Окончателното гласуване за присъждане на годишните награди "Варна" трябва да се състои в сряда, 14 май

Само за месец администрацията на местната власт във Варна произведе втори шумен скандал в сферата на културата. В края на миналата седмица стана ясно, че при нарушение на процедурата, без официален мотив и при неясен резултат от гласуването, журито за присъждане на годишната награда "Варна" (за заслуги в областта на културата) е номинирало спорната личност на покойния митрополит Кирил. През 2012г. той беше "осветен" като един от единайсетте членове на Светия синод на Българската православна църква, сътрудничили на комунистическата Държавна сигурност. Сега пак той трябва да получи Голямата награда с името на Варна "за научноизследователска и духовно просветна дейност".

В началото на април градската администрация цензурира художествена изложба. По настояване на новия варненски владика Йоан, директорът на общинската дирекция "Култура и духовно развитие" Антония Йовчева забрани експозицията на авангардиста Калоян Илиев – Кокимото в градската Художествена галерия.

Кой номинира?

Наградите "Варна" се връчват всяка година в навечерието на 24 май. Предложението митрополит Кирил да бъде посмъртно номиниран за тазгодишната Голяма награда е направено на 14 април заедно с още седемнадесет номинации в различни сфери на културата. На 28 април журито е потвърдило решението си, а на 8 май то е прието и от постоянната комисия "Култура и духовно развитие" към Общинския съвет във Варна.

Странно формулираното предложение, довело до номинацията на покойния владика, е записано под номер 16 в протокола от заседанието на журито. То гласи: "Предложение от съюза на Тракийските дружество в България за Варненски и Великопреславски митрополит".

Име и мотив в текста няма.

От съдържанието на същия протокол става ясно, че макар и формулирано по този начин "предложението" неизвестно как се е превърнало в конкретно решение. Според него "Кирил Варненски и Великопреславски (светско име Богомил Петров Ковачев) – висш български православен духовник" трябва да бъде удостоен посмъртно "за неговата научноизследователска и духовно просветна дейност" със специалната голяма награда "Варна".

След това решението, в протокола не е посочен резултат от гласуване, както при останалите кандидати. Той е подписан от председателя на журито Даниела Димова (ГЕРБ) (която е председател и на общинската комисия "Култура, образование и духовно развитие"), пет от шестимата му членове и протоколчик.

"Благодарение на него..."

Гафът, направен по време на заседанието, става явен след сравняването на цитирания протокол и писмо от Съюза на Тракийските дружества в България до кмета на Варна Иван Портних (ГЕРБ) и председателя на Общинския съвет Иван Луков (ГЕРБ). То е изпратено на 8 април т.г. и е подписано от бившия зам. председател на БСП Красимир Премянов. Сега той е председател на този съюз.

"Приложено изпращаме Ви предложение за удостояване със званието "Почетен гражданин на Варна" (посмъртно) на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил", пише в писмото. То е придружено от биографична справка за покойния владика, копирана от Wikipedia и мотиви. В тях между другото пише:

"Благодарение на неговите (на митрополит Кирил, бел. ред.) неуморни усилия варненци преодоляха моралните трудности на прехода. Изключителен и приносът му за консолидация на паството и недопускане на разкол в редиците му".

В текста на писмото няма нито ред за документираната с решение на Комисията по досиетата принадлежност на покойния владика към структурите на бившата Държавна сигурност. В него е пропуснат и добре известният във Варна случай, при който през 2003г. заради лична вражда митрополит Кирил прогони от църквата му известният и обичан във Варна свещеник Любомир Попов. В противоречие с Устава на Българската православна църква в акцията беше използвана и полиция. Публична тайна е, че саморазправата бе предизвикана от растящата популярност на отец Попов, който усърдно работеше за по-отворена и модерна църква. В негова подкрепа бяха събрани повече от 5 хил. подписа, които митрополит Кирил остави без каквото и да е внимание.

Премянов: Ние не сме за наградата, а за почетен гражданин

От кантората на Красимир Премянов днес първо отклониха желанието ни да разговаряме с него за мотивите на искането, изпратено до кмета и председателя на Общинския съвет във Варна. "Нямам представа защо звъните тук", каза секретарката на председателя на Съюза на Тракийските дружества Цецка Богомилова. Господин Премянов е в командировка и не можете да говорите с него".

Десетина минути по-късно Богомилова сама позвъни в редакцията на "Дневник", за връзка с Красимир Премянов: "Мотивът за номинацията ни е, че дядо Кирил е бил в голяма помощ за общото ни патриотично дело, за дейността на Тракийските дружества, за решаването на конфликтите, които имахме с Вселенския патриарх Вартоломей по повод поставянето на паментик на Антим Първи в църквата "Св. Георги" в Одрин", обясни Премянов.

По повод принадлежността на митрополит Кирил към Държавна сигурност той каза следното: "Системата в миналото е изисквала подобен тип взаимоотношения. Това, разбира се, не е добро и по тази причина се надявам в настоящето и в бъдеще да не се налага да се влиза в подобни контакти".

Председателят на Съюза на Тракийските дружества потвърди, че организацията никога не е искала присъждане на награда Варна за покойния владика Кирил. "Ние не сме искали той да бъде удостояван с това отличие, нямам представа защо се е стигнало до такова решение", каза Премянов.

Ако разровим, може да открием...

"Странно е, че от протокола на заседанието не става ясно кой е вносител на предложението за удостояване на митрополит Кирил с Голямата награда "Варна", каза председятелят на Общинския съвет в града Иван Луков. Единственото искане, свързано с името му, което е стигнало до мен, е въпросното писмо на Тракийските дружества. Но, както става ясно от текста му, то не касае наградата, а нещо съвсем различно - евентуално присъждане на почетно гражданство. То има друг статут и се придобива по съвършено различна процедура. Вероятно е станало недоразумение", предположи Луков.

Какво е станало на въпросното заседание обяснява Даниела Димова. "Получихме предложение от Съюза на Тракийските дружества за удостояване на покойния митрополит с титлата "почетен гражданин на Варна", потвърди тя. В хода на заседанието се изказаха много от членовете на журито, обменяха се мнения... Вече не си спомням как точно се е случило, но явно по време на тази дискусия се е стигнало до трансформирането на искането за почетно гражданство в номинация за Голяма награда "Варна", обясни още Димова

Според нея на заседанието, наред с останалите кандидати за награди в различните категории, са били обсъждани и литературните постижения на покойния митрополит.

Книга ли е календарът?

Проверка на "Дневник" показа, че писмовното наследство на покойния Варненски владика се състои от три издания. През 2003 г. във връзка със 125 - годишнина от освобождението на България от турско робство е излязъл сборникът "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876-1878 г.". Той е твърде далеч от литературата, тъй като включва доклади на Кирил, изнесени на конференции, в които е участвал.

Втората книга, която е подписал като автор, е историческата студия: "Подвигът на болярина полковник Николай Киреев и Освобождението на България". Трета няма.

Последният труд на покойния владика е настолен православен календар.

"Именно съдържанието на книгите, публикувани от митрополит Кирил, беше повод за дебата по време на заседанието на журито на 14 април, каза един от членовете му Елица Виденова. Тя е е директор на "Радио Варна". Разговорът касаеше категорията, в която трябва да бъде номиниран покойният владика, обясни тя. Моето мнение беше, че трудовете му са по-скоро в сферата на науката, отколкото на литературата, но в крайна сметка номинацията беше гласувана. Сега последното решение трябва да бъде взето от Общинския съвет".

През 2012г. разкритите архивни данни за сътрудниците на Държавна сигурност в църквата извадиха на показ любопитни, но често срамни подробности. Папката с досието на Кирил Ваненски и Великопреславски съдържаше квитанции за получени хранителни продукти и суми, свидетелстващи за това, колко ниско може да падне цената на достойнството. Но най-впечатляващата част от досието на покойния владика бяха собственоръчно написаните от него доноси, подписани с псевдонима "Ковачев". Част от тях са изпращани от светогорския манастир "Св. Георги Зограф" и съдържат информация за срещите му с монаси от България, Кипър, Гърция и Румъния.

След разговорите си с тях Кирил е докладвал не само какво е дочул, но и дори какво е "усетил". Без да съдържат особено значими и съществени данни, доносите му са изпълнени с конспиративни подозрения и оценки за монаси, често неподкрепени с никакви факти.

Хората, които сега искат да удостоят покойния Варненския владика с награда за "духовно-просветна дейност" или с "почетно гражданство", вероятно никога не са чели досието му. А трябва. Защото тогава щяха да научат, че страниците, собственоръчно изписани от митрополит Кирил, издават посредствен интелект, изобилстват с правописни грешки и показват пълно непознаване на правилата за членуване и пунктуация в българския език.

Мястото на мъртвите

Отношение по казуса с номинацията на покойния митрополит Кирил за Голямата културна награда "Варна" взе и миналогодишният й носител Ламбрин Сотиров. Той е издател, собственик на музея на архивната фотография "Стара Варна", а от миналата година и председател на Обществения съвет по култура към кмета на града. Позицията на Сотиров е смущаваща. Тя обикаля около конкретиката на случая, но трасира неочаквани стандарти в отношението към културата и личностите, които я създават.

Оказва се, че според съветника на кмета на Варна "животът" на интелектуалните завоевания, независимо от стойността им, приключва винаги до входа на градските гробища.

"Наградите са за живите хора и трябва да насърчават тях. Живи хора има достатъчно, слава Богу. Когато някой почине, мястото му е в гробището, каза Сотиров пред "Дарик" - Варна. Ние го споменаваме с добро, но да получава посмъртно награди – той нито ще разбере, нито ще се зарадва. Намирам за малко нелепо на покойник да се дава награда. На кого се дава тази награда всъщност – тя се дава за някакви постижения на човека, но за нея разбират живите. Ако тези награди са стимул за живите, те трябва да се дадат на живите. За покойниците може да се определи нещо друго. Но едновременно живи и покойници да получават награда, която има обществен статут – мисля, че не е много редно", обясни Ламбрин Сотиров.

Новото предложение

Окончателното гласуване за присъждане на годишните награди "Варна" трябва да се състои в сряда, 14 май. Те ще бъдат раздадени в 11 раздели – от изобразително изкуство и музика, през театър и кино до журналистика и т.н. За тази цел е свикана тържествена сесия на Общинския съвет в града, а резултатът от гласуването ще потвърди или ще отхвърли направените вече номинации.

Според предварителната информация на тържественото общинско заседание ще присъства и консултантът по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019г. сър Робърт Скот. Каквото и да се случи по време на тази сесия, то ще допълни контекста на конкурентната битка, в която градът мери сили със София, Пловдив и Велико Търново.

През юли Общинският съвет ще се заеме с други номинации - тазгодишните за почетен гражданин на Варна. Титлата се присъжда на 15 август. Но още на 8 май новият владика Йоан вече е депозирал предложение с нея да бъде удостоен предшественикът му Кирил: "за морално удовлетворение на всички, които е обгрижвал". Днес опитите за връзка с варненския и великопреславски митрополит останаха без успех.

Но така или иначе, заедно с изпратената от Красимир Премянов, номинациите за присъждане на титлата "почетен гражданин на Варна" в полза на митрополит Кирил вече са две.

"Не знам дали трябва да обръщаме на всичко толкова голямо внимание, каза Премянов, попитан в какъв модел за подражане ще се превърне покойният владика, ако получи почетната титла. А и ако разровим биографиите на други личности, удостоени с почетно гражданство във Варна, нали се сещате какво можем да открием там?", попита риторично той.