Тайните структури си правят каквото поискат - "пропускат" хора с възможност за натискане, а пък "махат" други чрез слухове

"Има неблагоприятна информация за него." С тази крилата фраза премиерът Пламен Орешарски оповести поредния кадрови танц на управлението. Този път ставаше дума за доскорошния зам.-шеф на митниците Румен Данев, който отговаряше за митническото разузнаване и разследване, но престоя на поста само 27 дни. Веднага след това от финансовото министерство, в чийто ресор са и митниците, и назначаването на техните шефове,побързаха да заметат след премиера,като обявиха, че Данев сам подал молба за освобождаване.

В сюжета обаче се включи левият депутат Георги Кадиев, който обяви, че Данев изобщо не е напускал по собствено желание. А за намеците на Орешарски обяви в прав текст: "Това според мен е некоректно, защото навежда веднага на мисълта за корупция. Когато един премиер каже такива думи, той трябва да ги обоснове, защити и да ги докаже. Ако не е корупция или нещо друго? Така не давате шанс на другата страна да се защити, а и до момента Данев не се е защитил, защото какво значи "неблагоприятна информация". Той бе един от най-добрите в системата, аз не съм видял нищо уличаващо срещу него.

"Кадиев обаче засега се оказва единственият, който се интересува от този сюжет и поддържа огъня около него. А е повече от очевидно, че става дума за наистина сериозен проблем, при който службите кадруват и на входа, и на изхода на държавното управление. При това не с неоспорими доказателства, а с недомлъвки, с определения като "неблагоприятна информация", чрез завъртане на сигнали с "ниска степен на достоверност", а понякога и с обикновен снимков материал.

Странните кадрили на тази власт по най-възлови места на държавното управление нямат край - то не бяха рокади в ДКВЕР, в митниците, при данъчните, МВР, полицията... И никога няма нормално публично обяснение.

Което категорично е продължение на кадровата истерия по времето на ГЕРБ, когато хора се освобождаваха, завъртаха се за два-три месеца като съветници и после окончателно изчезваха от държавната софра. За едни оставаха внушението и съмнението, а пък други, за които се смяташе, че има нещо, просто се почистваха.

Проблемът с кадруването определено обаче не е само на изхода, но е и на входа, т.е. и при назначенията. И отново не само съучастието, но и контролът е изцяло на специалните служби, които не предупреждават за проблемите със съответното лице, което заема някакъв пост. Така остава съмнението, че те или не си вършат работата, или се опитват да контролират хора чрез проблеми или зависимости.

Примери в тази посока - много. Да вземе пак митниците - преди Румен Данев за зам.-директор със същия ресор бе сложен Николай Попов. Пак от финансовия министър Петър Чобанов с премиерската санкция. Оказа се, че въпросният човек няма достъп до класифицирана информация, а беше сложен на място, където всяка запетая се води секретна. Нещо повече. Стана ясно, че преди години той е минал през процедура по отнемане на допуск до секретна информация заради опасност да бъде изнудван. Въпреки тези данни той беше назначен на едно от най-възловите места в митниците. И ако не бяха медиите да предупредят и да извадят на бял свят историята с достъпа до тайни, можеше и още да е там. Но след като той не получи, а и няма как да получи, допуск, беше освободен и по стара традиция бе обявено, че става съветник на финансовия министър Петър Чобанов.

Пак с проблеми с допуск до класифицирана информация бе обвързано и друго възлово назначение - на председателя на съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) Георги Христозов. При него се стигна дори до искане на прокуратурата за отстраняването му от този пост, защото се оказало, че неправилно е имал достъп до класифицирана информация като шеф на ТЕЦ "Марица-изток 2". През 2008 г. той е получил допуск до ниво "поверително" от служител по сигурността в държавното търговско дружество. От прокурорската проверка станало ясно обаче, че той има стара присъда, по която след това има реабилитация. Законът за защита на класифицираната информация е категоричен, че лице с присъда няма право на допуск, независимо от това дали е получил, или не е получил реабилитация.

Странно е наистина: независимо че Христозов не бе отстранен, прокуратурата и ДАНС си замълчаха и не предприеха допълнителни действия, включително и да установят например кой му е дал допуск въпреки присъдата и законовата забрана. Странно е и че икономическият министър отказа да го махне, независимо че отстрани предишния шеф Михаил Андонов точно защото няма допуск, който му е бил взет заради водено срещу него разследване. Трябва да се отбележи, че под шапката на енергийния холдинг са АЕЦ, НЕК, ЕСО...

Всеки сам може да си направи изводите какво точно правят службите и в този конкретен случай, а и изобщо при кадруването. Дали ще е с даването или не на допуски до секретна информация, дали ще е с освобождаване с внушения за някаква имагинерна "неблагоприятна информация", дали ще е с назначаването и слагането на зависими хора на най-важни места. Така се прави паяжина, в която се оплита на практика цялото общество.

На този фон премиерите, министрите, депутатите изглеждат като някакви нещатни сътрудници на тайните структури. Които нямат дори смелостта да обявят защо назначават един или пък освобождават друг.