Един хумористичен поглед върху традицията

Традицията да се ходи на църква навръх Великден не е от днес. Всички сме ходили поне няколко пъти и освен емоцията, която ни предоставя този повод, в нея има и доста екстремни елементи. Няма място, където така физически да може да се усети задушевната атмосфера на този празник. Освен може би в препълнен автобус, но там все пак седиш неподвижно, а тук съседите постоянно ти се сменят. От късмета да се паднеш зад някоя по-симпатична мацка, до реалната опасност да се почувстваш като жива факла от дебнещите те да се разсеяш запалени свещички - всичко носи адреналин.

Интересно свое виждане е дал в в свой материал за списание Club Z, Стефан Миланов. На мен лично ми беше доста забавно да го чета на моменти, а и много от преживяванията съм ги изпитал сам. Насладете му се и вие.

"Малко се срамувам от мисълта, че толкова много хора, далеч по-сведущи по въпроса от мен, са отправяли съвети в тази насока. Барабар Стефан с мъжете...

Единственото, което ми дава смелост да се включа, е, че препоръките по-долу не са току така изфантазирани от някоя книга. Те са от живия живот - лични мои наблюдения. Тези наблюдения са взети от нас - Божият народ, който съставлява светата ни Българска Православна църква. Днес и сега.

Да започнем с паркирането. Ако сте с кола, пространството около църквата е най-подходящото да запсувате шумно някой друг шофьор. Кълнете, ядосвайте се и заплашвайте. После се прекръстете и влезте в храма. Няма лошо.

Още преди това си направете труда никога по никакъв повод да не научавате как и защо хората се събират тук точно на този ден. Ако случайно засечете по тв "Вяра и общество" или подобни досадни предавания и има опасност да чуете нещо, веднага превключете на "Планета HD". Ако нямате HD, пак превключете. Повтарям - важно е да не знаете нищо.

Опитайте да разберете максимум за бабешките традиции. С кой крак се влиза, дали не трябва да плюем за късмет някъде, да носим петел, да се кръстим бързо и безмислено, да се слагат мазни 2-левки върху лика на Иисус, Богородица и където се сетите. Прикачването им с кламер и завиването в чорапи носи преимущество. Богородица без чорапи не може - бъдете сигурни, нищо че са мъжки. Но никога по никакъв повод не ги давайте на някой бедняк отвън.

При всяко изскърцване на входната врата или друг шум, се извръщайте подчертано и отривисто, да видите кой влиза/какво става, че после да имате нужда от чакръкчия. Оглеждайте нововлезлия от глава до пети в продължение на от 1 до 3 молитви... После го обшушукайте с най-близкостоящия, като не пропускате да продължите да го поглеждате, да не би да се заблуди, че за някой друг става въпрос.

Носете яйца, козунак, агнешки шерден, подправки, вино, вестници, хляб, кориандър, баница, кибрит, маруля, букети за затрупване на иконите... Мокри. Разповивайте всичко това от пликове с надпис "Най-здравата торбичка" възможно най-шумно и продължително. Не се сетихте да вземете от оня найлон за пукане, нали? Язък - щеше да е супер!
Не спирайте гръмогласно да се интересувате в кой точно край на масата е важно да се натрупа така образуваната камара - от това пряко зависи спасението ви и пътят към Рая. На вас и на близките ви. Преместете камарата още 2-3 пъти, ако се опасявате, че заради неправилната ѝ разстановка някоя зълва ще хартиса в пъкъла.

Но №1 по значимост си остава да говорите нонстоп. С приятелки, с неприятели, с хора, с които навън НИКОГА не бихте обелили и дума. Говорете дълго, шумно и за каквото и да е. Бръщолевенето, докато се чете св. Евангелие или по време на специалните коленопреклонни молитви като "Тебе поем" и "Отче наш", е още по-препоръчително.

С дружките, с които и без това висите по цял ден вече 20 години, откакто сте се пенсионирали, точно сега му е моментът да се наприказвате обилно. За стоката, за болести, за времето, как "оная" пак не е дошла на църква - няма значение. Важно е да не млъквате.
Сядайте и ставайте, охкайте и се оплаквайте.  

Ако сте мъж - пък и не само, опитайте да се натряскате максимално. Всъщност, не - малко над максималното. Мешайте напитките. Това ще ви улесни да преодолеете досадните задръжки и после с лекота да постигате толкова човешки за в храма неща: сумтене, хълцане, залитане и побутване, изобщо отделяне на чаровни еднократни или повторяеми звуци и аромати. Опитайте да разкажете виц за попове и истинска история "що за стока" е вашият конкретен.

Миришете! Наяжте се обилно с чесън и си извадете специалното яке с мирис на запръжка, който вече е убил 3 следови кучета на полицията. Анцуг, тежък грим "ала Клеопатра" или - ако времето позволява, гол гръб и минижуп, са преимущества.

Излизайте периодично да пушите в двора. В крайна сметка 7 часа с влак до Варна или 3 часа в киното не са проблем, но час, час и половина служба... Вие да не сте от желязо?!

Вижте какво се раздава без пари - върба, анафора или каквото и да е, и навзимайте максимално от него. Колкото пò не знаете защо ви трябва, толкова по-силно се бутайте, сърдете и вземете толкова, колкото имате сили да носите. Помислете за колата отвън - дали и тя не може да поеме още малко... След като сте се уверили, че багажникът е пълен, се върнете, победоносно огледайте клетниците, които още се борят и споменете как „нищо не е наред в тая скапана държава/църква” и как може въпросното нещо никога да не стига ЗА ХОРАТА.

Непременно правете забележки. Докато тече службата, се карайте, че не се минава точно оттам, поклони се правят еди къде си, заобикаля се еди какво си - това е същината на учението, което Христос всъщност е имал предвид. Просто на Него му е било неудобно да си каже и затова вие ще трябва да поемете ролята на Негов пиар. Все някой трябва и това да върши, нали?

Ако има малки деца, жизнено важно е да им правите забележки и да ги поглеждате по християнски кръвнишки при всяка възможност. Ако са чужди. А ако са си ваши, може да ги ощипете до синьо, така че да писнат 10 пъти по-силно от звъна на камбаните. Ако не сте удовлетворени от резултата в децибели, ощипете ги пак, но вече помислете и за един зад врата. Защото, като се държат като ощипани деца и тичат насам натам, ви притесняват да си говорите.

Задължително още преди св. Литургия огледайте дали телефонът ви правилно е включен на режим Outdoor, т.е. - с максимална сила като за на къра. Настройването да звъни с чалга песен с мръсен текст, титаничен грохот на чупещи се стъкла или подсвирване, носи бонуси. Никога не разчитайте на случайността, а на добрата подготовка: още преди църква задължително го наврете в най-недостъпното и трудно намираемо джобче на дъното на дамската чанта, пълна с какво ли не. Така че, когато започне споменатата песен, да го търсите в продължение на поне 3 куплета, 1 припев и соло на кларнет... Не се свенете да го използвате, докато тече литургията - нали за това е направен, в крайна сметка.

След края на службата застанете на вратата, така че всички да ви "прескачат" и си поприказвайте още 5-10 мин. Тръгнете си удовлетворени, че и днес направихте една малка крачка, но всъщност голям скок към Царството Божие".