Ще осигуряват защита при свръхзадлъжнялост на физически лица

Държавата взема мерки за решаването на задлъжнялостта на хората към банките и кредитните институции. От Министерството на правосъдието са готови с проект на Закон за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица, който ще бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет до дни, пише "Стандарт".

Личният фалит на гражданите ще ги спасява от докарването им до просешка тояга, но за сметка на това техните възможности ще бъдат значително ограничени за период от 10 години. Затъналият в дългове трябва да обяви в Агенцията по вписванията, че е свръхзадължен и няма възможност да погаси дълга си. Необходимо е да декларира цялото си имущество и доходи и да ги предостави на разположение на кредитора. След това се изчислява съотношението между активите и пасивите на длъжника и ако се докаже, че кредитите му не могат да бъдат погасени при разпродаването на цялото му имущество, както и доходите, които получава през следващите 3 години, той получава защита и задълженията му ще се отписват.

Предвидена е специална процедура за освобождаване от невъзвръщаеми дългове. Закрилата обаче е с големи ограничения спрямо закъсалия с парите. За период от 10 години борчлията е длъжен да съхранява декларираното имущество и да пуска декларации за всички новопридобити активи. Освен това трябва да внася в особена сметка всеки доход извън жизненонеобходимите му средства и вещи, които са защитени по закон.

Десетгодишният период предвижда ограничаване на правата, като длъжникът не може да бъде учредител на търговски дружества, управител, член на съвета на директорите, и в управителен и надзорен съвет, както и на управителни и надзорни органи на кооперации или организации с нестопанска цел. Тези ограничения отпадат, ако борчлията плати задълженията си през този период, макар и погасени.

Другото изискване, за да бъде допусната защита на длъжник, е той да е добросъвестен, а не умишлено да е фалирал, нито пък да е пропилял безразсъдно кредитите си. В районните съдилища ще се разглеждат делата за свръхнатовареност. Законът предвижда, след като съдът констатира свръхзадлъжнялост, да обяви длъжника под защита и да определи несеквестируемото му имущество и доходи. Съдът приема и списък на кредиторите, който му е предоставен от самия длъжник. Всеки кредитор със съдебно установено вземане обаче може да поиска да бъде добавен в списъка.

Агенцията по вписванията води особен регистър на длъжниците по този закон. Той ще бъде публичен и достъпен за всички. Съдът ще разглежда молбите за защита в тридневен срок, след което ще обявява решенията си в особения регистър. От деня на вписването в особения регистър спира начисляването на неустойки и лихви върху задълженията на борчлията. Ако длъжник излъже в декларацията си и се опита да се представи като фалирал и това се окаже немаловажен случай, съдът ще сезира прокуратурата. При условие, че все пак неверни обстоятелства, декларирани от длъжника, минат в съда, но кредиторът се усети, то в едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от 6 години от обявяване на решението за защита, той може да предяви иск за отмяна на решението.

В период от 3 години от обявяването на фалит, ако длъжникът придобие имущество, надвишаващо несеквестируемото, включително при наследство, дарение, печалби от лотарии, хазартни игри и т.н., сумите се отнемат и внасят за удовлетворяване на кредиторите. Паричните средства, надвишаващи несеквестируемите, се внасят по особената сметка на длъжника в обслужващата съда банка. Кредиторите на борчлията се удовлетворяват от особената сметка по общия ред. След изтичане на тригодишния срок от обявяването на решението средствата по сметката, които не са запорирани, остават на разположение на длъжника. Подобно е положението и с имуществата, върху които длъжникът няма залог, ипотека, възбрана или запор.

Ще действа за бързи заеми и неплатени данъци

Новият закон за личния фалит ще действа и при т.нар. бързи кредити, както и при неплатени данъци и такси. И в момента правителството и парламентът се опитват да затегнат контрола върху "бързите заеми", които се отпускат от небанкови институции. Обикновено тези суми се раздават на потребителите без никакви гаранции и срещу много голяма лихва. Именно те са целевата група на правителството по отношение на задлъжнялостта.

Потребителският кредит е регулирана област у нас, откакто през 2007 г. беше въведено европейското законодателство. Заемите до 400 лева обаче и до днес остават нерегулирано звено. Те се отпускат основно от небанкови институции и лихвите по тях са толкова големи, че се стига до дейности по ръба на закона и буквално до лихварство. Управляващите са на мнение, че дружествата за бързи кредити трябва да бъдат контролирани от Комисията за финансов надзор (КФН), а не от Комисията за защита на потребителите (КЗП), както е в момента. Небанковите фирми трябва да преминат от регистрационен на лицензионен режим и то при по-високи изисквания, включително към техния капитал.

Предстои следващата седмица депутатите да гласуват промени в закона за потребителските кредити, които засягат именно бързите заеми.

Специални съдилища да гледат казусите

Янчо Трончев, адвокат по банково право:

"Мина доста време, откакто бе поета инициативата по изработването на закон за свръхзадълженост на физическите лица или познат още като закон за частния фалит. Първият вариант така и не бе предложен за гласуване и си остана само с коментарите за него. В настоящия проект е важно дали тези текстове са удачни. От дългогодишната си практика съм забелязал, че в нашето законодателство държавата много често бърза да вкара законопроектите в Народното събрание. А после какво се случва - приема се на първо четене, после текстът отива за поправки и допълнения и се забравя. Дано този път случаят да не е такъв. Защото фалитите на частни лица са със сериозни последици и трябва много внимателно да се огледат разпоредбите на такъв закон и да не се прибързва. В текстовете обаче има много неясноти, отношенията са много общо регулирани, не се влиза в детайли. Не ми е ясно как практически ще се прилага този закон. Ще дам само един пример - предлага се молбите за обявяването на свърхзадлъжнялост на длъжника да ги гледат районните съдилища. Нямате си на идея колко са натоварени тези съдилища, особено в големите градове. Според мен трябва да се направи някакъв специален отдел или отделение, което да се занимава само с подобни казуси. Още със самия факт, че се пращат по подсъдност на най-натоварените съдилища, означава да се блокира работата в самото начало. Предвижда се още да се сложи пазач на имуществото, което е запорирано. Но никъде не се уточнява какъв е той, кой ще му плаща".

Тръгва кампания за финансово ограмотяване

Българите се оказаха финансово неграмотни. Това е заключението на неправителствени експерти. Данните сочат, че близо 70% от хората, които вземат кредити, не изразходват рационално средствата, прахосват ги и предпочитат да решават належащи проблеми без бъдеща перспектива. Мнозинството от гражданите не очакват подобряване на положението си, а по-скоро, вземайки кредит, смятат, че то ще се влоши. Основната грешка, която се допуска, е, че след като вече не могат да обслужват кредитите си, не търсят възможности за рефинансиране и по-изгодни условия, а първо свиват разходите, после търсят помощ от близки и роднини и чак след това прибягват до преговори с кредитора. Затова една от идеите на кабинета е да се направи кампания за финансово образование на гражданите. Едновременно с Министерството на труда и социалната политика се готвят механизми в помощ на свръхзадлъжнелите семейства. Планира се например да се създадат специални звена, които да ги съветват по тези въпроси. Освен това се подготвя регламентация за създаването на извънсъдебен орган, който да разрешава споровете между кредитори и кредитополучатели в по-бързи срокове, така че да зачита интересите и на двете страни.

Ще глобяват кредитори, ако натискат длъжници

Съдът ще забранява дори общуване по телефона

Законът за личния фалит, който подготвя правосъдното министерство, предвижда и забрана за притесняване на длъжника. Така кредиторите няма да могат да пращат писма, електронни съобщения или да се обаждат по телефона на длъжника или негови близки, с които изискват погасяване на задълженията. По молба на борчлията съдът може да издаде заповед, забраняваща на кредитора да общува с длъжника и да го доближава, както и да му забрани конкретни действия. За постъпилата молба съдът уведомява прокуратурата. При нарушение виновният кредитор може да отнесе глоба от 1000 до 5000 лева, а при нарушени на заповедта да не общува с длъжника, санкцията ще е от 3000 до 8000 лева, а при повторно нарушение глобата скача до 13 000 лева.

Ако новият закон бъде приет от Министерски съвет и парламента, то той ще влезе в сила три месеца след обнародването му в Държавен вестник.

Най-лесно задължения прощават португалците

По отношение на фалита най-либерални са в Португалия. Там е достатъчно длъжникът да не може да изпълнява паричните си задължения. В други държави обаче има далеч по-конкретни и строги изисквания, както и ограничения. Те се се налагат, за да се избегне необосновано използване на възможността за освобождаване от дългове. Има и ограничение колко пъти физическо лице може да иска несъстоятелност. За хората с много големи дългове възможност за обявяване на фалит няма в САЩ, Канада, Великобритания и Франция. При поляците и други бивши соцдържави пък ограниченията падат след десетгодишно изтичане на самата процедура.

В Италия и Ирландия пък това право може да се ползва само веднъж в живота. Някои държави имат ограничения за определени дългове, заради които не може да се иска процедура, като ипотечни кредити или лизинги. В страни като САЩ достъпът до тази процедура е значително опростен, но пък последствията са много тежки. Например се ползват специални регистри на длъжниците и това влияе върху възможността да вземат кредити, да заемат длъжности и да развиват собствен бизнес. При повечето държави, макар и при защита, се предоставят различни възможности със съгласието на кредиторите за опрощаване на част от дълговете, но не пълното им погасяване.

Всеки десети с шанс за подкрепа

Най-засегнати от проблема с невъзможността да погасяват заемите си са около 10% от българските домакинства. Профилът им включва семейства с много ниски доходи, най-малко един безработен член на фамилията и поне шест месеца неплащани вноски по кредити. В групата попадат и българи, които от години нямат възможност да плащат данъци или пък са получили наследствени имоти, за които не могат да се грижат.