11 475 студенти са изучавали право само през м.г.. Проблемите и в обучението, и пред реализацията тепърва ще се задълбочават

Има конкурси за работа за юристи, на които се явяват по 300-400 души за едно място. В момента магистратите - съдии, прокурори, следователи, са общо около 5000. Някъде около тази бройка са и юрисконсулти, адвокатите са около 12 000. Нотариусите и съдебните изпълнители са малко над 1000. Излизането от тези системи е изключително трудно и обикновено става с пенсионирането. 
Или иначе казано, има запушване в системите, за които се обучават студентите в юридическите факултети, и това става все по-притеснително. 

През 2013 г. в юридическите факултети в страната са учили 11 475 студенти. Това определя специалността "Право" като третото най-масово професионално направление във висшето образование у нас, сравнено с 60 535 души, които учат икономика, и 27 663 души, които учат администрация и управление. Според рейтинговата система средният осигурителен доход на завършилите право е 873 лв., което нарежда специалността на 17-о място от всички професионални направления. Последното говори ясно и за обезценяването на юридическото образование.

Броят на учещите право в момента обаче ясно подсказва ерозията, на която е подложено това образование, а и на всички системи, свързани с него. Защото е достатъчно да се изчисли, че годишно право завършват около 2500 души. Всеки може и сам да пресметне, че за 10 години системата ражда поне 25 000 юристи, които се борят през това време за не повече от 3000 места, свързани с правото. Може да се приеме, че има и юристи със собствен бизнес или просто хора, които завършват, защото такава им е била детската мечта. Не да работят, а просто да имат юридическа диплома. Но колко да са тези хора - 100, 200, 500. Сигурно има 2000-3000 позиции в администрацията, на които търсят юристи. Въпреки че толкова много се търсят само обикновено след избори, когато една политическа сила вземе властта и започва да подменя предишните със своите. Или иначе казано, за един период от 10 години се събират сигурно по около 20 000 души, които имат дипломи, но нямат никакъв шанс да стъпят на юридическото поприще. 

Навремето правото беше елитна специалност, а завършилите отиваха в графата на специалисти с високи доходи. Днес правото е масова специалност със средно добри доходи и средно добри шансове за професионална реализация. Това е един от изводите, които направи Иванка Иванова, шеф на правното направление на институт "Отворено общество". Именно тя беше основният докладчик при представянето на брой 8 на проекта "Юридически барометър". Тема на броя бе точно юридическото образование. Самият "Юридически барометър" пък е проект на бившия образователен министър Даниел Вълчев, който е и преподавател в юридически факултет. 

В доклада на Иванова се отчита, че специалността право продължава да бъде привлекателна за най-добрите ученици от средното образование. Вече обаче шансовете за намиране на работа с нея са средни. Това развитие трябва да бъде специално отбелязано, защото положението на "Право" спрямо останалите професионални направления за последните 20 години е съществено променено. Преди 20 години то беше ограничено като достъп, с много малък брой студенти, което обаче им даваше отлични шансове за намиране на работа и перспектива за доходи, които се очакваше да бъдат по-високи от средните, отчита анализът. 

В него има и интересни данни, според които делът на завършилите право, които постъпват на работа като държавни служители, е най-висок сред завършилите Великотърновския университет (близо 44%) и Югозападния университет (40%). Този дял е наполовина по-нисък в университети като СУ или УНСС, които са в челните места на рейтинга по комплексна оценка. В професиите юристи и специалисти по обществени науки и култура влизат типично юридическите професии като магистрати, адвокати, съдия-изпълнители, съдии по вписванията. Производството на кадри за тези типично юридически професии е най-силно застъпено в УНСС (33.7% от завършилите се реализират като такива), СУ (31.41%) и Нов български университет (26.32%). Тоест има университети, които произвеждат значителен процент държавни служители, и университети, които произвеждат кадри за типично юридически професии, и тези две групи не съвпадат. Освен това групата университети, които произвеждат държавни служители, далече не са най-високо оценените университети по комплексна оценка, отчита анализаторът.

По време на форума на Юридически барометър бе отчетено, че колкото човека влязат в юридическите факултети, то толкова и излизат. Докато в много развити държави завършват не повече от половината от приетите, защото там има много сериозни изисквания за качеството на дипломирането, смята Даниел Вълчев. Специалисти, сред които и деканът на ЮФ на СУ проф. Сашо Пенов, пък смятат, че трябва да се осмисли начинът на приемане за обучение по право. Сега този начин се изчерпва с наизустяване на теми по литература и история и се счита вече за неадекватен. 

Бившият председател на парламента и преподавател по търговско право проф. Огнян Герджиков за пореден път постави въпроса за единните държавни критерии при дипломирането на студентите по право. Всеки министър на правосъдието, като седне в креслото, обещава, че ей сега ще направи такива критерии, но после бързо забравя. Наскоро и сегашният правосъден министър обяви, че 



вече се обсъжда идеята за държавния теоретико-практичен изпит, 



който се полага за правоспособност да бъде направен с оценяване по шестобалната система. В момента той е с издържал и неиздържал. С промяната ще може да има още една индикация на изхода за това кой факултет какви знания дава, смята тя. Правосъдният министър лансира и идеята за уеднаквяване на изискванията за държавните изпити. Това също е тема, по която трябва да се работи с МОН и отделните факултети, обяви Златанова. Това уеднаквяване е повече от задължително, но отсега можем да се обзаложим, че то скоро няма да се случи. Защото очевидно на някой много нависоко му е добре цели 9 юридически факултета в малка България да бълват юристи с абсолютно неясно бъдеще. Преподаватели да четат лекции по различни правни дисциплини в по 7 учебни заведения на по 7 договора. Университети да крият информация за бюджет, както и за това дали отговарят на критериите, за да имат учебни правни звена. Хабилитирани лица по основни дисциплини да работят на важни държавни постове и изобщо да не е ясно кога точно им остава време да преподават, че и на по няколко места. Акредитацията на правните факултети да представлява неясно упражнение с още по-неясни последици. 

Това е само част от моментната картина на юридическото образование у нас, което се очертава да се превърне в опасна мина пред бъдещето на българското правосъдие. И в рана, в която със сигурност трябва да се бръкне дълбоко, докато е време. Защото девалвацията и залиняващата престижност на специалността и свързаните с нея професии са повече от очевидни, а списъкът с проблеми е просто предълъг.

Остри критики към сегашното състояние на юридическото образование могат да се чуят и от много външни фактори - Американската асоциация на юристите, Британския съвет, Световната банка и др. Нещо повече. Те директно обвързват реформата в обучението на бъдещите юристи с вече признатата за необходима и неотложна съдебна реформа. На един от форумите през последните години, посветени на юридическото образование, бе отчетено и специално изследване, направено с помощта на "Алфа рисърч". То бе сред над 400 работодатели, в които работят юристи - банки, адвокатски кантори, държавни институции, както и сред над 300 млади юристи. От това проучване можеше да се направи категоричният извод, че най-голямата слабост в юридическото образование е липсата на практическа насоченост в него. Сред другите посочвани проблеми са липсата на чуждоезикова подготовка, слабото присъствие в учебните програми на европейското право и липсата на умения за създаване на юридически документи, както и за аргументиране на правни становища. И работодателите, и младите юристи са на мнение, че методите на преподаване и изпитване не са модерни, а изискванията към студентите - силно занижени.

В изследването е отчетено, че най-честите дейности, които се възлагат на младите юристи, са извършването на различни по характер справки, изготвяне на писма, куриерски услуги до институции. Половината от анкетираните работодатели са на мнение, че те са по-скоро неподготвени за практическата работа. Според същата анкета с голямо предимство за най-добро се счита юридическото образование на Софийския университет. След него е това в УНСС, Великотърновския университет, Пловдивския университет. До същия извод е стигнал и Висшият адвокатски съвет, който от няколко години организира специални изпити за влизане в професията. Близо 60 на сто от студентите от СУ успяват да преодолеят този изпит. От другите университети това постигали почти наполовина по-малко. Тази голяма разлика показва, че наистина трябва преоценка на съществуването на толкова много юридически факултети. 

Защото за разлика например от медицинските факултети, които в общи линии запазиха броя си, юридическите се увеличиха неколкократно само за 20 години. Всъщност един от основните спорове и в момента е дали на България са й необходими толкова много правни факултети. През 1990 г. имаше само един - този в Софийския университет. Постепенно те се увеличиха до 17, а в момента са 9. Нещо, което обаче стига за констатации в западни анализи, че "броят на правните факултети и студентите по право в България се е увеличил десетократно, а качеството на правното образование и подготовка съразмерно се е влошило". 

Според едната теза няма никакво значение какъв е броят на местата, в които се следва право. Нейните защитници твърдят, че бройката на факултетите трябва да зависи от потребителите и от възможностите за професионална реализация, а не от административно регулиране. Според другата теза обаче България изобщо не може да си позволи толкова правни факултети. И то точно заради професионалната реализация. 

Затова и час по-скоро драмата с юридическото образование трябва да бъде поставена наистина ребром - и заради броя на факултетите, и заради приеманите в тях студенти, и със заплащането на преподавателите, и с техния авторитет, и с практическото обучение, и с изчисленията за възможната професионална реализация. Иначе и останалият все още престиж на специалността и свързаните с нея професии ще се изпари.