С червено-бял конец, често с актуално според вкуса ни китайско допълнение, посрещнахме Баба Марта и тази година. Връзването на традицията към прагматичното настояще на първи март често ражда комични съчетания. През останалото време обаче

лутането напред-назад влиза в други жанрове.

Тази седмица Варна стана ясно, че Варна ще влезе на страниците на National Geographic. Обаче с история отпреди 570 години – Битката на народите. Днешното битие засега ни класира само до третото място при най-добрите градове за живеене. Вероятно защото летните гости на града през последните години натрупаха спомени, които им изтриха детските сантименти, а местните просто намаляват. Покрай броенето за евроизборите стана ясно, че колкото и да говорим за половин милион варненци, регистрираните в града са към 370 хиляди, при това децата стават все по-малко, а пенсионерите – все повече. Все пак тази седмица към историята пое мястото, оставило незабравими спомени на хиляди шофьори - булевард „Трети март“. Въпросът защо част от документацията по ремонтите /не само на „Трети март”/ в същото време не поема към прокуратурата, за да стане ясна

точната цена на безкрайните кръпки,

очевидно ще си остане без отговор. Какви спомени ще оставя новото трасе, ще разберем след юни. А също и с какви пари, как, кога и дали ще продължи ремонтът след булевард „Република”. Тази седмица стана ясно, че пуснатият миналото лято общински сайт за жалби не само се е наредил сред най-посещаваните, но и най-много сигнали са получили отговор. Вероятно там е трябвало да пише и варненката, която в края на седмицата така и не откри кой трябва да прибере две агресивни кучета, опитали се да изядат трето на кръговото движение до Траката /където по-рано дупка на завоя пък „глътна” предната гума на друга варненка, докато тя си карала колата/. Подобни ями са си чисти проходи към близкото градско минало и трайното им затваряне ще е не само от полза за шофьорите, но и

добра рецепта за по-различно бъдеще.

Където ще има как да платят повече от 400 лева на операционните сестри или повече от 360 - на здравните инспектори, които излязоха на протести тази седмица. Не че липсват и доволни варненци – тия дни двама са декларирали общо над два милиона приходи, основно заработени като заплата. След известно затишие през седмицата се поднови и поредният варненски скандал – около Гимназията по машиностроене и автотранспорт. Недоволни от проверките, от гимназията официално обявиха страховете си, че ги притискат, за да ги закрият и да вземат терена за строителство на болница. От инспектората контрираха, че дори са обявили прием за две паралелки, но могат и да преосмислят структурата, защото според проверките

на училище ходели около една четвърт

от записаните. Проверките /засега поне/ засягат присъствието. Тестове за наученото не са правени, но тази седмица изследователски екип се оплака, че на едно друго място открили първокурсничка-филоложка, която аргументирано им обяснила, че „в пощата” е сказуемо, защото там се извършвали действия... През седмицата бизнесът като цяло и особено туризмът във Варна бяха активно ухажвани да подкрепят по-активно кандидатурата на града за европейска столица на културата. Обаче докато в Равена Варна се рекламираше като морска столица и достоен кандидат, областният управител върна решението на общинските съветници за създаването на новия Съвет по култура /обсъден и приет в информационно здрачна обстановка/. И докато административните /и други/ спорове създават документооборот за бъдещето, фестивалите, планирани за началото на годината,

могат плавно да преминат в миналото,

което едва ли е добра атестация за еврокандидатурта ни. Извън гилдията темата не можа да предизвика особено вълнение, за разлика от актуалните политически трансфери. След като безцензурната политическа формация на Бареков се сдоби с двама народни представители, парламентът остана без мнозинство /а цената на останалите депутати вероятно се е вдигнала/. Междувременно Бареков огласи и във Варна новия кръстоносен поход срещу олигархията и президента, но оплакванията му бяха предимно за разликата във възрастта, на която присъдружните олигарси стават милионери. Волен Сидеров /не от Варна този път/ извади срещу барековите „Чисти ръце” вече изпитаното оръжие на обещаваното благоденствие, като гарантира, че е способен да ни вдигне доходите „не за 800, а за 365 дни". Очевидно

състезанието по популизъм вече изисква отчаяни мерки.

Разбира се, и този път ще има устремени към светлото бъдеще, при това така целенасочено, че и този път ще подминат всичките си уроци от миналото. Сред тях има и спомени от предишното управление, някои от които – твърде скъпи. Тази седмица съдът в Страсбург постанови, че държавата България е нарушила редица права на семейство Гуцанови и оцени щетата на 40 хиляди евро. За подобни случаи в другите видове бизнес съществуват  застрахователни полици, но едва ли има чак толкова безразсъдни брокери, които биха поели риска от политическа застраховка срещу типажа „първо стреля, после мисли”. Вероятно сами ще трябва да открием как да го оставим в миналото си, за да не тъпчем напред-назад и в бъдещето си.