Най-масовият варненски бунт няма да остане без следа в градската история

Тази седмица един обзорен поглед към изминалата варненска година породи почти толкова коментари, колкото и текущите събития; поредният опит за инвестиране в крайбрежни строежи доведе до поредните протести; кабинетът и електроразпределителните дружества продължават войната, започната от държавата повече с рекламни цели, което не означава, че някой фойерверк не може да ни превърне пак в голяма дискотека; в политиката се наложи модата на публичното пиене на кафе (в Кърджали) и тихото пакетно придвижване на цели организации от партия в партия (като варненските екс-ГЕРБери, екс-БАСТА и настоящи барекови хора). Дали ще намерим начин

да пренапишем миналогодишния сюжет,

така че филмът да свърши с нов финал или просто ще го повторим, а после ще се чудим защо мотиката пак ни светнала между веждите... Как, например, трябва да тълкуваме избора на подбрана група варненци за събитие на 2013-та – дали като признание, че похабихме обществената енергия, дали като обвинение, че въпреки нея промяна няма, дали като прагматизъм? Защото въпреки очакванията, че февруарските протести и последвалата оставка на Кирил Йорданов ще бъдат безспорният победител в класацията на варненския клуб „Създатели на общественото мнение”, масовото градско недоволство стигна само до третото място, а титлата беше за циклотронния комплекс в университетската болница "Света Марина" (първи не само за Варна, но и за цялата страна). Най-масовият варненски бунт няма да остане без следа в градската история – в историята на класацията остава записано, че именно той е станал събитието обществения живот през 2013-та, а

почетният знак отива в музея.

И може би това е отговор защо твърде често се въртим в кръг – защото бързаме да пратим в историята всичко, което прекалено много нарушава ежедневния ход на живота ни, а после сме недоволни, че ежедневният ход на живота ни не е, какъвто го искаме.

Не се подреждат добре картите за ТЕЦ Варна – тази седмица работниците сформираха стачен комитет и тръгнаха на обиколка за спасение на работните си места. Изходът от нея обаче зависи от прекалено много разнопосочни интереси – като започнем от европейските норми за чистота и свършим със замесването на ТЕЦ-а в големия спор на ЕРП-тата с държавата. От резултата на предстачната обиколка зависи дали от Варна ще пълним новините с блокади на гари и магистрали или регионът ще запази единствената си мощност, произвеждаща ток, след като държавата гарантира

изкупуване срещу екоинвестициите на собственика.

Друга инвестиция в региона разбуни духовете доста по-сериозно – покрай проекта за строителство на Кара дере вече се оформиха инициативни комитети "за" и "против", протестите събират повече хора от очакваното и по всичко личи, че въпреки призивите от плакатите Фостър няма да си тръгне за Глостър без бой. Конкретиката в случая дори вече не е най-важната – защото отдавна сме свикнали със симптомите: неясноти около документацията; разсеяни, неразбрали, но и непитащи чиновници; прехвърляне на планове и отговорности, добре рекламирани и хубаво изглеждащи чужденци без история; много обещания за законност и райско бъдеще, но без особен контрол по изпълнението им. Заради всичко това всеки има право на

"зелен" глас против поредното бетонно начинание.

И ако реакциите срещу инвестицията Кара дере ви се струват немилосърдни спрямо живеещите там, които искат работа и бъдеще за региона, пребройте недовършените строежи, празните вили и хотели; безработицата там, където вече има такива мастодонти; заплатите на сезонните работници. Макар че и любителите на свободните зони биха могли да поработят за репутацията си, като не слизат с колите си до плажа и си събират боклука, преди да си тръгнат. И държавата може да поработи за авторитета си – като въведе някакви по-евро стандарти при раздаването на висшия инвеститорски клас. Няма да навреди и по-внимателното вслушване и вглеждане. Вслушване в гласа на експертите, които тази седмица оприличиха проекта Кара дере на

рулетка, на която се залага крайбрежието

с целия му туристически потенциал, за да се спекулира с имоти. И вглеждане във вида на места, където наистина печелят от туристи, включително и български. Един потенциален туристически магнит във Варна засега си остава само идея – след поредното вдигане на шум около подводницата "Слава" музейното й бъдеще пак си остава неопределено заради липсата на пари. Ще се промени ли нещо през 2019-та? Според консултанта ни по пътя към домакинството като Европейска столица на културата - сър Робърт Скот, спечелването на титлата ще раздвижи не само културата, но и икономиката в региона. Тази седмица той отново беше във Варна, за да очертае следващите стъпки към възможния успех и за да даде рецепта за него –

всеобща и ентусиазирана подкрепа от варненци.

Той се опита да надъха патриотите с тезата си за битката между Източна и Западна България, очертала се след последните елиминации. А за по-прагматичните беше напомнянето, че подобно домакинство е признание повече за потенциала на града и върви с определена сума за развиването му – в случая с Варна тя е близо 31 милиона евро. Сър Скот не изневери на британското си възпитание и не напомни, че за да се види ефект от домакинството, парите не само трябва да се спечелят, но и да "усвоят" правилно. Известно раздвижване вече се забелязва – оправя се градинката между двете сгради на театъра, разширяват се паркинги, обмисля се съвет, който да се погрижи по-ефективно за градското архитектурно наследство, така че да се заличи застойната разруха от последните години. Други две

важни съставки от светлото бъдеще

няма как да си ги спечелим с конкурс – икономика на производството и добро образование. Засега добри икономически новини почти няма, ако не броим оповестения тази седмица петгодишен договор за ремонт на руски кораби във варненския "Терем". За образованието има новина, която може и да се нарече добра – съветниците обмислят предложение да се строи ново училище във "Възраждане". То няма да реши проблемите на "Захари Стоянов" и математиците, откъдето тръгна идеята за нова сграда, но все пак е по-добре от нищо. Какво се случва вътре в училище пък е съвсем отделна (и, оказва се – доста тревожна) тема според последното проучване на

ученическите навици във Варна.

То показва, че първата си цигара варненските ученици палят някъде на 11-12 години, с алкохола се запознават на 13-14, а най-тревожното е, че нямат проблеми с купуването им от магазините. Разбира се, има и такива, които се изстрелват в други светове само с фантазия и труд. Поредният и най-голям засега успех на варненските млади астрономи е от тази седмица – те спечелиха голямата награда в ежегодния конкурс на НАСА. Сега им остава наистина трудната част – да съберат пари, за да отидат и да си получат заслужената награда. Дали ще успеят може да ви изглежда личен проблем. Обаче от натрупването на обществените отговори на такива "лични" проблеми зависи какъв сценарий си пишем за следващите седмици и години – съвсем нов или скучен римейк на старите. Или просто пак ще настъпваме мотиката.