Заплахата за отнемане на лицензите на ЕРП-тата вероятно няма да бъде осъществена, но срутва доверието в способността на държавата да регулира естествените монополи и да защитава инвестициите

Ново правило: когато министърът на икономиката и енергетикаta Драгомир Стойнев призове за намеса на прокуратурата, очевидно държавата е вкарала в хаос поредния сектор на икономиката. Това може да е най-краткият извод от последния скандал за отворилата се огромна финансова дупка в енергийната система. За нея бяха обвинени електроразпределителните дружества (ЕРП), както е модерно сега, а министър Стойнев заплаши: "Ако до вторник (18 март) не се разплатят, съм готов да сезирам прокуратурата за престъпление от тяхна страна." След това последва заплахата за отнемане на лиценза на трите ЕРП-та, бързо материализирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) със стартиране на процедура. Сценарий, който е повторение на атаката срещу ЧЕЗ през 2012 г.

Поне в този случай нито ЧЕЗ, нито EVN, нито "Енерго-про" са виновните. Обяснението за сегашното политическо кресчендо е в хаотичния танц на властта с енергийния сектор през последните девет месеца. За да покаже някаква реакция на протестите, които свалиха ГЕРБ от власт, миналата година правителството и в частност министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев поискаха петпроцентно намаление на цената на електроенергията. То обаче не беше съпроводено с някакви принципни промени. Вместо това с осъществяването му бе натоварена ДКЕВР. Принципно се предполага, че тя е независим орган, главно за да не позволява на политиците да правят глупости - идея, която сега виждаме едновременно колко е смислена и колко не работи. ДКЕВР нямаше как магически да свали цената. За да изпълни поставената задача, тя създаде модел, който наистина постигна 5-процентното понижение, но който нямаше как да не се издъни (това стана само три месеца по-късно, през октомври).

Още с парафирането на решението в него вече се съдържаше явен дефицит от 430 млн. лв. (признати, но некомпенсирани разходи на енергийните дружества), скрити липси от 442 млн. лв. (от приходи, които няма да бъдат осъществени, или средства, които енергийните дружества трябва да връщат след съдебни решения) и предстоящи разходи от порядъка на 150 млн лв. (за балансиране от страна на електроразпределителните предприятия). Към това трябва да се добавят и исканията на енергийните дружества за реално отразяване на разходите им по дейността, но дори без тях съвсем съзнателно създаденият дефицит в енергийната система още с решението на ДКЕВР от 29 юли 2013 г. беше за около един милиард лева. Само за сравнение, стойността на електроенергията, която се доставя на бита и на малките фирми (т.нар. регулиран пазар, който е 65% от целия електроенергиен пазар в България), е малко над 2 млрд. лв. за период от една година.

Накратко, разплащането на този милиард беше отложен на принципа "после ще му мислим". За капак през декември цените бяха намалени още малко, отново без зад това да има някакви смислени промени във функционирането на енергийната система. Още през септември въпросът беше през кой месец ценовата абракадабра ще гръмне, за да е ясно, че малко преди това ще се състоят предсрочните избори. Моделът обаче пропадна малко по-рано (или пък правителството се задържа повече от очакваното) и сега е ред на прокуратурата да намери следите на изчезналия милиард. За нейно улеснение можем да кажем къде ще намери отговорите - в решение №Ц-25/29.07.2013 г. на ДКЕВР и в изказванията на министри и депутати от БСП.

Как се стигна дотук

Досега финансовите липси на НЕК (които най-често не са вина на самата компания) се покриваха с различни счетоводни трикове (например инвестиционни разходи се водеха като задбалансови пасиви), надуване на приходите от някои скрити пера и като крайна мярка със заеми и взаимни прихващания. По този начин например бяха изчистени дълговете на НЕК по заема за АЕЦ "Белене" (отпуснат през 2008 г. за подготвителната работа по проекта, окончателно прекратен през 2012 г.), който беше прехвърлен на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Към края на миналата година държавната електрическа компания вече дължи само на БЕХ 1.250 млрд. лева, а счетоводната загуба се очертава да достигне рекордните 390 млн. лв. (годишният отчет на НЕК за 2013 г.все още не официално представен).

Миналата седмица според източници на "Капитал" обаче на НЕК са й били отказани кредити от две банкови институции и дружеството изпада в тежка ликвидна криза. В панически опит да намери средства, за да не спре да работи, то поиска намесата на регулатора. "ДКЕВР призова страните да уредят доброволно финансовите въпроси по задълженията в срок от три работни дни. Неплатените суми [от ЕРП-тата - бел. ред.] до момента надхвърлят 318 млн. лв., което на практика води до блокиране на разплащанията по цялата енергийна система", се казваше в съобщението на регулатора миналия петък, когато на негова територия се проведе среща между НЕК и трите ЕРП-та.

Това, което всъщност се случва, е, че ЧЕЗ, EVN и "Енерго-про" започнаха да си прихващат от НЕК не само текущо дължимите им суми, но и предишните задължения на държавното дружество към тях (общо 329 млн. лв.). Те са натрупвани през 2012-2013 г., когато трите ЕРП-та трябваше да плащат част от разходите по преференциалните цени на производителите на възобновяема енергия (ВЕИ). В края на периода те трябваше да бъдат компенсирани за тях. Вместо това ДКЕВР отбеляза разходите им, но заключи, че те ще бъдат компенсирани... някога (когато се докажели направените от тях плащания - нещо, което може да бъде направено за месец).

След като обаче ЕРП-тата понесоха основната тежест на понижението на цените на електроенергията през миналата година, те вече нямаха достатъчно ресурси да поемат на гърба си допълнително натоварване. Най-ясният индикатор за това положение е делът, който ЕРП-тата имат в крайната цена на електроенергията - ако през 2008 г. той е бил над 20%, сега вече е около 4% (ЧЕЗ твърдят, че дори е под 1%). Дружеството в най-лошо финансово състояние - "Енерго-про", обяви миналия декември, че преустановява плащанията на част от социалните си задължения към служителите си поради липса на пари. В този момент Върховният административен съд отмени методиката на ДКЕВР от 2012 г., която задължаваше ЕРП-тата да плащат пари на ВЕИ, а след това да чакат компенсация. Вместо това се върна старата система, при която НЕК автоматично погасява техните разходи за зелена енергия. И това, което ЕРП-тата направиха, е да започнат да прихващат дължимите им от НЕК пари от средствата, които те трябва да плащат за доставената им от държавната компания електроенергия. Освен текущите си задължения НЕК трябваше да плаща и за минали задължения за зелена енергия, за които обаче ДКЕВР не беше одобрил пари. На този натиск НЕК също нямаше как да издържи.

За кривия мерник на министъра

Най-абсурдното в случая е, че помирителят между НЕК и ЕРП-тата - ДКЕВР, всъщност е основният виновник за създалата се ситуация. Първо, в периода 2011-2012 г. регулаторът не успя да предвиди спада на цените на фотоволтаичните панели и последвалия бум на слънчеви централи. Тогава се оказа, че цялата регулаторна рамка е била на глинени крака - комисията и министерството на икономиката дори нямаха система за следене на изграждането на нови централи (всъщност и сега няма такава). И на второ място, регулаторът отказа да предвиди достатъчно средства за компенсиране на разходите на НЕК за изкупуване на електроенергия по преференциални цени - както през 2011 и 2012 г., така и през 2013 г. По този начин към средата на миналата година държавната компания признаваше официално, че дължи на ЕРП-тата 238 млн. лв. при техни претенции за 329 млн. лв. Но ДКЕВР реши да не се занимава и прехвърли плащанията за някой друг път.  

Настоящата криза беше напълно предвидима. За нея предупреждаваха всички, които имат дори бегъл поглед върху формирането на цената на електроенергията. Хаосът предизвика и оставката на председателя на ДКЕВР Анжела Тонева в края на миналата година. 

Сега аргументите на ДКЕВР срещу ЕРП-тата също страдат от логически и правни слабости. Регулаторът твърди, че взиманията на ЕРП-тата са спорни, тъй като не са одобрени от него и не е предвиден механизъм за компенсация. По тази логика обаче ДКЕВР може да отказва вечно да ги признава. Именно базирайки се на това основание, регулаторът смята, че дружествата са нарушили лицензията си и това е достатъчно за нейното отнемане. Във вторник ДКЕВР даде срок от две седмици на ЕРП-тата да отговорят на обвиненията.

Тази логика е оспорена и от Европейската комисия. По време на срещата тази седмица между посланиците на страните - членки на ЕС, с министъра на икономиката Драгомир Стойнев дипломатите са повторили, че търговските спорове се решават в съдилищата, а не със силови мерки.

И сега... какво ни очаква

Вероятно до фактическо отнемане на лицензите на три ЕРП-та няма да се стигне. Дори и ДКЕВР да постанови това, те ще обжалват в съда, който е много вероятно да намери техните аргументи за валидни. Това е процес, който ще отнеме месеци. Междувременно изборите ще са минали и ще дойде новият ценови период, в който част от дефицитите може и да бъдат покрити. Ако все пак електроснабдителните поделения на ЧЕЗ, ЕVN и "Енерго-про" бъдат лишени от лицензите си, настъпва най-интересната част. НЕК може относително лесно да поеме функциите по доставка на електроенергия, докато трите ЕРП-та продължават да управляват електропреносните и електроснабдителните си мрежи. Само че държавната компания ще се натовари с нови колосални загуби - в момента ЧЕЗ, ЕVN и "Енерго-про" купуват електроенергия от НЕК на по-висока цена, отколкото я продават на битовите потребители, и избиват загубите си през приходите си от мрежови услуги. Така че това решение всъщност ще навреди повече на НЕК, отколкото на тях (ако не броим влошаването на имиджа и съответно спада в цените на акциите на другите компании на ЕРП-тата, нещо, което вече отбеляза пенсионният фонд "Доверие" - инвеститор в "ЧЕЗ-Разпределение") .   

По-неприятен е другият сценарий. Само за да се решат сегашните ликвидни проблеми на НЕК, ръстът на цените трябва да е около 5-6%. Ако се прибавят и разходите, които НЕК трябва да направи и за стари задължения по преференциалните цени на ВЕИ (196 млн. лв.), които се появиха, след като Върховнияt административен съд отмени като незаконна въведената през септември 2012 г. такса достъп за зелените централи, това ще надуе цената с още няколко процента. И ако още не сте се притеснили, представител на едно от ЕРП-тата предвижда, че заради прехвърлените от Електроенергийния системен оператор (поредната магия за намаление на цените) върху тях разходи за балансиране на енергийната система (които те нямат право да включат в цените си) поскъпването ще е с още 7 процента.

Ако не се предприемат мерки за кардинална промяна на модела в енергетиката, евентуалното решение за покриване на разходите - настоящи и натрупани, на енергийните предприятия ще доведе до ценови шок (той е изчислим, но пропускаме процента, за да се избегне излишна паника - бел. ред.). Много от мерките за тази промяна бяха описани от Европейската комисия и Световната банка в специалните им доклади за ситуацията в енергетиката от май миналата година. Други, които включват намаление на цените по дългосрочните договори (както на ВЕИ, така и ТЕЦ AES "Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3"), тепърва трябва да се обсъждат и прилагат. Но трябва и малко можене.

Спираме дотук и ви оставяме да разсъждавате кой и за какво е виновен. До следващия призив за намеса на прокуратурата.