Желанието хем да угодим на Запада, хем да подкрепим Русия вече заприлича на геополитически шарж

Освен ако е луд или принуден да действа по чужда воля, човек винаги ще направи добър избор, твърдят последователите на историческия детерминизъм. Човек може да се колебае известно време, може да се кахъри и тръшка, но накрая няма как да сбърка, защото гласът на дедите му ще го насочи към правилното решение. 

Този принцип не важи в два случая. 

Не важи за магарето на Буридан и за социалистите от "Позитано" Там винаги могат да сбъркат. 
По всичко изглежда, че БСП влезе отново във верижна криза, и то в най-неподходящия момент - преди избори. От месец насам партията или взема грешни решения, или просто стои в ступор и не знае към коя купа сено да се пресегне. 
Последната комедия от леви грешки очевидно е свързана със събитията в Украйна. Разкъсвайки се между евросоциалистическото си лице и кремълския нагон, БСП успя за отрицателно време да отправи куп взаимноизключващи се послания. Докато в България още не правеха разлика между Симферопол и Севастопол, външният министър Кристиан Вигенин бе пратен да приветства новата власт в Киев - ход, който бе аплодиран дори и от Иван Костов. След това Станишев почна да прави някакви нелепи аналогии между Южна Украйна и Южна България и се стигна до там, че България официално не призна отделянето на Крим. После обаче някой явно реши, че плътното следване на евроатлантическата позиция идва малко в повече и това ще се тълкува дори и от верния електорат като антируско говорене. Появиха се социалисти, които поздравиха Москва с победата в третата Кримска война. Накрая се стигна до призиви да наложим вето върху евентуални икономически санкции срещу Русия. Призиви, подплатени с вестникарски заглавия от рода "барабар Пламен с мъжете". За да е в крак с натиска отдолу, БСП официално заклейми всякакви икономически санкции срещу Русия. Така БСП остана разкрачена между Ванкувър и Владивосток (по Жан Виденов).
Дали дисонансът между правителството и левицата по украинския въпрос е планирана зрителна измама, или истинско разцепление по източната ос - всъщност, това няма значение. Важното е, че докато се чудят какво решение да вземат по този въпрос, левите се нацепиха на ивици. 
Както се разцепиха, когато тесните социалисти на Станишев решиха да изгонят широките социалисти на Първанов. Ако историята се повтаря като фарс, скоро ще трябва да напуснат прогресистите и анархосиндикалистите. Като преди това съветофилите, социалистите, социалдемократите, националсоциалистите, антифашистите и обикновените комунисти се изпокарат окончателно.
До серията от грешни решения се стигна заради онзи идеен тюрлюгювеч, който цари отдавна на "Позитано" и който отдавна предопределя геополитическите шаржови ситуации. Той пък стана възможен след десетилетия упорита работа на "Позитано" в тази посока - и всичко започна заради нелепото решение на БКП/БСП да убива всеки ляв нюанс, който се появи на политическия небосклон. Затова винаги е било ясно как ще завърши това упражнение - с неминуемата седесаризация на БСП. 
Разбира се, творческият принос на действащото соцръководство в размиването на лявото и вземането на грешни решения не е за пренебрегване. При Станишев бе взето магистралното решение - и десните магарета могат да бъдат допускани до купата сено. В резултат на което левият избирател удивено започна да наблюдава как бивши политически врагове стават леви депутати, министри, евродепутати. Този път бе утъпкан - първо в годините на нелегалното партньорство с НДСВ, а после и с официалната 3-5-8 коалиция.

С по-малка погнуса, но не с по-малко учудване социалистите приеха поредния достлук с ДПС, който им докара нови и нови грешни решения. Изборът на Делян Пеевски, опитът с Калин Тихолов, назначението на Иван Данов. Появата на висаджия в областна управа, на професор по синтаксис в спортното министерство, на съдени зам.-министри и на депутати, които си забравят куфарчетата с пари по бензиностанциите - всичко това трябваше да се преглътне от социалистите в името на властта. 
Напоследък обаче нерешителността на левите се сблъска с все по-ориенталския начин на правене на политика, който демонстрира наместникът на земята на Доган - Лютви Местан. Историята около "толерантното кафе" в Кърджали доведе до фактическо разцепление в управляващата коалиция. И тук не може да става дума за театър, тъй като разцеплението стана по един наистина екзистенциален въпрос - кой брои резултатите от изборите 

Преди това БСП и ДПС се сдърпаха за уседналостта, преференцията, майчиния език, Сметната палата. Скоро ще стане болезнено ясно, че единственото, което държи тези хора заедно, е желанието им да консумират властта до последния залък. И тогава трябва да бъде взето важното решение за отказ от властта. 

Преди следващите гладни да седнат на държавната трапеза.