Докладът на Сметната палата за 2012-а г. на общината замина за прокуратурата

Почивни дни и ветроходна романтика предложи седмицата на варненци. Почивката започна с неработния ден на труда, ветрилата в залива предизвикаха възхитени въздишки, но и дежурното мрънкане „за смисъла и ползата”, а варненският вятър издуваше не само платната, но и недосъбраните боклуци от поредната почистваща акция и прахоляка от закъснелия ремонт. При първото ни пълно домакинство на регата от класата на „Тол шипс” определението „морска столица” звучи на място

предимно заради няколкото хиляди варненци,

които ходиха пеш, чакаха на опашка и обикаляха корабите още от първия ден. Въпреки дъжда и прекалено изобилното рекламно присъствие на спонсорите, което развали много от снимките не само на любителите; въпреки натрапчивата миризма на скара, позиционирана не съвсем на място; въпреки неприятния отговор на въпроса успяхме ли да направим онази реклама на Варна, която можехме да си направим с „Тол шипс”. Колкото до „смисъла и ползата”, усетиха ги главно околните заведения, макар че не е за подценяване и ефектът от снимките, които показват, че и по тези краища има цивилизация. Макар че нямаше да навреди /особено при забавения ремонт на центъра/ поне кошчетата за боклук да се изпразват по-често или поне преди купчината смет до тях да стане по-висока от самите кошчета. Ако има място за дискусия, тя би трябвало да е относно смисъла и ползата на друго „морско” решение – Общината

да се сдобие със седми заместник кмет,

в чийто ресор да влезе морската политика, която /поне към момента/ е изцяло държавна работа и /поне засега/ се върти в кръговете на законодателните търсения и стратегии, а не на практиката. Общинската идея всъщност не е нова, какво я мотивира този път също не е много ясно, защото промени в държавните и общински ангажименти към морските дейности няма. Без особени изненади мина и поредното кампанийно премитане на държавата. Ако има нещо изненадващо, то е ентусиазмът на тия няколкостотин варненци, които старателно чистят /не само в деня на кампанията/, докато хиляди от съгражданите им не си дават труда да си занесат поне фаса до кошчето. В духа на все по-често задавания въпрос

не е ли по-лесно изобщо да не цапаме,

вместо да чистим на юруш няколко пъти в годината, на мушката се оказаха и варненските сметопочистващи фирми – кметът поиска общината да засили контрола върху работата им. И в този случай както проблемът, така и обещанията за контрол не са нови, а ако съдим по неприбраните чували с боклук след акцията „Да почистим за един ден”, отдавна е време да се мине от обещания към санкции. Празничните дни отложиха тази възможност. Всъщност не е много ясно какво точно празнуваме така дълго в началото на май. Защото през официалните български празници българите отново задръстиха пътищата към Гърция и Турция; деня на труда и работническата солидарност около 40 процента от младите българи го посрещат безработни, а синдикатите не правят нищо, за да се „дистанцират” от предзиборните агитации на еврокандидатите; в навечерието на празника на военните ресорният министър оповести поредните планирани съкращения в армията; за овчарите, селското стопанство и положението им пък е направо неприлично да се говори. Дългите почивни дни обаче

със сигурност са зарадвали бившия варненски кмет –

докладът на Сметната палата за извършения одит на Община Варна за 2012-та /заедно с доказателствата за нарушения/ е изпратен в прокуратурата и до агенцииите по обществени поръчки и за държавна финансова инспекция. И за да няма пак витиевати обяснения чии подписи стоят или не стоят под спорните документи, в съобщението на Сметната палата ясно се казва: „отговорност за управленските решения за одитирания период носи тогавашния кмет на Община Варна Кирил Петров Йорданов”. От това дали от констатациите на одита ще има смисъл и полза за града или ще се окажат поредната „вятър-работа”, ще стане ясно и друго – има ли нужда Варна от граждани или става удобно място за живот на временно пребиваващи субекти. Отговор на този въпрос през седмицата търсиха две групи варненци

на входовете на Морската градина.

След като Върховният административен съд излезе с объркващото си решение за статута на Морската градина, Приморския парк, Салтанат и полицейските правомощия там, почти се стигна до сблъсък. Противниците на колите в парка влязоха с автомобилите си и блокираха движението навътре с аргумента, че действията им напълно отговарят на съдебното решение, за което настояваха живеещите и работещите там. Собствениците на свой ред поискаха да се спази духа, а не буквата на решението – тоест пътят да се разчисти. Размяната на груби реплики почти премина в груби действия, а бездейното полицейско присъствие едва ли е вдигнало рейтига на униформените. Едночасовата блокада показа едно – проблемите със собствеността, движението и опазването на Морската градина са

въпрос, който Варна трябва да реши бързо,

защото напрежението може да изпревари съдебните решения по същество. Въпреки споровете Морската ни градина може да се окаже в облагодетелствано положение, защото за плажната ивици на България вече действа /пореден/ нов закон. Между двете кратки ваканции и преди дългата предизборна почивка, народните избраници гласуваха промените, според които плажните концесии стана 20-годишни, рестрикциите за търговски обекти в стометровата зона от брега паднаха, а идеята на „зелените” в защитените зони по крайбрежието да не може да се строи, дори не беше удостоена с внимание. Иначе всички партии, чиито депутати одобриха промените, обещаваха по едно или друго време, че ще пазят крайбрежието от бетон; декларираха че туризмът им е икономически приоритет; ядосваха се, че българите ходят да почиват в чужбина. Обаче при връщане

обратно по кръга става ясно,

че българите ходят предимно там, където има повече пясък и зелено, отколкото бетон; което пък се постига с държавно мислене за туризма като за важен отрасъл; а това означава добре поставена и още по-добре опазвана граница между природа и урбанизация... В няколкото работни дни във Варна заседава и Общинският съвет. След няколко лансирани лични и групови мнения съветниците поискаха ясно становище за палатките, които отдавна нямат нищо общо с гражданската съвест на града и за грамадата пред общинските стълби. Удобна версия е, че съветът и администрацията искат разчистването й, защото изпитват страх от посланията й. Макар че след като варненци сами я докараха до състоянието на микросметище с кичозна украса, внушението й на символ взе да изчезва и ако не искаме да изгубим съвсем духа на мястото, време е истински градски дебати какъв да е знакът, който ще напомня

за зимата на варненското недоволство.

На същата сесия съветниците /очаквано/ отказаха да си намалят заплатите, но пък запазиха наказанията за отсъствие от работа. Черешката върху аргументите сложи Янко Станев, който обяви: „няма да се унижаваме с ниски заплати”. Макар че общинските съветници не са най-унижените и оскърбените в региона. По данни на шефа на местната служба по заетостта /и общински съветник/ Пламен Начков, преди началото на сезона има най-голямо търсене на спасители и на готвачи. И най-голям дефицит, защото оттатък Калотина получават по няколко пъти повече, отколкото тук. От службата по заетостта, а и хора от туристическия бранш предлагат да си внасяме професионалисти от Европа, щом нашите бягат. Евростат обаче в най-неподходящия момент обяви поредните си данни – ако, на позицията си на последни в класацията, българите получават по-малко от 4 евро за час труд, то първите вземат почти по 40 и май

не е ясно точно откъде ще си внасяме работници,

и то професионалисти. За да задуха правилният вятър и в нашите платна, търсенето на полза и смисъл по принцип няма да ни помогне, ако не върви заедно с работа – конкретна, здрава и достойно платена. Защото сред възхита и въздишки платноходите ще отплават, а ние, ако не си почистим къщичката, ще си останем с вятъра, който развява боклуците.