Макар че е бил убеден в невинността на Исус Христос, Пилат произнася осъдителна присъда под натиска на тълпата.

С клетвените думи "Кръвта му да бъде върху нас и върху чадата ни" древните юдеи пращат Исус Христос на разпятието. Този грях лежи върху еврейския народ вече две хилядолетия.

Израелтяните се мъчат да го крият и трият, но вината продължава да свети със страшна сила.
Най-сериозният опит да се ревизира историята е направен през 1931 г. Тогава в Йерусалим е сформиран съдебен състав, който преразглежда процеса срещу Исус Христос. Целта е да се изтрие срамът от челото на еврейството.

Библейските извори свидетелстват, че Спасителя е осъден по бързата процедура
Така, както днес съдят апашите! В рамките на едно денонощие пет инстанции претупват делото и го разпъват на кръста.

Бързината е скрепена с икономически и политически основания. Като гони търговците от храма, Исус засяга мощни финансови интереси. Еврейските първенци пък са уплашени за властта си - появил се е народен водач с извънземна сила, който ще ги търкулне от високите постове.

Трите тогавашни партии на фарисеите, иродианите и садукеите се обединяват около жизненоважния въпрос: "Какво да правим? Този човек прави много чудеса, ако го оставим, всички ще повярват в него."

Силните на деня отделят от спестяванията си 30 сребърника и купуват целувката на Юда Искариотски. Исус Христос е разпознат, вързан и веднага изпратен на съд.
В четвъртък вечерта той застава пред така наречения Малък синедрион. Това е петчленен еврейски съд, най-ниската инстанция в римската провинция Юдея.

Председател е първосвещеникът Анна.
Анна не открива вина в деянията на Исус, но не го освобождава
Препраща го на по-горната инстанция - Средния синедрион. Тук заседават 23 мъдри глави начело с първосвещеника Каяфа. Той е подготвил коварен въпрос. "Ти ли си Христос, син Божи?", пита Каяфа. "Аз съм", отвръща Исус.

Каяфа се изправя и театрално раздира одеждата си. После се провиква: "Той богохулства. Каква нужда имаме още от свидетели? Ето сега чухте богохулството."
Според древното юдейско законодателство "богохулството" е най-тежкото престъпление. За него има само едно наказание - смърт.

Присъдата се произнася единствено от Висшия синедрион. На тази трета инстанция 
71 разгневени мъже вдигат
ръка и гласуват
смърт за Исус Христос
Всичко би свършило тук, ако се случваше във времената на Юдейското царство. Евреите обаче са поробен народ и нямат власт над човешкия живот. Висшият синедрион нарушава римското законодателство. Затова юридическата сага продължава...

В петък сутринта еврейските съдници отвеждат Исус Христос при Пилат Понтийски, императорския наместник в провинция Юдея. Шествието е придружено от живописна тълпа, която крещи, размахва юмруци и си скубе косите. Калабалъкът наподобява нашите цигански процеси, когато цялата махала гостува на Съдебната палата.

Пилат пита: "Какво обвинение имате срещу този човек?" Евреите хвърлят в краката му богохулството, но то не трогва чужденеца. Пилат не се кланя на техните богове, има си свои.

"Аз не намирам никаква вина в този човек", казва представителят на римската власт. Първосвещениците са смутени. Усещат, че изпускат положението, и започват да дрънкат на държавническата струна.

Пледират, че Исус Христос бунтува народа, забранява да се плаща данък на императора и претендира за царска корона.
"Искаме смърт!", скандира тълпата
"Ти юдейски цар ли си?", пита Пилат обвиняемия. "Моето царство не е от този свят", отвръща Исус и добавя: "Отдайте кесаревото на кесаря и божието на Бога..."

Римският прокуратор вдига рамене и повтаря: "Не намирам никаква вина в него." За да се отърве, той измисля пета инстанция - Ирод Антипа, управителя на Галилея. Аргументът е, че Исус Христос е родом от тази област, нека Ирод се произнесе за вината му.

По това време Антипа е в Йерусалим и срещата му с Исус приключва бързо. Той също го намира невинен и го връща обратно на Пилат. Ситуацията наподобява нашата правна система, в която следствие, прокуратура и съд си прехвърлят топката като футболен отбор. Евреите бият дузпи, а Пилат спасява, докато може.

Евангелистът Матей пише: "Пилат, като видя, че нищо не помага, а че повече смут става, взе вода и си изми ръцете пред народа, казвайки: "Невинен съм за кръвта на тоя праведник."
И целият народ отговори и каза: "Кръвта му да бъде върху нас и върху чадата ни."
В петък вечерта Божият син тръгва към хълма Голгота
Безпристрастните юристи, които анализират процеса срещу Исус Христос, откриват куп нарушения както на еврейското, така и на римското право.

"Първото е - сочи Манол Журналов - вземането "под стража" на Христос като предварителна мярка за задържане, което не е било позволено преди предявяването на обвинението. Наистина, формалният обвинителен акт не е бил познат тогава, но въпреки това обвинението е трябвало да бъде формулирано от главните свидетели, които фактически и процесуално са се считали и за обвинители. Исус е бил подложен на разпит, преди да бъдат призовани свидетелите обвинители, което е също съществено нарушение на закона, макар и формално."

Иначе казано, погазен е основният казус за невинност до доказване на противното. До произнасянето на окончателната присъда Исус Христос е третиран като престъпник.

"Съденето и разпитването на обвиняемия "нощем" е било безусловно забранено и недействително по право - отбелязва Журналов. - Освен това сре щу събота или срещу празник не е било разрешено да се започва наказателно производство, защото присъдата, когато е осъдителна, е трябвало да се отложи за следващия ден - празника, когато тя не е могла да се приведе в изпълнение. Вземането на Христос под стража е станало в четвъртък, преди големия юдейски празник Пасха, когато Христос с учениците си е бил на молитвата в Гетсиманската градина, след което веднага започва нощният му разпит първо при Анна, а след това при Каяфа и Висшия синедрион."

И най-сетне, макар че е бил убеден в невинността на Исус Христос, Пилат произнася осъдителна присъда под натиска на тълпата.

"С това той е нарушил едно основно римско правило от 12-те римски законодателни таблици - "да не се вслушва в тълпата", когато издава присъда", коментира юристът.
Ще добавим, че на Исус Христос е отказано правото на защита. Той се е защитавал сам като Васил Левски на процеса през 1872-1873 г. Подобни политически дела са изградени по еднакъв сценарий.

Винаги има предател - Юда за Христос, поп Кръстю - за Левски. Подклажда се силно обществено настроение, което дава рамо на обвинението.
За финал осъдената жертва е поругавана. Исус Христос е разпънат между двама разбойници. Васил Левски също е обесен на гробището за разбойници край София.

Д-р Бландайслер обаче е на друго мнение
Той е обвинител на процеса през 1931 г. Заседанието е открито на 25 юли в 2 и 30 часа подир пладне.

"Председателят даде думата на обвинителя - пише в стенографския протокол. - Д-р Бландайслер отвори една папка с документи от над 1000 страници, написани на машина. Той започна да пледира, че съдът, който е осъдил Исус, е справедлив, тъй като по онова време освен неговите ученици никой не е можел да види в него Сина Господен. Той е бил вреден за обществото като опасен конспиратор, който събирал около себе си люде, за да се противопостави на властта, проповядвал е една неосъществима религия. Той е трябвало според мнението на обвинителя да бъде осъден, както много други преди него."

"По-нататък - хроникират стенографите - обвинителят продължи да напада мъченика, осланяйки се на доказателствата от своите документи, а след като завърши обвинението си, което трая четири часа, призова съда да потвърди присъдата от миналото."
Защитата на Исус е поверена на адвоката Райкевек
Той се изправя, намества си очилата, аудиторията притихва. Стенографите топят пера в мастилниците и документират:

"В своето слово адвокатът обеща да докаже, че присъдата е несправедлива и че Исус е жертва на множество съдебни грешки. Той каза, че Христос не може да бъде осъден на смърт, тъй като не е извършил никакво престъпление. Исус е проповядвал една религия, която е носела спасение, но човешкият егоизъм по онова време не е искал да я приеме.

Как може да бъде обвинен Христос без никакви доказателства? Той припомни думите на Пилат, който рекъл: "Аз не намирам никаква вина в този човек", и в знак на невинност умил ръцете си пред неговите обвинители.

Защитникът продължи с омайващо сладкодумие, призовавайки съда да не бъде егоист и заради държавните интереси да не жертва справедливостта.
Той посочи, че осъденият сега е на небето и е готов да прости неправдата, заради която е понесъл толкова много страдания.

След петчасова реч защитникът приключи. Заседанието се прекрати, а магистратите се оттеглиха за обсъждане."
С четири гласа "за" и един "против" античната присъда е анулирана.

"Исус Христос беше оправдан, тъй като напълно се доказа неговата невинност. Някогашната присъда е скръбно заблуждение, което докара божествено наказание върху еврейската нация, но днес тя е освободена от вината си", въздъхват с облекчение стенографите.

"След 1900 години юдейските правници признаха съдебната грешка, която техните прдеди са допуснали на същото място, където сега те се произнесоха: "Четири гласа "за", един "против"!", слагат удивителна служителите на перото.

Присъдата на Спасителя

При седемнадесетия Тиберий Цезар, император на римляните, владетел непобедим според олимпиада 201, според Илиада 8 от Сътворението на света, според еврейското летоброене година 4174, от падане на царството под римляните година 73 и от освобождаването от вавилонското робство година 508, а от унищожението на световното царство година 93, при висшите народни римски първенци Луций Сезони, Март Синио и управителя Илирец Палистеро, при общ началник на юдейската област Коин Флавий и при управителя на Йерусалим всесилния Понтийски Пилат, при пълномощника на долна Галилея - Ирод Андрипатро, и при висшите архиереи на Анна и Каяфа - Алисо и Маил, първенци от църквата, и при висшите магистрати на града - римляните Симбнанаксаскио, Попилий, Руфо и градоначалника Иоктено:

Аз, Понтийски Пилат, прокуратор на Римската империя, в границите на своето владение осъждам и потвърждавам кръстната смърт на нарицаемия от народа Исус Христос Назарейски, човек бунтовник против закона Мойсеев и против великоприличието на римския император Тиберий Цезар.

Заповядвам и решавам смъртта му да бъде чрез разпятие на кръст заедно с другите според обичая на осъдените в присъствието на народа от всички класи - бедни и богати, поради това, че не е престанал да вдига бунт и смущения в Юдея, като прави себе си Син Божи и цар на Йерусалим, като отказва данък на кесаря, и за това, че е дръзнал да влезе в Йерусалим като цар, а в храма като свещеник.

Назначавам нашия пръв стотник Койнито Корнели да го държи в Йерусалим вързан и публично бит, облечен в червена мантия и коронясан с трънен венец, за да бъде като пример на другите и на всичките разбойници. При това заповядвам заедно с него да се вземат и други двама разбойници, убийци, които да бъдат изведени из вратата Имборлова, нарицаема сега Андонини, и разпънати с Исус Христос публично на лобното място на разбойниците, нарицаемо Голгота.

Този от тримата разпънати, който умре, да бъде оставено тялото му на кръста за публичен показ на всички разбойници, а върху Исусовата глава на горната част на кръста да бъде поставена плоча, на която да се напише на три езика: "Ису алион о Илис Иудан"  на еврейски. "Иезус Назарос рекс Иудейски" на  гръцки. "Иезус Назарос рекс Иудерум"  на латински.

Заповядвам: никой, намиращ се в мое подчинение, независимо от чина и длъжността, да не дръзва в лекомислието си да се противопоставя на тази присъда на самоотлъчилия се от юдейската вяра, както е определено от мене, според постановлението на римските императорски закони!

Свидетели на нашето решение са: От племето на Израиля: Руан, Даниил, Рамбинил, Йонакин, Ротим, Йотавел и Периколан. От римското императорство: Лукиос, Стетилиос и Максимилиос.От фарисеите: Барбос, Симеон и Бонели. От висшите римски съдии: Рабан, Манданис и Бакаролас.

Съблюдател на еврейските престъпления: Бутан.
Йерусалим, 23 март 4174 г. от Сътворението на света.