Събота и неделя са дните, в които трудът е най-опасен, установило изследване на Главна инспекция по труда

Поне 30% от българските работници се трудят повече от законово регламентираните 40 работни часа пет дни в седмицата. Това става ясно от национално изследване за условията на труд, поръчано от Главната инспекция по труда.

“Това със сигурност е най-голямото такова изследване в последните 30 г. и може да се използва от държавата при вземането на решения, а не всичко да се прави на сляпо”, коментира ръководителят на екипа, направил изследването, Иван Нейков. То е правено по два метода - допитване до хиляди работници и сравнение на отраслите по обективни критерии.

Данните сочат, че около 44% от наетите в България работят в събота, 6,2% - всяка събота. 23% се трудят в неделя. 16,4% от хората работят поне пет дни в месеца по 10 часа. В секторите “Доставка на електроенергия”, “Водоснабдителни услуги” и “Създаване на информация” се работи по над 50 ч седмично вместо законовите 40 часа. Общо 13% работят 50 ч, тоест шест дни в седмицата, а 6,7% дори над 50%.

Само домакините и работещите за чужди посолства не полагат извънреден труд.

31,9% от работниците получават пари за извънреден труд, а 16,4% имат допълнително заплащане и за работа в неделя и на официални празници.

1/3 от трудещите се извънредно са работници с високи доходи.

Данните от изследването са откроили и друга чисто българска тенденция - жените полагат повече извънреден труд от мъжете. Слабият пол в повечето случаи работи в рамките на пет дни, но с по 50 и повече часа на седмица. При мъжете работните часове са разтеглени в 6 и 7-дневна седмица.

Събота и неделя са дните, в които трудът е най-опасен, установило още изследването.

Според данните в понеделниците на 2010 г. са се случили 400 трудови злополуки. Толкова са те и в останалите делнични дни, докато в събота и неделя броят им е 268 при много по-малко работещи.

“Когато се работи извън стандартната работна седмица, се нарушава естественият режим на работа, а в резултат на това се създават повече предпоставки за намаляване работоспособността”, коментират авторите на изследването.

Шокиращо, но най-голям дял на трудовите злополуки е установен в секторите на администрацията и финансите.

“Причината е, че това са сектори с висока регулация, които са на светло и всеки инцидент се докладва. Докато при мините и селското стопанство делът на сивата икономика и съответно на скритите инциденти е много голям”, каза Иван Нейков.

Големи разминавания са установени при възприятието на хората колко опасна за здравето е работата им и действителните резултати, уточни той. Според тях секторът “Здравеопазване” е най-опасен, там са и най-много случаите на насилие.

Обективно обаче най-опасна за здравето е работата в мина.

“Ние също се изненадахме защо се получава така, че сектори, които са опасни, не се възприемат така от работещите в тях. И стигнахме до извода, че е поради незнание, докато в здравеопазването хората са наясно с всеки риск”, обясни Нейков пред в. “24 часа”.

30% от работниците боледуват през годината, като най-много - 38%, са в преработвателната промишленост и финансовия сектор. 26,6% пък смятат, че здравето им е изложено на риск заради работата им. При учителите този дял е 77 на сто, а при лекарите 63%.

66,6% от работещите пък се определят като средно богати, а само 5% като бедни. Тук обаче причината се крие в приемането, че наличието на работа и заплата вече е достатъчно, за да удовлетвори хората.

Услуга, разработена у нас, оценява риска в заводите на целия ЕС

Услуга, разработена от Главната инспекция по труда, прави индивидуална оценка за работните условия и рисковете за здравето. Тя е създадена по европроект на стойност 14 млн. лв.

Оценяването на фирмите става онлайн и е напълно безплатно, а в същото време може да се ползва за задължителна оценка на условията на труд, която трябва да правят работодателите, обясни шефката на ГИТ Румяна Михайлова.

Допълнително системата, разработена от ГИТ, дава и препоръки на бизнеса какви опасни за здравето на работниците пропуски в дейността си да отстрани. Оценяването на риска във всяка фирма става както на база спецификите , така и на данните от националното изследване.

Засега модулите покриват 30 икономически дейности и има 13 модела за създаване на безопасни условия на труд.

“Инспекторите нямат достъп до данните на фирмите в услугата, така че няма никакъв риск на база на тях да се стигне до засилени проверки на конкретна компания”, обясни още Михайлова.

Българският проект е за пример и системата може да се ползва от всяка фирма на територията на ЕС, обяви пък Джулия Флинтроп от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа. Агенцията също ще пусне модулите за самооценка на своя сайт.

Безработицата с 1,5% по-малка заради еврофондовете

Безработицата в България през 2013 г. щеше да е поне с 1,5% по-висока, ако нямаше финансиране от ЕС по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Това обяви вчера вицепремиерът Зинаида Златанова пред еврокомисаря по социална политика и заетост Ласло Андор. Двамата откриха информационен ден за свършеното по програмата.

Всеки седми българин е имал досег с европейския социален фонд чрез обучения, преквалификация, модернизация на училищата или директно за намиране на работа, обясни Златанова.

България е една от най-напредналите страни в ЕС в усвояването на социалния фонд, съобщи Андор.

До момента по тази оперативна програма са реализирани над 4000 проекта, каза пък зам.-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова.

През 2013 г. 62 000 българи, които имат работа, са включени в обучения за професионална квалификация и ключови компетенции, отчете тя. 5478 души са били включени в заетост след обучение, 52 883 са били насочени към работа от Агенцията по заетостта, а 17 252 души са започнали работа в резултат на тези услуги, каза още Янкова.

Данните сочат, че 3666 деца със специални образователни нужди са успешно интегрирани в общото образование, а близо 11 441 - реинтегрирани след отпадане от образователната система, допълни Янкова.

Пред еврокомисаря бяха показани кучета водачи за хора с увреждания, които са обучени с финансиране от оперативната програма.