Българските семейства обаче си остават бедни

Разходите за живот у нас са намалели с 3% през първото тримесечие на годината. Спрямо същия период на изминалата година базата на намалението е 5%.

Това показват данни на КНСБ, огласени днес. В края на първото тримесечие на 2014 г. стойността на необходимата издръжка за живот е 563, 41 лв. на човек от 4-членно семейство, заяви Николай Ненков от КНСБ, цитиран БГНЕС.

Според последното проучване на КНСБ за да посрещне нуждите си, на едно домакинство са му необходими около 2254 лв.

Запазва се тенденцията за задържане на ценовите нива и дори на траен спад при някои основни стоки и услуги. Низходящата тенденция се дължи на намаляването на цените на електроенергията, както и на ниската инфлация и понижение на цените на зърнените храни.

Според Виолета Иванова от КНСБ на фона на тази картина годишният общ доход е нараснал 20,7%. В същото време безработните се увеличават с близо 237 хиляди, като нивата в края на 2013 г. достигат 12,9%. Засегнати са най-вече младите хора.

"При тези условия наложилата се през последните осем месеца дефлация се оказва недостатъчен източник за промяна на статуквото на българските домакинства и крайното им потребление остава свито и в края на 2013 г., като бележи спад от 1,4% на годишна база", заяви Иванова.

От КНСБ отчитат, че свитото търсене е и израз на неубедително възстановяване на пазара на труда, несигурността и заетостта на доходите. Границата на бедност се запазва на същите нива спрямо предходното тримесечие и стойностното му изражение е 213,68 лв. на човек. В същото време при хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 1,3%, а при нехранителните стоки се отчита намаление с 0,8%.

Данните показват, че под линията на бедността остават 20% от домакинствата в страната или 1 млн. 422 хил. души

В сравнение с 2013 г. броят им намалява близо 216 хил. Средната работна заплата в България е 808 лв. и отчита реално нарастване с 9,5%. В обществения сектор средната работна заплата е нараснала с 5.1%, а за пръв път броят на заетите лица отчита ръст с 0,4%. Най-висок ръст бележи работната заплата в частния сектор, като той е с 11%.

Проучванията показват, че от една страна са на лице и първите симптоми за възстановяване и нарастване на промишленото производство, но от друга стана в редица браншове липсва готовност за повишаване на работната заплата и заетостта.

"Ако говорим за минимална работна заплата, искаме бързо достигане до 50% от средната работна заплата т.е. МРЗ да стане около 400 лв.", заяви Николай Ненков и допълни, че е крайно време да се съгласува методика за определянето й. "Ако отидем в другата плоскост, в някои сектори възнагражденията могат да се постигнат ръстове до 20%. Това звучи радикално, но има редица браншове, в които се крие ръстът на производителността от труда", обясни Ненков.

Ненков подчерта, че от КНСБ ще поискат бюджетните заплати да нараснат с 10%, защото там има изоставане в това отношение. Според Ненков доходите трябва да се съчетаят и с мерки спрямо данъчната политика, и да се въведе семейното подоходно облагане. Може да се говори и за още по-голямо разширяване на ваучерите за хранене.