Избрани Новини
Банков шеф: Забранете рекламите за бързи кредити
Триковете за примамване на клиенти са вредни за обществото
Рекламите за бързи и потребителски кредити трябва да се забранят. Радикалната идея е на Петър Славов, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк. "Няма голяма разлика между реклама за цигари и за бързи кредити. Всяка реклама, която мотивира неоправдано потребление, е вредна", посочи банковият шеф пред "Стандарт". Според него банките са длъжници на обществото. Абсурд е да се примамват клиенти с ниски лихви, които впоследствие скачат, да се правят трикове със скрити условия, описани с дребен шрифт в договорите. "Това не води до развитие нито на финансовия сектор, нито на икономиката, още по-малко на обществото", коментира Славов. Според него банките не трябва да негодуват срещу налагането на регулации от страна на държавата. Такива правила и ограничения предвиждат промените в закона за потребителския кредит, който ще се гледа днес в парламента.
- Господин Славов, прогнозите на икономисти са за растеж на икономиката през 2014 г. Така ли е според вас и каква е ролята на банките в такъв случай?
- Честно казано, не съм оптимист относно тези прогнози. За съжаление няма катализатори за по-силно икономическо развитие. На практика нещата са изключително сложни. Бизнесът се е свил, има много отчетливо бягство от инвестиции. Търсенето на каквото и да е финансиране се ограничава в т. нар. оборотни кредити и съвсем разбираемо, при първа възможност фирмите търсят предсрочно погасяване на тези експозиции. И няма как да им се сърдим, защото на практика тази предсказуемост, така необходима за бизнеса, за да може да се развива, не съществува.
- Така беше досега, ситуацията не се ли променя?
- Явно не се е променила и според мен скоро няма да се промени. Аз не вярвам на оптимистичните прогнози, които вещаят скорошен и чувствителен ръст на брутния вътрешен продукт. Икономиката е в условия на дефлация. Вижте къде са чуждестранните инвестиции, доколкото ги има. Дайте ми поне един индикатор, въз основа на който да се обоснове очакван ръст. В тази обстановка банките, освен да се съобразяват със ситуацията, няма какво друго да правят. Не може да очакваме от бизнеса каквато и да е активност, когато няма никаква мотивация за това.
- Това ли е причината банката да намалява лихвите по новите кредити за фирми?
- Процесът на намаляване на лихвите - както по кредитите, така и по пасивните операции - е процес, който започна преди доста време и ще продължава. Рано или късно лихвите в България ще стигнат до онези нива, които са адекватни за държава член на ЕС.
- Това ще намали ли темпото на спестяванията и самите спестявания?
- Не, спестяванията растат и ще продължават да растат. Две са причините за това - от една страна, е несигурността, за която говорим. Хората се притесняват какво предстои и не само във вътрешнополитически план. Тези спестявания на практика са и отказ от потребление. И въпреки че лихвените нива по депозитите ще продължават да падат, парите в банките ще се увеличават. По същия начин, независимо че лихвите по кредитите ще продължават да падат, търсенето на кредити няма да се увеличи, стопанските субекти няма да започнат да търсят финансиране.
- С какви механизми финансовият сектор може да помогне за тласък на икономиката, за оживяване на финансирането?
- Ние не можем да направим кой знае какво в тази ситуация, където нещата са нестабилни от политическа и макроикономическа гледна точка. Но може би тук е мястото да отворим една друга тема - че ние, банките, сме много големи длъжници на обществото. Трябва да престанем да играем една игра, която не е достатъчно прозрачна и не е нито в наш интерес, нито в интерес на обществото. Темата за откритост и равнопоставеност в отношенията банки-клиенти е много коментирана. За съжаление нищо на практика не се променя в това отношение. Реклами на странни за мен предложения за ипотечно или потребителско финансиране виждаме всеки ден. Става въпрос за лихвени проценти, които в началото са едни, пък после нещо се случва с тях. Говоря за скрити условия, за малки букви, за липса на прозрачност. Това е абсурдно, това не води до развитие нито на финансовия сектор, нито на икономиката, още по-малко на обществото. И аз започвам да си задавам въпроса - след като след толкова години, след толкова натрупан опит банките не успяваме да променим това си поведение, може би нашето поколение вече се е изчерпало. И е време да помислим дали мястото ни не е някъде другаде. След като не успяваме да се преборим с тези си краткосрочни идеи за някакви финансови постижения и не си даваме сметка, че всъщност финансовият сектор на една държава се изгражда за много години. И това до голяма степен определя и напрежението, което съществува между обществото и банковата система. Това напрежение е факт, каквото и да си говорим. Хората си мислят, че банките са едно необходимо зло. И вината за това мислене е в банките. Нужно е съвсем различно поведение на пазара, но за съжаление не са много тези, които го съзнават.
- Значи промените в банковите закони, които се обсъждат в момента в парламента, идват тъкмо навреме?
- Всяка административна намеса води до изкривяване на пазара. От друга страна обаче, особено що се отнася до ипотечния кредит, там нещата започват много по-отдалече. Винаги съм имал, за някои, екзотичната идея да се забранят всякакви реклами на потребителски и бързи кредити. Според мен няма голяма разлика между една реклама за тютюнопушене и за бързи кредити. Всяка реклама, която мотивира едно неоправдано потребление от страна на отделния индивид, е вредна, както рекламата за цигарите. А когато и банките не можем да въведем онзи справедлив и достоен начин да правим нашия бизнес и влизаме в най-различни търговски трикове за придобиване по-малко или повече пазарен дял и доход, не трябва да негодуваме, че получаваме административни регулации.
- Финансирането на фирмите по програма "Джереми" върви добре, парите по нея свършиха, това се оказа добър продукт. Коя е причината да е предпочитан?
- Трябва да се прави разлика между "Джереми" 1 и 2. При "Джереми 1" предимство за клиентите, работещи по тази програма, бяха по-малките изисквания за обезпечения. Но "Джереми 1" приключи, парите се изчерпаха. По "Джереми 2" са усвоени около една трета от парите, остават още две години, което е в рамките на плана, начертан при започването на програмата. При нас по същия начин една трета от парите вече са усвоени. Да припомня - по този инструмент стопанските субекти ползват двойно намаляване на лихвите при равни други условия, които биха получили при един стандартен търговски кредит. За разлика от "Джереми 1" при второто издание имаме т. нар. револвиране, или сумите от погасяването на кредитите отново се връщат в схемата за финансиране. Така ресурсът допълнително се увеличава и нараства периодът, през който този ресурс ще се използва. Но дори и при наличието на "Джереми 2" и тези много сериозни стимули, които механизмът предоставя, не се забелязва увеличено търсене на кредити, за да инвестира бизнесът в производство, в разширяване. Вече не е толкова невъзможно за банките да финансират и със собствени средства и даже да предлагат толкова ниски лихвени нива, колкото се постигат с "Джереми" програмите.
- А как стоят нещата с другите европейски програми, ПроКредит е банката, която е много активна в предлагането на дофинансиране по различните програми?
- Ролята на банките в тези процеси са на практика да "посрещат" тези инвестиции. Ние не участваме пряко в тези програми...
- Да, така е, но без банково финансиране много проекти нямаше да се случат...
- Не може без банково финансиране безспорно. Ролята на банките е на мост между инвестициите и последващата ги субсидия. Тази роля не ни е толкова присъща, защото става въпрос за едно относително краткосрочно финансиране, което донякъде не е изгодно за банките. Но ние ще продължаваме да го правим заради клиентите си.
- Има ли достатъчно добри проекти, макар и малко на брой, които да ви позволят да кредитирате, без да се притеснявате, че парите няма да бъдат върнати?
- Слава Богу, вече почти няма проекти, написани "за пред банките". За разлика от годините преди кризата, когато това беше масова практика. И тези проекти в момента са в основата на проблема с лошите кредити. Това, което ми се иска да виждам по-често и рано или късно то ще се случи, е да има все повече предприемачи, които преди да седнат да пишат искане за кредити, да си дадат ясна сметка какво означава това и да осмислят фактите за компанията, на която са мениджъри. Така и банките ще могат да намират по-лесно своето правилно място във взаимоотношенията си с клиентите.
- Кои са секторите в икономиката, които са предпочитани клиенти от страна на банките?
- Няма сектори, които на фона на останалите да са предпочитани. По-скоро има отделни стопански субекти в почти всички отрасли, които по една или друга причина се развиват по-успешно от другите. И доколкото има търсене на финансиране, то идва точно от тези компании, които са намерили своя начин да развиват и разширяват дейността си, независимо от икономическото развитие на държавата. Селското стопанство е сектор, където поради доста сериозното присъствие на субсидии, национални или от ЕС, има относително повече раздвижване. Това може да се каже и за леката и за хранително-вкусовата промишленост.
- Няма ли опасност от появата на нов кредитен балон, например с цените на земеделските земи?
- На този етап не мисля, че е възможно. Ако се наблюдават в дълбочина цените на земеделските земи, не се виждат кой знае какви резки движения, има стабилност.