Той ще може да прави независим одит на дружествата в енергетиката

Енергиен борд предлагат от инициативата "Да спасим енергетиката" по време на кръгла маса за бъдещето на системата. "Българската енергетика е застрашена от колапс в буквалния смисъл на думата. Причината за това е съчетанието между зле построена нормативна уредба и лоши управленски решения. Всичко това се е наслагвало дълги години", коментира икономистът Георги Ганев по време на дискусията, пише dnes.bg

Той посочи, че системата е "капиталоемка" и изисква сериозни финансови активи.

Данните в момента обаче показват, че приходите в енергийната система в момента са по-малко от разходите, коментира от своя страна Красен Станчев. Според него има допълнително влошаване на сектора след одита от страна на Европейската комисия и Световната банка, извършен в началото на миналата година.

Затова и изход от ситуацията Станчев вижда във въвеждането на Енергиен борд. Той може да функционира със или без участието на държавни институции, сред които и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Институцията ще може да прави независим одит на дружествата в системата. Сред позитивите за обществото този борд може да бъде и обществен енергиен омбудсман.

Едно от първите действия на борда е да се направи икономическа оценка как проблемите на енергетиката се отразяват в други сектори от българската икономика и след това да бъдат търсени решенията.

3 млрд. евро са задълженията на соларните и вятърните паркове към банковата система, сочат изчисленията на Българската фотоволтаична асоциация. Според организацията секторът страда от лошите политики в България. Няма желание за реформа и за въвеждането на Третия енергиен пакет, а това повишава разходите на обществото и бизнеса, защото това означава липсата на модернизацията и развитието на енергетиката.

От организацията коментираха, че поддържат идеята за създаването на Енергиен борд и поискаха още диалог между държавните институции и всички заинтересовани страни в енергетиката. В тези разговори трябва да участват и европейските институции и финансови институции, които могат да инвестират средства за модернизация на системата.

Иванка Диловска от Института по енергиен мениджмънт предложи разделянето на НЕК на две отделни структури. В едната от тях трябва да бъде включен печелившия бизнес на компанията - водни централи и т.н. В другата структура трябва да бъдат включени дългосрочните договори и загубите на компанията и те да се управляват от държавата.