Тъмната страна на домата

Новините

01-05-2014, 08:16

Снимка:

Капитал дейли

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Производството на зеленчуци в България замира заради сивия сектор и субсидиите

Това е горчив бизнес. Съвсем малко по-внимателно вглеждане в зеленчуковия сектор откровено може да изгони всеки, който обича правилата и икономическата логика. Тук нищо не е такова, каквото изглежда, а най-малкото пък пазарът работи по пазарни правила.
Като цяло основните сили, които движат този бизнес, са три.

Първо - измамата. Една част от търговията с плодове и зеленчуци е сива, а още някаква част (никой не знае колко) - напълно тъмна.

Второ - държавните субсидии. Надпреварата на различните държави да дотират земеделското производство по явни и скрити начини е довела сектора до състояние, в което вече никой не се интерусава колко е себестойността на килограм продукция. Колко пари ще даде държавата е по-важно от това колко струва трудът, арендата на земята, напояването или отоплението на оранжериите.

Трето - веригата, по която една стока обикновено пътува между производителя и крайния потребител, в този сектор в общия случай е допълнително удължена.

Като резултат от тези три фактора пазарът е тотално изкривен. А клиентът? За съжаление се оказва, че все по-често консумира зеленчуци с вкус на ламинат - независимо дали български или вносен.

Между търговията и трафика

По официални данни от националната статистика вносът на зеленчуци в България за 2013 г. е на стойност около 220 млн. лв. Всъщност числото няма много общо с действителността и това се вижда при първа разходка по стоковите тържища (виж репортажа). Както търговците на едро, така и производителите обясняват, че голяма част от вноса на тази стока е на сиво. "Вносните зеленчуци са по-евтини и заради това, че идват нелегално. Налице е нерегламентирана търговия, за която не са платени никакви данъци. Уж има някакво затягане по границата, но то далеч не е достатъчно", казва Пламен Димитров, председател на асоциацията на оранжерийните производители. Според него, адекватна мярка за изчистване на проблема е да се сложи ред и на зеленчуковите борси. "Нека продавачите да докажат откъде идва стоката им, дали е с изрядни документи, какви сертификати има, какъв е произходът й", казва той. В действителност проверките по границите и тържищата показват доста озадачаващи неща. Миналото лято например земеделското министерство съобщи, че е "хванат" камион с няколко тона дини от съседна държава, които са били описани като подарък за частно лице и съответно са с нулева стойност по документи. След като бе обявен стартът на друга проверка пък, една от най-големите борси за зеленчуци в Южна България въобще не отвори врати, а стотици камиони с продукция не пожелаха да влязат в софийските тържища. В допълнение бяха намерени тонове зеленчуци без никакви санитарни документи, както и стока с произход по документи от български стопанства, които се оказаха толкова малки, че на практика е невъзможно да са произвели въпросните големи количества.

За да се вникне във всички черни практики на този тип търговия, със сигурност е нужно доста време. Но една от най-разпространените е просто да се крие ДДС, както и да не се плащат никакви други данъци и осигуровки. Как става? Фирмата X наема помещение на някоя от борсите в България. После сключва договор за съвместна дейност с фирмата Y. Фирмата Y купува, да кажем, 100 тона зеленчуци от Гърция. Входящата фактура за стоката оттам е например за 1 лв. на килограм - стойност, в пъти по-ниска от реалната. Изходящата фактура за клиента, който пазарува от тази борса (в общия случай - отново търговец), обаче е за 0.60 ст. на килограм - цена, която също няма нищо общо с реалната и е в пъти по-ниска от нея. ДДС върху входящата фактура няма - за внос от страни от ЕС такъв не се добавя при покупката от съответната държава - вносителят си го самоначислява тук. И стойността, която си начисли търговеца, се ползва като данъчен кредит. С една дума - от цялата операция той е "на нула". Би трябвало да плати само ДДС-то, което слага върху онези 0.60 лв., които е обявил като продажна цена в изходящата си фактура. Фирмата Y , разбира се, работи на загуба. И след няколко месеца просто бива затворена, като междувременно е задлъжняла не само за ДДС, но и за осигуровки например. "Говорим за онези фирми, които мразят да плащат каквото и да било. Затварят ЕООД-то и създават ново", обясни данъчен консултант. После фирмата X сключва договор за съвместна дейност с другата - вече Y-01, която е създадена на мястото на Y. "При проверка не можеш да кажеш нищо на такъв търговец - през цялото време твърди, че е продал на загуба, защото стоката е била пред разваляне или половината се е смазала при транспорта", обясни друг данъчен експерт.