото могат да се разчитат не особено членоразделните звуци, които се чуват иззад кулисите на държавата, планът за отстраняване на президента не е получил еднозначната подкрепа на партиите, които управляват. В края на миналата година вероятно е имало опити той да бъде пуснат в употреба, но без особен успех. Въпросът сега е дали някой не се опитва да го задвижи наново преди изборите за Европейски парламент. Някой, който усилено мисли нов вариант на историята с бюлетините от Костинброд - скандал в последния момент, който този път да отклони вниманието от сегашното управление.