Отстраняването на Янукович слага край на най-острата фаза на кризата в Украйна, но предстои още много

Това, което става в Украйна, прилича неудобно много на разпадането на диктаторски режим. Освен самия Виктор Янукович, който по всичко изглежда е успял да се изплъзне от арест на летищеточрез стрелбата от личната му охрана и сега е в неизвестност, вътрешният министър Виталий Захарченко също е опитал да напусне. Депутати от Партията на регионите биват залавяни и връщани от летището в Киев от доброволци. Изглежда, сред малцината успешно напуснали, са губернаторът на източната Харковска област Михаил Добкин и кметът на Харков, градът-крепост на Янукович, Генадий Кернес. И двамата успяха да избягат в Русия.

Кадрите на хиляди украинци, които минават да разгледат вече празната резиденция на Янукович и се дивят на голф-стиковете с монограм и тоалетните с позлатени крака, също приличат доста на сцени от други държави извън Европа, както и на такива от Източна Европа, но преди 25 години. Снимките и историите от този истински дворец всъщност могат да се окажат важни за бъдещето на Украйна, защото това е тема, която лесно обединява всички украинци, независимо къде живеят: наглостта на един елит, който се обогатява неимоверно на гърба на свободно падаща икономика.

А единството на украинците е най-важната тема на дневен ред в страната сега, след като кървавият епизод с падането на Янукович е минат. Вчера имаше знаци, че източна Украйна, където живее рускоезичното население и където се крепеше най-силно властта на Партията на регионите, ще реагира на ставащото в Киев. Най-опасната теория твърдеше, че под натиска на Москва и на обществените настроения, тези райони може да обявят независимост. Тази опасност изглежда по-малка днес, но не си е отишла.

Първо, от форума в Харков на представителите на тези региони  Напротив, дори самите Добкин и Кернес обявиха, че запазването на целостта на Украйна е важно. Фактът, че малко след това напуснаха страната, показва че дори да не са го мислили, надали са получили очакваната подкрепа. Второ, бързината с която се разпада структурата около Янукович, говори, че украинците ще научават все повече и повече за корумпираната същност на управлението му и шеметното забогатяване на сина му и други приближени, а това не е особено добра основа за сериозни политически кампании. И трето, колкото и да е близка връзката с Русия, надали има много управляващи или бизнесмени в украинските региони, които искат да са директно подчинени на Москва. Изключение прави Крим, където има многобройно руско население, раздадени са доста руски паспорти и настроенията са силно експлозивни.

Ролята на самата Русия също тепърва ще се изяснява. След като участва заедно с ЕС в преговорите между опозицията и Янукович, които доведоха до споразумението и всъщност накараха президента да избяга, Москва изглеждаше изненадана и ядосана. Но влиянието й в Киев няма да изчезне само защото Янукович го няма - двете страни са свързани с много повече от просто газопреносна мрежа. Това пролича и по първите изявления на финансовото министерство на Русия, което днес каза, че предстои да види дали ще размрази закупуването на облигации от украинската държава за 2 млрд. долара. То беше спряно миналата седмица и е част от пакета за подкрепа на Украйна в размер на 15 млрд. долара, който беше договорен от Янукович, и за който се смята, че е инструмент на Русия да привлече съседната страна в Евразийския съюз. Парите на Русия могат да бъдат заменени от тези на МВФ, но в случая по-важен беше тонът на финансовото министерство, който беше доста различен от този на външното в събота и призоваваше да се изчака формирането на ново правителство. В крайна сметка, Русия също е виждала изследванията на общественото мнениеи знае, че дори и ЕС да предложи членство на Украйна (което още изглежда като далечна перспектива), украинците далеч не са единодушни дали това ще бъде положително.

Вратата към бъдещето на Украйна изглежда широко отворена. След оптимизма на днешния ден обаче, отрезвяването няма да бъде леко. Има много пролята кръв по улиците, за която ще трябва да се носи отговорност (броят на убитите може да достигне 100). Има граждански патрули, които сега ще обикалят Киев заедно с полицията и които постепенно трябва да се върнат към нормалността. И най-вече, има предстоящи избори.

Водещи кандидати отсега изглеждат Юлия Тимошенко и Виталий Кличко. Кличко е интересна фигура, която спечели много от силното си противопоставяне на режима в последните месеци, но не е универсално харесван в Украйна и има малка подкрепа в източните региони. Всеки, който е гледал на живо изявите му на площада, знае също така, че Кличко страда от липса на ораторско майсторство и кой знае каква харизма. Харизмата не е проблем за Тимошенко, но тя надали е чистото начало за Украйна. Бившият премиер вече води страната, като идването на власт на Янукович беше до голяма степен следствие от недоволството от управлението на Тимошенко и нейният революционен партньор - президентът Виктор Юшченко.

Бъдещето на Украйна днес изглежда доста по-светло, отколкото в последните дни. Но това е вторият път, когато украинците се отървават от Янукович, сега вероятно завинаги. Разликата е, че стана с кръв, вместо с оранжеви знамена и цветна революция. Но още няма гаранция дали с президента ще си отиде и моделът, или просто ще се сменят фигурите в него. От следващите дни и седмици зависи дали от втория опит Украйна ще успее да тръгне по нов път.