Между ГЕРБ и БСП има много общи неща, които силно озадачават най-вече десните избиратели. Бареков е усвоил балкански обичаи, а националистите извадиха панславянски идеи

Стартира поредната политическа кампания и заваляха обещания като пролетен дъжд, а ушите ни се наводниха като видински села. Какви ли не заявки влязоха през екраните на родните телевизии в жадните ни за пролетно почистване домове. Една по-социална Европа, ориентирана към човека, и пряка връзка на администрацията с гражданина, а не бюрократична бариера пред интересите на хората - добре звучи, нали? Левицата изтъква тази слабост на Европейския съюз и твърди, че има рецепта срещу нея. В България имаме предимството на терена да играе лидерът на ПЕС и затова има територия за подобни глобални теми. Друг е въпросът доколко българският избирател има самочувствието, че с гласа си променя Европейския съюз, след като не вярва, че може да промени дори собствената си малка страна.

За разлика от левицата записалите се като десни от ГЕРБ никак не си губят времето да обясняват

 какво ще сторят в континентален мащаб и говорят само за предсрочни парламентарни избори и едничката власт тук, в София. Откровеното пренебрегване на европейските въпроси и стремежът към вземане на властта в страната ги въртят в същия смешноват омагьосан кръг от теми за магистрали, метростанции и великденски козунаци с партийно лого за политически изкушените миряни. Разбира се, има и много общи неща между ГЕРБ и БСП, които силно озадачават най-вече десните избиратели. Позицията им по събитията в Украйна и инвазията на Русия почти съвпада. Същото се отнася и за ключовия въпрос с проекта "Южен поток". Там разминаване между ГЕРБ и левицата също не се вижда, като изключим някои двулични ходове от неколцината евродепутати на Борисов, които за "пред чужденците" гласуваха "против" на заседанието в Брюксел. Но това не е новина, тъй като отдавна е доказано, че Борисов си мени мнението по няколко пъти, дори в рамките на 24 часа.

ДПС не са дали още заявка каква политика ги води към Брюксел и задържаха, не без чужда помощ, вниманието на публиката най-вече с въпроса ще бъде ли Делян Пеевски в листата им или не. Въпросът се изясни. Този политически конструкт показа, че колкото по-ревниво партията пази суверенитета си, толкова по-ценна и търсена става с интегритета си.

През това време замириса на кебапчета и дори най-безстрастните разбраха, че идат избори. Всички в страната знаят, че до депутатското кюфте се стига чрез предизборното кебапче. Същото се отнася и за евродепутатското и партията на Бареков показа, че добре е усвоила балканските обичаи, които се практикуват от десетилетия по нашите земи. Всичко се поднесе в комплект с връщане на казармата, нещо като ТКЗС-тата и обявата "Народна република" пред името на държавата ни. Явно ще има сериозна битка за носталгичния вот на пенсионерите и показването на "усмивки от старите ленти" вероятно ще продължи.

Националистите се впуснаха в надпреварата с преварени на слаб огън панславянски идеи,  

няколко резена православие и два черпака всепоглъщаща робска любов към Русия. Проблемът с емигрантската вълна от Сирия няма как този път да им събере бюлетини и се впуснаха презглава в реторика, напомняща времената на Студената война. Докато ги слуша човек, остава със странното чувство, че украинците не са славяни и че сред тях няма православни и със сигурност не са умирали за България по време на Руско-турската война... и всякакви други исторически абсурди. Но изборите винаги са време, когато много се лъже. Нали помните кога е най-много - преди избори и след риболов. В този ред на мисли до края на кампанията сигурно ще чуем, че Москва е важна за нас "като слънцето и въздуха за всяко живо същество". По-възрастните знаят за какво намеквам.

Политическите послания на реформаторите не ни обещават социални грижи от сутрин до мрак и това донякъде предизвиква уважение в цялата какофония, защото е близо до истината. По-гръмогласни са заявките им за промяна на политическото статукво като цяло, което е доста силна претенция за хилавото им политическо тяло. Но всеки с номера си, ако ще и да е копиран от Стивън Спилбърг.

АБВ водят почти конспиративна партизанска кампания, в която единственото заявено послание е, че Ивайло Калфин бил добро момче и свестен депутат. Но това все още е лично качество, а не обещание за провеждане на политика.

Залповият огън на азбукарчетата е разположен току до батареята на стария им приятел Борисов и стреля на посока срещу Станишев и цялото БСП. Уви, това също не е заявка за политика, а вой на гладни хора, останали встрани от трапезата.

Този път за разкош имаме и независими кандидати, които са решили да се пробват в надпреварата, макар че част от тях откровено участват за отклоняване на гласове и са субсидирани от големите политически играчи. В една хубава песен на "Замунда Бабана Бенд" ясно се казваше, че да си независим означава, че обикновено от теб нищо не зависи. Та може би именно този хит ще слушаме на 25 май.

Имаше една латинска поговорка, която гласеше нещо, като "Казаното отлита, написаното остава", та ми хрумна идиотската идея да я преформулирам - "Обещаното отлита, а избраните остават"... в Брюксел.