Избрани Новини
Безработицата стигна рекордни за последните 10 г. нива
Най-сериозно е увеличението сред приоритетната за управляващите група - младежите до 29 години
Мерките за борба с безработицата продължават да не дават съществен резултат. Това показват поредни статистически данни, този път от наблюдението на работната сила през 2013 г. Според тях миналата година безработицата достига най-високото си ниво в последните 10 г. Най-сериозно е увеличението на безработицата сред младежите до 29 г., макар че те са основна приоритетна група на управляващите. Националният статистически институт (НСИ) отчита по-малко обезкуражени лица, които не вярват, че ще си намерят работа, но и повече безработни и по-малко заети. Нараства и броят на хората, които стоят без препитание повече от година.
Работната сила между 15 и 64 г. се е увеличила с около 19 000 българи до 3.323 млн. души, които са били 68.4% от населението в тази възрастова група. През 2012 г. коефициентът на икономическа активност е бил 67.1%. Безработните обаче нарастват съществено с 24 200 души до 433 200,а коефициентът на безработица за м.г. достига 13% и е най-висок през последните 10 г. Само през 2003 г. той е бил повече - 13.9%. През 2012 г. безработицата е била 12.4%.
Повече от година работа не могат да си намерят 250 300 българи според данните на НСИ. Те са 57.4% от всички безработни и се увеличават с 23 700 спрямо 2012 г. Тогава делът им спрямо безработните е бил 55.2%. Работа изобщо не си търсят 209 700 трудоспособни българи, защото не вярват, че ще си намерят. Продължава тенденцията т.нар. обезкуражени лица да намаляват, което от социалното министерство отчитат като позитивен ефект от дейността на трудовите посредници. Част от задачата им е да активират неактивните българи, като ги убедят да се регистрират в бюрата по труда, за да могат да се възползват от мерки и схеми за заетост. За целта Агенцията по заетостта има над 400 изнесени работни места в отдалечени градчета и села. Активирането на неактивните обаче води и до очакван ръст на безработните.
На пръв поглед нелогични данни отчита статистиката за младежката безработица, при която коефициентът се увеличава на фона на намаляващ или почти непроменен брой на безработните. Според социалния министър Хасан Адемов обаче обяснението може да се търси в друга негативна тенденция - намаляващия контингент в тази възраст, тъй като това е групата, от която излизат най-много емигранти. Младите допълнително намаляват и заради демографската криза. Българите до 29 г. без препитание са се увеличили само с 400 души до 128 900, но при тях е отчетен най-висок ръст при безработицата - с цял процентен пункт до 21.8%. Безработните младежи до 24 г. намаляват с 4600 до 65 100 души, но коефициентът на безработица при тях нараства с 0.3 процентни пункта до 28.4%. Сериозно намаление е отчетено при заетите младежи. Тези до 24 г. са 164 500, което е с 13 800 по-малко спрямо 2012 г. При българите до 29 г. заетите са намалели с 25 200 до 463 400 души.
ПОДОБРЕНИЕ
Въпреки продължаваща стагнация на пазара на труда негативните тенденции сериозно са забавили ход, показва прегледът на статистическите данни. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. например безработицата се е увеличила само с 0.5 процентни пункта, докато година по-рано ръстът е бил с 1.3 процентни пункта. През четвъртото тримесечие м.г. безработицата пак расте по-бавно - с 0.6 процентни пункта при 1 процентен пункт през същия период на 2012 г. От Агенцията по заетостта отчетоха осигурена заетост на 249 720 души, с над 25 000 повече от 2012 г. Голяма част от хората обаче са наети на субсидирана заетост за период от 6 до 12 месеца и след края й обикновено се връщат в армията на безработните. Затова Хасан Адемов повтаря, че стабилизиране и подобряване на пазара на труда може да се очаква едва след сериозно съживяване на икономиката.
ОБЕЩАНИЯ
На семинара в Боровец от БСП дадоха да се разбере, че все още не са се отказали от обещанието си да осигурят 250 000 работни места до края на мандата си. И дори са обсъждали борбата с безработицата като една от неуспешните политики на правителство. Точно парламентът обаче гласува запазване на бюджета от 73 млн. лв. за плана за заетост, въпреки увеличената минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове, от които зависят възнагражденията на наетите по субсидирана заетост. Така парите ще стигнат за едва 13 000 наети на пълна заетост с около 7000 по-малко отколкото през 2013 г. На Боровец от БСП обещаха с осигурените 100 млн. лв. от Европа за младежка гаранция да се наемат 128 000 младежи. Сметките обаче показват, че тези средства трудно ще стигнат за заетост на повече от 30 000 души. Не е ясно и кога страната ни ще може да ги използва, тъй като все още не е подписано споразумението с ЕК.