Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани.

Днес православната църква чества Свети Георги Победоносец.

Денят е обявен и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря. 

Свети Георги Победоносец е мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския мператор Диоклециан. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани.

Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен.

На Гергьовден имен ден празнуват Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.