Страстната седмица не е състезание кой пръв ще си покаже боядисаните яйца в социалните мрежи, а дни на размисъл за Бог, който жертва Сина си за нас

Съдейки по делата, и тази година през Страстната седмица човеците пак не успяхме да се отделим от човешките си страсти. Във Варна се разплискаха последните вълни от сблъсъка на църквата с изкуството, а по светската власт останаха следи, за които мислехме, че са зад гърба си поне от четвърт век; предизборните драми вече стигнаха фазата, в която

всеки играч мисли, че само от него зависи

ходът на пиесата; световната тема – Украйна, този път ни вълнува повече, но то е заради туристите и тръбата на „Южен поток”. След серия не особено успешни „украински” изказвания външният министър Вигенин тази седмица говори по темата и във Варна – на среща с туристическия бранш. Малко след като браншът отчете към десет на сто спад в записванията, обичайните проблеми с кадрите и неясната държавна политика в рекламата и визовия режим, министърът ги уведоми, че сезонът се очертава „рисков”, а за спасяваването му на пазар Русия и ОНД ще бъдат командировани 50 души, които да издават визи. Според някои хора от бранша пътуването на визовата бригада за бързо реагиране

ще струва приблизително колкото чартърните полети на онези няколко хиляди туристи, които заради визите ще отидат в Турция. Колкото до рекламата – браншът май вече даже не повдига темата, защото на фона на конкуренцията заприличахме на безименната плетачка на дантели, провесила продукцията си на Морска гара, която иска по пет лева за снимка и която едва ли е най-доброто, с което да посрещем лъскавите лайнери. И кражбите не са, но още повече не е напомпването на една открадната чанта до размерите на цял пасажерски кораб в името на рейтинга, оправдаван с

любимата мантра, че „обществото трябва да знае”,

като в процеса на „знаене” фактологията взе да става излишна подробност. Други предпразнични чудеса бяха съвсем истински – подновиха миенето на варненските улици, при това /на фона на всички ремонти/ задръстванията почти не се увеличиха. В разгара на енергийната война от Енерго-про обещаха подарък на празниците – да не спират тока. С водата обаче изненадите не спряха през цялата седмица. А от Велики Преслав се похвалиха тия дни, че намерили водопроводни тръби от времето на Симеон Велики

– още ставали за използване...

Чудеса очевидно няма да има скоро за спортистите – и тази седмица общинските съветници не успяха да разберат какво се случва със стадион „Варна” – всички служители на дружеството преди празниците се оказаха с ангажименти в чужбина, явно по-важни от отчета за „спортното бижу”, на което /дори след последното удължаване на срока/ вече от една година трябваше да се играят мачове. Така от седмичната активност на съветниците ще се запомни само предложението да свият част от гласуваното вече увеличение на заплатите си с десет процента. През същата седмица си тръгна и главният общински архитект Петър Йорданов – с обяснението, че имал много забавени преписки, но и с актива да

не оставя нито един сериозен скандал зад гърба си.

В пристъп на добра воля тази седмица инвеститорите на проекта за Кара дере обявиха и някои имена зад офшорните адреси. На срещата единственият човек с конкретни въпроси за собствеността върху терените беше освиркан с аргумента, че говори от името на Горица, а там има население от сто души. Останалите около 60 – представители на Бяла, аплодираха инвестиционните намерения. Аргументът им за това бяха очакваната работа и раздвижване в региона, а съмненията предпочетоха да не коментират, въпреки, че не липсваха и притеснения за съдбата на останалия, не толкова лъскав местен бизнес. Другият голям проект в региона – „Южен поток”, тази седмица получи

червен картон от Европейския парламент

в общия дух на санкции срещу Русия, макар че резолюцията се оказа препоръчителна /което изобщо не означава, че България, като страна-членка на съюза, ще се размине с глобите, ако се стигне до тази фаза/. Изявленията на енергийния министър Стойнев за двата процента годишен ръст на българската икономика, които ще изгубим, ако проектът не започне, успяха да предизвикат само съмнения в министерската подготовка. Единствените доволни са кандидатите за евродепутати, защото получиха

гореща тема за коване на рейтинг.

Макар че някои все още предпочитат битовия популизъм – тази седмица кандидатката за евродепутатка Евгения Банева ни ощастливи с откритието, че у нас „всички сме бедни” и с жалбите си, че заради патриотичната си работа в семейния бизнес срещу мижавите 4 хиляди месечно е жертвала възможността да получава поне шест пъти повече „на Запад”. Банева е аматьор и затова ни занимава с личните си проблеми. Големият политик Бареков директно хвана бика за рогата тази седмица, като попита

кой може да бъде по-добър министър

на финансите от една майка. Очевидният отговор е „някой, който е учил и разбира, независимо дали е майка, баща или ерген”, но питането всъщност е чисто риторично – все пак той има цяла партийна структура майки за уреждане, а и трябва да се покаже „правилно” мислене - първо за бюджета. Зяпнали да преглътнат новата стръв има достатъчно, макар че интелигентност около средната е достатъчна, за да е ясно, че когато „мама” прави бюджет на държавата, се получава уравнение, след което

има споменати много майки и нито една – с добро.

А най-големият скандал на седмицата не можа нито да стане голям, нито скандал – просто вече никой не се изненадва от партии, които лъжат, за да се доберат до регистрация, и от личните ни данни, изкарани са на тезгяха. Някои фирми твърдят, че половин милион българи могат да бъдат взети за еднократно ползване само срещу хиляда лева. Хванатите в нарушение /или подхлъзнати от конкуренцията/ партии са заплашени от глоба, но от изборите няма как да бъдат изключени. А хората, които се оказаха в списъците, могат само да са благодарни, че с ЕГН-та им е подкрепен някой не особено симпатичен политически субект, а не са им продали къщата, например. Сред „продадените” е и варненският кмет – Иван Портних се оказа

фен на Съюза на комунистите в България.

ЦИК за първи път даде възможност за подобна проверка, като отчитането на регистрационна честност само при една партия вече породи достатъчно теории за мотивацията. Най-любопитни обаче са опасенията, че именно опцията за проверка щяла да позволи данните ни да бъдат откраднати, та не било ли по-добре да не съществува. Което е като да поискаш от лекаря да не ти казва, че страдаш от нещо сериозно, за да не се притесниш. Освен кражбите на лични данни, наближаващите евроизбори породиха още едно притеснение – за абитуриентски балове на айрян. Всъщност изборният кодекс не съдържа забрана за алкохол в деня на вота.

Въпрос на интелигентност

нарече решението дали и какво ще пием на 25 май главният секретар на общината, като даде заявка за по-разумна „алкохолна” заповед при тези избори. Въпреки че след поредицата изборни резултати „интелигентност” може би не е най-точната дума спрямо целокупния електорат. Но е съвсем в духа на Страстната седмица, която не е състезание кой пръв ще си покаже боядисаните яйца в социалните мрежи, а дни на размисъл за Бог, който жертва Сина си за нас. Защото нали не смятате, че зад създаването по „...по Наш образ и по Наше подобие...” стои мисъл за точния брой ръце и крака, а не за свободната воля и съвест?