Анализ на института CELSI, който се занимава с проучвания на пазара на труда, базиран в Братислава, Словакия

Към края на 2009 г. всеки пети българин до 35 години е бил склонен да емигрира в някоя от "старите" държави членки с по-стабилна икономика. При това плановете на тези потенциални емигранти са били да се установят там за период от над пет години. И ако миграционните нагласи на българите в разгара на кризата са били относително ниски на фона на средното за новите държави членки, то плановете им за дългосрочна миграция са били много по-силни в сравнение с всички останали от тази група.

Това показва анализ на института CELSI, който се занимава с проучвания на пазара на труда, базиран в Братислава, Словакия, цитиран от вестник "Капитал". Изследването ("Миграционните стратегии на засегнатите от кризата младежи в разширения ЕС") цели да проучи какъв е ефектът от кризата върху миграцията на младите хора в новите държави - членки на ЕС, приети през 2004 и 2007 г. (без Малта и Кипър). То е базирано на данни на Евробарометър от края на 2009 г., филтрирани, така че да обхванат младите хора на възраст 15-35 години, които имат планове да мигрират в друга държава от евросъюза.

Временната миграция от новите към старите членки се приема от мигрантите като възможност да подобрят стандарта си на живот - своите и на семейството си, коментира Мартин Каханец, научен директор на CELSI и съавтор на изследването. Добрите социални, икономически и политически условия в страните от Западна Европа са сред сериозните фактори, които "дърпат" мигрантите. Любопитно е, че според проучването системата за социално подпомагане и тази на здравеопазване не са от значение за хората с намерения за временно установяване в чужбина и имат относително малко значение за тези, които планират да останат там за постоянно.

В същото време според изводите от анализа мигрантите от държавите - членки от Централната и Източна Европа, често имат относително силни връзки с родината си. Причините, поради които те не са склонни да я напускат, са семейството им, собствеността, която притежават, и чувството на привързаност. Затова и авторите на анализа коментират, че завръщането на мигрантите заради привързаността им към страната може да бъде подхранено с подходящи политики.

С напредване на възрастта желанието на хората да мигрират намалява. Най-склонни да напуснат родните си места са младите необвързани хора и младите бащи. Но те също така са и склонни и да се завърнат по-скоро в сравнение с останалите групи хора.
Хората с поне гимназиално образование обикновено имат желание да мигрират за по-дълги периоди, но в същото време те са и по-малко склонни да останат на новото място за постоянно. И още един извод от анализа на данните - хората, които са недоволни от политическата ситуация в страната си, обикновено са и по-склонни да мигрират дългосрочно или за постоянн