С промени в Закона за енергетиката БСП пробва да спази споразумението с Москва и да заобиколи Брюксел

Докато българското правителство твърди, че е упълномощило Брюксел да води преговори с Москва за юридическия статут на "Южен поток", българският парламент се е заел да направи поправки в Закона за енергетиката, чиято цел по всичко изглежда е да изкара газопровода от обхвата на европейското законодателство. Това става въпреки изричното настояване и заплахи на Европейскaтa комисия, че България може да бъде изправена пред санкции. В сряда парламентарната комисия по енергетика прие на първо четене с 10 гласа "за" срещу 9 "въздържал се" поправките, внесени от депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Таско Ерменков. По неофициална информация обаче двамата депутати предлагат текст, подготвен от Министерския съвет.

Дефиниция по "Газпром"

Предложената промяна в преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) променят дефиницията на "междусистемните връзки", която става "преносен газопровод, който пресича или се разпростира върху границата между две държави членки с единствената цел да свърже националните газопреносни системи на тези държави членки".

Корекцията е минимална - думата "единствената". Целта на тази редакция е газопроводът да влезе в определението за интерконектор, който може да се ползва с отстъпки в европейските правила. Газовата директива на ЕС казва, че проекти, които засилват конкуренцията на съответните пазари, могат да не спазват правилата на третия енергиен пакет, т.е. да осигуряват достъп до тръбата на трети страни (несвързани с нейните собственици), както и да има разделяне между собственика на инфраструктурата и доставчика на газа. Тъй като "Южен поток" очевидно не увеличава конкуренцията в България, "Газпром" твърди, че газопроводът у нас е само интерконектор и не е част от българската газопреносна мрежа. Така че няма нужда да прилага европейското законодателство. В мотивите на поправките в закона Куюмджиев и Ерменков обясняват, че европейското законодателство покрива само вътрешния пазар, но не и между България и стрaни, които не са членки на ЕС.

Тази теза обаче беше многократно опровергавана от Брюксел. От Генерална дирекция "Енергетика" казваха, че "Южен поток" трябва да поиска изключение на европейските правила, както направиха сухопътното продължение на "Северен поток" - газопровода "Опал" в Германия или пък Трансадриатическият газопровод. От комисията многократно са повтаряли, че не може да се иска принципно изключение от правилата.

Пред народните представители беше представено становище на държавната "Булгартрансгаз", която е оператор на газопреносната мрежа в страната. В становището компанията подкрепя идеята да се промени определението за междусистемен газопровод.

Правила за избрани

Пред колегите си Куюмджиев обясни, че "Южен поток" трябва да се разглежда не като един газопровод, а като система от газопроводи, като към всяка нейна част се прилагат различни правила. Затова друга от поправките на депутатите от БСП предвижда да се въведе дефиниция на "морски газопровод", каквато не съществува в газовата евродиректива. "Сегашните разпоредби на ЗЕ са твърде общи, промените ще направят закона по-точен", защити идеите си Явор Куюмджиев, който е зам.-председател на енергийната комисия. По думите му целта е съкращаване на сроковете за изпълнение на газопровода.

След това Куюмджиев и Ерменков предлагат за морските газопроводи за пренос на газ от трети страни да не се прилагат текстовете от ЗЕ, които де факто са свързани с правилата и цените за пренос на газ и достъп до газопреносната мрежа. На практика се търси заобикаляне на Третия либерализационен пакет на ЕС, според който операторът на даден газопровод трябва да резервира 50% от капацитета на тръбите за достъп на трети компании.

Пред "Капитал Daily" Таско Ерменков, единият от вносителите, обясни, че с промените собствениците на морската част на "Южен поток" могат да използват 100% от капацитета й, но това не променя действието на европейското законодателство върху сухоземната част в България. Така, ако проектната компания "Южен поток транспорт", собственик на морския участък, иска да пренесе количество газ за пълния капацитет, ще трябва да кандидатства за резервиране на останалите 50% от газопровода на сушата, които не й се полагат по право. Тоест, ако тя не спечели, теоретично ще трябва да връща от границата с България част от количествата газ обратно към Русия. С други думи, до Паша дере, където е входната точка за четирите тръби на "Южен поток", морският оператор ще разполага с възможност да борави с газопровода както намери за добре, но оттам ще трябва да се конкурира с потенциални други доставчици на газ. Морският газпровод обаче минава през български териториални води и навлиза на два километра навътре в българска територия, така е трудно да се обясни защо той трябва да се радва едва ли не на екстериториалност.

Има ли смисъл

Така и не става ясно дали трета компания ще може да ползва капацитета на тръбите. Остава неясно и защо инвеститорите в различните отсечки на "Южен поток" не кандидатстват директно за изключване от правилата за либерализация на пазарите (такъв е примерът със "Северен поток").

"С тези предложения заставаме директно срещу позицията на ЕК", опонира депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Според него поправките целят едновременно да се заобиколи европейското законодателство и България да спази ангажиментите си по междуправителственото споразумение с Москва, без да го променя, както поиска ЕК. Добрев призова, преди да се подходи към разглеждане на законопроекта, да се поиска становището на Брюксел.

От Европейската комисия отказаха да коментират промените в закона, тъй като не са ги виждали. Това обаче потвърждава предположението, че поправките се правят без консултации с ЕК.

Неофициално експерт от комисията коментира, че поправките му изглеждат безсмислени, тъй като независимо от дефиницията - газопровод, междусистемна връзка или пък морски газопровод, "Южен потк" може да не прилагат европейските правила, но само ако изрично кандидатства за това и само за ограничен период.

Странният ход на правителството със сигурност ще предизвика поредната конфронтация с Брюксел точно когато изглеждаше, че кабинетът на Пламен Орешарски прави опити да подобри отношенията си с Европейската комисия. Докато от Брюксел настояват София да предоговори междуправителстеното си споразумение от 2006 г., правителството, изглежда, се опитва да затъне още по-навътре в орбитата на газпромовските тълкувания на европейското законодателство.