Ако не бяхме "играли" с Райха, щяхме да дадем 1 млн. жертви, казва проф. Божидар Димитров

Как датата 9 май промени "кармата" на Европа? Може ли огънят в Украйна да запали нов световен конфликт? И ще бранят ли по-смело националния ни интерес политиците, които ще изпратим след 25 май в Брюксел? "Стандарт" разговаря с историка и директор на НИМ проф. Божидар Димитров. 

- Проф. Димитров, днес в много страни ще има паради и възпоминания по повод края на Втората световна война - поне на нашия континент. С какво промени тя света и най-вече Европа?
- Втората световна война беше - да се надяваме - последната световна война, която барутният погреб на света Европа успя да организира. Но именно в нейния край се видя, че светът повече не може да си позволи подобни глобални конфликти, чрез които да решава проблемите си. Бурното развитие на науката и военнотехническия потенциал вече бе гарантирало колективното унищожение на човечеството. И наложи разбирането, че победители вече няма да има.

- Имате предвид атомното оръжие?
- За него тогава работиха не само в САЩ и Англия, но и в СССР, а Хитлерова Германия беше на косъм да се добере до него. Затова след 1945 г. Европа се размисли за други пътища и начини да решава проблемите си. И, за щастие, го намери в лицето на ЕС, който успя да излекува старите исторически травми, да премахне границите и митата, да осигури свободното движение на хора и капитали и по този начин да направи безсмислени всички причини и поводи и за Първата, и за Втората световна война.

- Говорите за довоенна Европа като за барутен погреб. Това не се ли отнасяше за Балканите?
- Истинските проблеми, конфликти и последвалите ги войни е причинила "голямата" Европа. Именно тя бе барутният погреб на света. В сравнение с нея Балканите са само едно буренце. Там се родиха най-човеконенавистните идеологии - фашизмът, нацизмът, комунизмът. С Балканите нищо общо нямат нито Карл Маркс, нито Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Техните доктрини бяха наложени на Балканите. Като в интерес на истината фашизмът дори не го възприехме, а комунизмът ни бе наложен насила.

- Къде бяхме ние в този глобален сблъсък? Дискусиите за това дали сме победени или победители, дали изобщо трябваше да се бием с немците в края на войната все още не са затихнали...
- Ако трябва да бъдем честни, през Втората световна война България се измъкна по терлици погледнато на фона на човешките загуби и разрушенията в Европа и света като цяло. През 1941 г. станахме съюзници на Райха. Популярна е тезата, че не сме имали избор. Разбира се, такъв е имало - да изстреляме няколко снаряда срещу частите на Вермахта от Видин към Калафат, след което цар Борис III, като много негови короновани колеги, да се изнесе със самолети за Лондон заедно с правителството, генералния щаб, хазната и даже с част от депутатите. Но тогава щяхме да дадем 1 милион жертви на една нацистка окупация. Така, в крайна сметка, избрахме да бъдем съюзници на Оста. След това обявихме война на САЩ и Великобритания, слагайки прилагателното "символична", което е хвърлило в потрес професорите по международно право.

- Но не и на СССР?
- Това е било наистина разумен ход. Иначе българската територия би попаднала в обсега на съветските бомбардировачи, базирани на летищата в Крим. Така, както бомбардираха Плоещ в Румъния.

- Но това не ни избави от статута на победена страна...
- В Париж през 1947 г. победителите имаха пълните основания да ни таксуват немски съюзник. Вярно - не воювахме със СССР, не пратихме войски на Източния фронт. Но българската територия беше база за германската авиация и флота в операциите й срещу съветската армия. Свалихме стотици американски и английски самолети - и не само при отбраната на София, а и такива, които са били на път към нефтените полета на Румъния. Българският военноморски флот потопи 5 съветски подводници. Освен това българската армия воюваше срещу гръцките и югославските партизани, които се явяваха част от силите на антихитлеристката коалиция, защото бяха ръководени от своите емигрантски правителства в Кайро и Лондон. Спасихме евреите от старите граници, но ги подложихме на всевъзможни унижения и мародерства, а тези 11 300 от "новите земи" допуснахме да загинат в нацистките лагери на смъртта. Не бива да забравяме и за жестокостите, извършвани от окупационните ни сили, спрямо гръцкото и сръбското население. Само в Драма са избити 30 000 гърци, а в Сърбия са унищожени цели села.

- Събитията в Украйна не показват ли обаче, че тази война не е приключила? 
- Аз имам по-друго мнение. Там просто се сблъскаха две групи олигарси. Не милионери, а мултимилиардери. Тази около Янукович, изглежда, искаше да измести другата и дори успя да изпрати един от тях - по точно една от тях - в затвора. Затова те се организираха и заложиха на ЕС и най-вече - на САЩ, за свой покровител. Така победи и "народната революция" на Майдана. И сега един олигарх с 1,2 млрд. долара сметки в банките ще стане президент на Украйна. Така че - нека да ни е честита новата демокрация в Европа! Която, както вече признават и западните наблюдатели, бе осъществена от две не дори неонацистки, а направо нацистки организации. Така за пръв път в Европа днес има правителство, в което шестима министри са последователи на Хитлер и Бандера. При това положение не можеше да се очаква, че Русия и нейният президент Владимир Путин ще останат безучастни, след като възниква реалната опасност, при едно украинско членство в НАТО, ракети да се разполагат на достъп до предградията на Москва.

- Не е ли далеч Москва от Украйна?
- През последните двадесетина година градът така се разрасна, че неговите южни предградия вече са уязвими дори за тактическите американски ракети. Така че беше нормално Кремъл да реагира и да си прибере изцяло не само военноморските бази в Крим, но и целия полуостров. За чието изграждане Русия вече четвърт хилядолетие харчи пари и е проляла потоци кръв в негова защита.

- Западът като че ли вече преглътна анексията на Крим? Но какво следва оттук насетне?
- Русия не иска нищо повече от постигнатите договорености в Женева - федерализация на страната и гарантиране на правата на рускоезичното население. Но аз се притеснявам, ако всички тези проруски акции наистина не са контролирани от Москва. Защото, ако наистина става въпрос за някаква местна политическа самодейност, може да стане лошо. Идеята на сепаратистите за създаване на държава "Новорусия" вече наистина би било ревизия на всички граници, утвърдени след Втората световна война - вътрешни и външни. За съжаление последните новини не са утешителни - въпреки призивите на Москва в Източна Украйна са решили да проведат референдум за отцепване от Киев.

- Значи нещата стават необратими?
- Украйна е изкуствена държава, която никога не е съществувала до 1918 г. и е създадена от Ленин. И това е един от абсурдите на днешната ситуация - украинските националисти да събарят неговите паметници. Сталин утвърди това положение, защото искаше да има 3 гласа в ООН - на СССР, и отделно на Украйна и на също толкова изкуствената държава Белорусия. А накрая Хрушчов подари Крим на Киев през 1954 г.

- Обединена Европа наистина е реалност и ние сме част от нея. Затова на 25 май ще гласуваме за нашите представители в Брюксел. Какви са вашите прогнози за този вот?
- Не мога да кажа нещо по различно от това, което повечето социолози предвиждат - ГЕРБ ще победи в тези избори. Въпросът е с колко, за да може да поиска предсрочни парламентарни избори. За мен голямата загадка обаче е АБВ на Първанов. Ако той настина разполага с голям скрит вот, който индиректно да увеличи загубата на БСП, то тогава открито би поставил въпроса, че Сергей Станишев не може да ръководи партията. И да се завърне на бял кон на "Позитано". Националистите могат да останат без представител, ако "Атака" и НФСБ си поделят гласовете на общия си електорат, а коалицията около ББЦ за мен е пълна загадка.

- Защо?
- Защо Николай Бареков и съмишлениците му обещават всичко и на всички - посланията им са едновременно насочени и вляво, и вдясно, и в центъра.

- Как виждате новия Европарламент като политическа конфигурация?
- Без съмнение, ще има мощно присъствие на крайната националистическа десница, за сметка най-вече на социалистите. Това най-ясно се вижда във Франция. Те изобщо не могат да разберат защо така се критикува старият френски съюзник - Русия. Тези, които тук говорят за русофилията у нас, не знаят каква е тя във Франция. Не само заради съюза през двете световни войни. Просто французите харесват руснаците. И един от мостовете на Сена се казва "Александър III", и в Париж има бул. "Сталинград". Очаквам много гласове за крайната десница и в Англия, където партията на Фарадж също се радва на висок рейтинг, а и в много други страни.

- Какво трябва да правят нашите депутати в Европарламента независимо от партийните си различия? 
- Просто да защитават българските интереси във всички области. Мен например ми хареса много предложението за създаване на европейски енергиен съюз. Просто да кажем на руснаците -защо да плащаме по $485 за единица газ, а на Германия да го продавате за $250? Нека Москва да не работи една по една всичките страни от ЕС. Ето, по въпроса за Македония бяха единни в позициите си и Евгени Кирилов като депутат от ПЕС, и Андрей Ковачев от ЕНП. Те успяха да провалят доста македонски инициативи, които бяха с антибългарска насоченост. И поставиха редица условия за бъдещото членство на Скопие в ЕС. А най важното - успяха да променят доста мнението и разбирането на европейския политически елит по македонския въпрос.