Битката между различните дистрибутори на тв сигнал става все по-жестока. От това цените падат, но има и рискове

Хищно. Такова, с една дума, е настроението сред доставчиците на платена телевизия и интернет - малки, големи и още по-големи. Откакто мастодонтите в телеком индустрията целенасочено атакуват този пазар, множеството останали се бранят с всички възможни - позволени и непозволени, средства. В бизнес с над 250 играча логично борбата за територия изби в ценова война. Точно в разгара й пък се оказа, че на бойното поле излиза един очакван и доста опасен противник - властелинът при безплатното тв разпространение, контролираният от банкера Цветан Василев мултиплекс, чиято схема за проникване в сектора през цифровизацията се пропука.

Резултатът е обезкръвяваща схватка между операторите и златни времена за потребителите. Евтин интернет, евтина телевизия, атрактивни пакетни предложения за клиента. И бой с оферти до последна капка печалба между претендентите, за да запазят мястото си на пазара.

Въпросът, на който никой за момента няма отговор, е доколко дългосрочен ще е този ефект. С една дума - дали и кога хищническото поведение на активните участници в тази индустрия ще даде желания за тях ефект - прочистване на пазара, намаляване на конкуренцията и покачване на цените. И още по-централният въпрос: дали държавата ще си позволи да нахлуе с нови правила в този сектор. И дали тя, с маскираната си зад общественото благо същинска цел да подкрепи изгладнелия монопол върху безплатния ефир, няма да предизвика още по-големи сътресения.
Четири легиона
Групите, воюващи за територия в сектора на телевизионното разпространение, като цяло са четири.
Първо - специализираните в тв и интернет бизнеса компании, които всъщност създадоха и разработиха този пазар. Тук влизат всички малки и големи разпространители от порядъка на "Булсатком", "Близу", "Нет 1", "Спринт", MSAT, "Телекабел", "Еском" и още десетки регионални оператори с малък дял в сегмента и ограничени финансови възможности, но пък очевидно ценени от абонатите си, след като оцеляват вече над десетилетие.

Второ - комплексните телекоми БТК и "Мобилтел", които имат мощта на друг голям бизнес и с печалбата от него финансират опита си да вземат дял на тв и интернет пазара, за да го добавят към пакетните си оферти с мобилна телефония и мобилен пренос на данни и така да запазят и подсилят позициите си.

Трето - пиратската армада от сиви до невидимост доставчици, които упорито стоят в мъгливата част на пазара, не плащат на доставчиците на съдържание, на държавата, на собствениците на инфраструктурата, която ползват (или направо на никого), и така могат да си позволят оферти, подсилващи още повече и без това активното ценово свлачище.

И четвърто - контролираният от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев мултиплекс оператор "НУРТС диджитъл", който разчиташе на положението си в безплатния за клиентите тв ефир, за да осребри амбицията на телевизиите да достигнат до максимум аудитория, но засега остава с излъгани очаквания.

Сега четирите легиона, по всичко личи, влизат в битка всеки срещу всеки. За да стане картината и още по-объркана, в битката е възможно да се намеси и държавата, в типично "деликатния" си и "справедлив" стил.

Четири стратегии и един провал

Стратегията на всяка група участници на интернет и тв пазара е различна.
Първата група - на специализираните доставчици, залага на бързото обслужване, типично за всеки нишов играч, съчетано с оптимизация на разходите (в някои случаи на ръба на нормативите), което да даде като резултат ниска цена. За общо или съгласувано поведение тук обаче никога не е можело да се говори: всеки от този тип играчи има свой различен подход. "Булсатком" опитва да расте, навлизайки в сферата на мобилните оператори, като взе лиценз за такъв и изгражда своя мрежа. Чисто ценово сателитният доставчик винаги е бил сред типичните "дискаунтъри". "Близу" - обратното, принципно се опитва да държи добри позиции във "високата" част на пазара, инвестирайки само в градовете и търсейки нишата на платежоспособните клиенти, "Еском" опита да заложи на дългосрочната оптимизация, стартирайки проект за своя канална мрежа, "Булсатком" се прицели в същото, поръчвайки собствен сателит, "Нет 1" пробва растеж изцяло на регионална почва (в София), добавяйки и фиксирана телефония към услугите си и залагайки на имиджа на оператор, работещ изцяло на светло. Изобщо секторът в тази му част изглежда движен изцяло по пазарната логика.

Втората група - тази на БТК и "Мобилтел", също има ясна стратегия. И двете компании просто търсят клиентска маса, която да обвържат към основната си услуга - мобилният пренос. Те инвестират в телевизия само и единствено за да станат по-атрактивни за пазара като цяло, разчитайки на печалба от мобилния си бизнес. Крайната цел на БТК е да порасне като мобилен оператор и да привлече клиенти към тази си мрежа. На "Мобилтел" - да спре изтичането на абонати пак от мобилната си мрежа. Иначе казано - ако можеха да привлекат мобилни абонати, продавайки сладолед и бисквити, операторите щяха да нахлуят със същия устрем в сладоледения и бисквитения бизнес. И от тяхна страна обаче диверсифицирането на услугите е обясним пазарен ход.

Третата група - откровените пирати, са еднотипно явление от десетилетие

, а стратегията им - непроменена: без амбиции за ръст, но пък с висока печалба.

Най-интересен в момента е четвъртият участник на пазара, "НУРТС диджитъл". В резултат на предварително нагласени с държавното съдействие търгове контролираното от Цветан Василев дружество получи правото да изгради мултиплекс платформата за безплатно цифрово разпръскване. И очакването му беше, че телевизиите, жадни за аудитория (с която да привлекат повече реклама), ще качат още и още от своите програми на новата мрежа, плащайки си за това. Оказа се обаче, че цифровизацията не генерира кой знае колко допълнителна аудитория, а и без това поувехналият ентусиазъм на създателите на съдържание да плащат, за да бъдат безплатни за зрителите, е на път съвсем да изчезне. Нова аудитория не се генерира по простата причина, че проникването на платените доставчици сред населението вече е твърде голямо (над 80%, и то по официални данни), а безплатното разпространение не дръпна абонати оттам. Логично маргиналният дял на безплатното цифрово излъчване просто направи цифровизацията безинтересна за телевизиите. Което пък остави мрежата на "НУРТС диджитъл" полупразна. Касата, подготвена за големи приходи - също. С една дума - стратегията на мултиплекса за разлика от тази на останалите играчи на този пазар се провали.

Дни на грохот

В момента динамиката на този пазар се определя от няколко основни процеса.

Първо, мобилните оператори, притиснати от борбата за надмощие на своя основен пазар, излязоха с агресивни ценови оферти за телевизия и интернет. "Мобилтел" рязко свали цените за фиксиран интернет и комбинация с цифрова телевизия, като в някои от предложенията намалението е почти наполовина спрямо досегашната тарифа. Така цената за пакет от двете услуги пада до 14.90 лв. на месец. БТК излезе с промоции с 50% отстъпка от таксите, предлагайки домашен интернет и телевизия за 8.90 лв. на месец.

Освен това в ценовата война се включват и нишовите оператори. "Близу" предложи специална промоция с интернет за 4.99 лв. на месец и пакет с телевизия за 14.99 лв. на месец. "Булсатком" пък излезе с великденска промоция за телевизия плюс интернет срещу 15.80 лв. и само цифрова телевизия срещу 7.80 лв. на месец.

Междувременно една от основните телевизии - bTV, излезе с решение да оттегли от мултиплекса два от каналите си. Което допълнително отслабва позициите на безплатната телевизия и оператора й.

Този ход на bTV извади на показ всички слаби страни на модела, по който се случи цифровизацията в България, и държавата в лицето на секторните си регулатори осъзна, че дигитализацията на ефира е на път да се превърне в безсмислено явление. Има и по-лош вариант -  тя направо да се провали, ако на мултиплекса останат само програмите на националната телевизия. Затова и държавата се замисли дали да се намеси и как. Тук вариантите са много. И нека го кажем отсега - варират от зловещи до злокобни. Има опция, при която да се направят промени в законодателството, задължаващи телевизиите да качат свои програми на цифровата платформа. Което при липса на регулация на тарифите за излъчването им би означавало истинска кланица: създателите на съдържание вероятно ще опитат да финансират въпросните разходи през таксите, които вземат от разпространителите на платена телевизия. Не по-малко антипазарен би бил и другият възможен подход - държавата директно да подкрепи с пари цифровизацията. Което трудно може да мине за нещо различно от помощ за определен играч на иначе конкурентен пазар. Да се търсят пари от европейските фондове, за да се дадат на телевизиите, също е обмисляна схема, която обаче никак отива по-далеч от предходния вариант и означава държавно рамо за мултиплекса.

С една дума - общото между всички тези варианти е, че може и да закрепят безплатното цифрово излъчване, но ще предизвикват вреда на целия останал пазар.

Всички тези събития, доколкото изобщо стигат до крайния потребител, се материализират при него под формата на още по-изгодни оферти. Което е прекрасно. Ако обаче войната между различните групи на пазара продължи в този дух, а в нея се включи и държавата, най-логичният изход е на пазара да останат само най-големите и най-сивите - едните, подкрепяни от финансово мощните си собственици, другите - от чистата измама.

Колкото и черен да изглежда този сценарий, начин да му се противостои няма. Единственото, което със сигурност е вярно, е, че колкото повече държавата се опитва да се намесва на пазара, толкова по-големи стават рисковете за него като такъв. Още повече пък, ако го прави откровено в полза на един участник и ущърб на всички останали.