Избрани Новини
Седмицата: На поправителен
22-03-2014, 07:52
Снимка:© Varnautre.bg / Архив
Автор:Светлана Ганчева
Тази седмица приключи междуградското състезание за добро място за живеене, за Варна има две новини, като загубата на първото място не е сред тях. Едната е, че името на града все още е свързано с някакви сантименти и затова не бяхме съвсем изтикани в ъгъла, а получихме
утешителния приз „Най-перспективен град".
Втората е, че подобна награда може да се тълкува като признание за официално удряне в дъното. Дали ще продължим да копаем или ще се възползваме от възможността за оттласкване на поправителния – ние ще си решаваме през годината до следващото състезание. Иначе наградата даже подсказва къде са ни перспективите – в туризма и пристанището. От друга страна, през седмицата на една среща за мониторинга върху чистотата в портовите зони хората от бранша, като се наслушаха на описания на „критични точки”, накрая признаха, че у нас най-критичната е тази със законодателното и бюрократично изобилие, което отдавна не улеснява работата им. А в туризма седмицата роди поредния
скандал по сценария „плажове-заменки-бетон” –
този път в Кара дере. В региона могат да черпят аксаковци, които получиха признанието, че живеят в най-добрия малък град. Според кмета им Атанас Стоилов – защото са успели да намерят инвеститори, така че да привлекат най-много средства на глава от населението. Косвено потвърждение за рецептата за успех даде и варненският му колега – на разбора след церемонията Иван Портних обясни /очакваната/ загуба на Варна със слабата работа по европейските средства. Макар те да са по-скоро началото на процеса - добър знак за хората с истинските пари, които дават възвращаемост. Варненските амбиции вече са насочени към поправка през следващата година с констатации като тази, че един големите ни минуси е катастрофалното състояние на улиците като резултат от
десетилетието на порочна кърпежна практика.
Дали наистина ще го оставим в миналото, ще проверим много скоро – още в понеделник започва последният етап от работата по „Брегалница”, рекламирана като лицето на новия подход. След завършването й ще разберем бързо дали новият подход издържа по-дълго от: а/първия дъжд; б/първите хиляда коли; в/първата зима и така ще получим знак дали ще имаме поне шанс на поправителния. В критична фаза взе да навлиза обаче голямата варненска гордост – интегрираният градски транспорт. Новите автобуси вече не са новина, а с утихването на вълненията покрай идването им все повече варненци започнаха да се сещат, че те вървяха в комплект с нови спирки, бързи ленти и други удобства. А през седмицата стана ясно, че заради обжалване на обществени поръчки две от тях са върнати в почти изходна позиция и вече се мисли за удължаване на срокове... Все още не е еднозначна оценката за ползите от друга пътна придобивка – кръговите движения. Но ако не по-ефективни,
тази година кръговите ще станат по-арт –
започва украсяването им с цветя, пластики и инсталации, което поне ще отвлича вниманието от неудачно подбрани места или малки дъги на завоите. Поне стана ясно, че /засега/ се разминаваме с идеята за кръгово на булевард „Владислав Варненчик” до автогарата /където за отвличане на вниманието от задръстванията щеше да се наложи да наемат поне Памела Андерсън за инсталация/. За пътищата извън Варна този сезон няма дори и козметично добри новини – от списъка за подготвяните ударни ремонти на третокласните пътища в цялата страна Варна изобщо отсъства. Което означава, че или третокласните ни пътища са си първа класа в сравнение с останалите, или че пак влизаме в държавния списък на забравените. Ново
въртене в кръг има и за алеите/пътища в Морската
градина. Върховният административен съд върна забраната на поправителен или поне постанови, че знаците, които спират колите на входовете към „Хоризонт” и Делфинариума, трябва да бъдат махнати. За едни това означава, че колите официално могат да влизат, за други – че знаците падат, но забраната – не. Установявяането на парковите граници и постигането на компромис остават все така далеч, докато топлото време изкарва все повече хора навън. И ако последните почивни дни могат да служат като ориентир за обществените нагласи, то в събота и неделя стана неприятно ясно, че из социалните мрежи мнозина обичат Морската си градина, но извън тях явно имат нужда от поправка на позициите, защото от вида на алеите стана ясно, че предпочитат
да си паркират колата съвсем до пясъка,
преди да се разходят „из природата”. Решаването на този спор очевидно ще продължи и това лято, докато продължава изясняването не само на границите на градината, но и на заповедите за нея, защото разделянето на наредбите на „кметски” и „на съвета” само удължава сроковете на неразборията. Друг спор направи поредна крачка към скандала тази седмица – в Гъбената махала във Владиславово започнаха да раздават заповеди за доброволно събаряне на незаконните коптори, като заканите са, че след две седмици започва и събарянето. Всъщност повечето жители там имат богата колекция подобни хартии, надяват се и тези да влязат там и всичко да бъде забравено до следващата кампания, но са подготвени и за изненади – вече са си избрали място по-нагоре по склона,
където ще поникне следващата Гъбена махала.
И не се вълнуват особено от /уж/ новата държавна идея за поправка на пейзажа - ромите от гетата да бъдат преместени в нови луксозни жилища. По други краища на страната обаче вече съзряха пъкления план на държавата и даже заплашиха със стачки, защото станало ясно, че новодомците щели да се сблъскат с непознати за тях стресове като сметки за ток, вода и дори наем от 70 лева месечно. Пореден стрес тест си причини кабинета с друга строителна идея – вероятно заради дългата липса на протести под прозорците на министрите, те лансираха идеята за луксозен строеж в Кара дере. Фирмата беше представена като най-новият инвеститор клас А. Очевидно пести пари за инвестиции от персонал, защото стана ясно, че има трима служители; пести и от хартия, защото списъкът на собствениците се свежда няколко реда имена на офшорки;
пести и от уважение към публиката,
защото официалният й представител се придържа строго към четенето на готови съобщения, в които твърди, че е наясно с проблемите около спорните заменки, но обещава, че „точно” върху съмнително заменените терени фирмата нямало да строи; а най-твърд беше в изявленията си, че Георгий Станишев отдавна нямал нищо общо с тях. Надмина го само Сергей Станишев, който така усърдно отричаше всякаква съпричастност, че по-незапознатите с битието му биха решили, че изобщо няма брат. Покрай текущата политическа пикантерия без внимание остана признанието на инвеститора, че докато стигне до разрешението, си е контактувал пет години с всякакви правителства и партии/?!?/. Без много шум мина и щедрото предложение на икономическия замминистър Бранимир Ботев правителството
да осигури по малко българска територия
на всеки руски административен район, за да си направи всеки „свой” курорт. Примерът за добра такава идея беше „Камчия”, който отдавна е „свой” до такава степен, че никой местен не може да припари там. Други някога „свои” през седмицата окончателно изгубиха позиции. Или поне така изглежда след фойерверките, маскирани като стрелба на месо по електроразпределителните дружества, заплашени с отнемане на лицензите. Докато изтече годината, процедури фойерверките ще се забравят, но пък предизборната касичка ще се напълни, докато на публиката разказват как с искането се брани националната сигурност. За състоянието на сигурността говориха тази седмица и покрай фиаското в Лясковец, завършило с един убит – Емил Шарков. От говорилнята си струва
да се запомни само една реплика –
на вдовицата: „Сама ще се справя с всичко.” Не защото прекрасно допълва сюжетите на жълтите медии, а защото след вълната на възмущение така и ще стане. Независимо дали вдовицата може или не – ще я оставят да се справя сама с помощта на близки и приятели. И без отговори. Защото голямата липса в говорилнята е на сериозното мнение какво стана, защо се случи и ще се промени ли най-сетне тъпият сценарий на ювелирните полицейски акции у нас. Пак тази седмица мешерето се опита да прокара забрана за общуване в социалните мрежи за правоверните роми, защото такова общуване било грях и водело до трафик на хора. Което подсказва вярата на мешерето в
чудеса като всеобщата грамотност
на подопечните им и остро нежелание да разберат /или да признаят/ откъде се вземат трафикантите. А във Варна шефът на Агенцията по заетостта Асен Ангелов отчете намаляване на безработицата сред младите до 29 години /всъщност, младите по принцип намаляват, но това от агенцията предпочитат да не го отбелязват/. Макар че и това са аспекти на националната сигурност. Просто у нас повечето политици и чиновници продължават да не разпозвават някои форми на власт, щом като не са облечени в сила и затова после всички имаме проблем с границите на сигурността.