Седмица преди евроизборите Варна се напълни с министри, което, разбира се, няма нищо общо с изборите; някои от участниците в изборите се държат като брадатата жена от цирка с надеждата, че тъкмо така ще привлекат повече електорат; центърът на града все още е като след бомбардировки, но поне има видимо преследване на крайния срок. А

един от най-срамните ни туристически проблеми

беше, ако не решен, то поне изведен по-далеч от очите и носовете на курортистите. Тази седмица тръбата, която отвежда отпадните води на „Златни пясъци” навътре в морето, беше удължена. Понеже за разширение на самата пречиствателна станция пари още няма, минаващото по тръбата и това лято не винаги ще е достатъчно пречистено. Но има нов план за сроковете, в които ще се модернизира най-известният колектор у нас, а и по света. А ако от обещания, планове, програми и проекти можеше да се построи нещо – станцията на „Златни пясъци”

сега щеше да обслужва цяла България.

Реалности като тази – дълго умуване, никакви пари и половинчати решения – не пречат на оптимизма на ресорните министри. През седмицата вицепремиерът Даниела Бобева, докато успокояваше туристическия бранш в града, че проблемът с транзитните визи е уреден поне за туристите от Беларус, лансира идеята да станем санаториума на Европа, „по начина, по който Тракия е била за Римската империя”. Идеята на вицето е да ползваме минералните си извори. Само че преди тълпите туристи да дойдат, трябва да се вземат някои административни решения за ползването на въпросните води, защото без тях можем да предложим предимно

съмнителна екзотика като варненския гьол

или санаториуми, застинали в ранните `80. Иначе Варна се подготвя за лятото. Кметското обещание е до 21 май всички ремонти в центъра да приключат. Обжалвания и отлагания и без друго вече свиха зоната за пролетния ремонт и площад „Независимост” се сдоби с циментови кръпки, за да изкара сезона. В ремонтирания участък пък се стигна до смяна на работниците; закани, че наесен всичко ще се реди отново, докато не добие приличен вид; обещания за страховити глоби при доказано лошо качество на изпълнението /а няма да е зле да разберем и кой е отговорен улица „Вапцаров” пак да е затворена, защото хлътна веднага след ремонта/. И след смяната на изпълнителите обаче любопитни варненци продължават да документират

криви павета и съзерцаващи ги работници,

но поне стана ясно, че модерните телефони могат да се ползват за нещо по-полезно от селфи и да стимулират общинската работа. А в по-напреднали от нас държави тази седмица назначиха компютърна програма в борд на директорите, което едновременно дава рецепта за борба с корупцията и обяснение защо у нас няма да има електронно правителство. Но пък в центъра на Варна започна разчистването на незаконни реклами – дали е вятър на промяната или случайност, ще стане ясно от това ще посегне ли някой да ги замени с нови. Друга промяна, която се задава, са новите хибридни тролеи, макар че това, с което рекламираха най-много първия, не е точно за хвалба –

камери за наблюдение срещу крадци.

Ако се вярва на отговорните на национално ниво, битовите кражби у нас били намалели с 12 процента. Покрай статистиката научихме и нещо по-важно – спецификата в преподаването на българска литература за полицаи. Според главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, ако някой е решил да извърши престъпление, няма как да бъде спрян, а аргументът му е, че "няма власт над оная глава, която е готова сама да се отдели от раменете си". Ботевото продължение, „...за свободата и за благото на цялото човечество" някак е изпаднало от цитатника на секретаря. Във Варна също имаше полицейски вълнения – трети началник за последната година и половина. И

новият беше посрещнат със запалени коли,

а малкото /да не кажем никаква/ информация защо са постоянните рокади, беше компенсирана с много спекулации. От което ползи за законопослушните варненци няма. Покрай наближаващите избори за пореден път стана ясно, че изобщо придържането към правилата не означава нищо. Двама души, регистрирани за наблюдатели без никой не ги е питал, поискаха от ЦИК да ги заличи в списъците. ЦИК пък им поиска молбата черно на бяло и на хартия, защото електронното им писмо не било достатъчно истинско. Поне свалиха предизбория клип на „Атака”, но не преди да стане ясно, че са откраднали кадри от чужда сватба за ужас на младоженците и не преди да видим странната защита на православието, от която външен наблюдател би могъл  да реши, че начело на църквата ни е Волен Сидеров. В битката

на финала включиха и тежката артилерия –

БСП докараха на турне Йосиф Кобзон, „Атака” примамават с безплатни „Любе”, докато ДПС от една страна го раздават скромно с покана за „митинг-концерт с почерпка" с участието на Емо Крокодила, Делян Пеевски и други / Пеевски, разбира се, не дойде/, но от друга – пробутаха физиономията на Димитър Бербатов на рекламни календарчета, пропускайки да го питат дали иска. Чудно как никой не се е сетил за Григор Димитров... Най-доброто обобщение на предизборната картина май е интелигентската снимка на Бойко Борисов, взрян в изключения компютър. Всъщност

няма  нужда компютърът да е включен –

повечето борци за електорални гласове виждат своята си реалност /както и повечето електорални единици/, затова и накрая винаги всички са изненадани. Изненада, кой знае защо, имаше и от поредната порция кандидатстудентски бисери, сред които фаворит е историко-криминалното откритие „Вапцаров убил баща си с мотика“. Не е ясно обаче защо се очаква друго, след като образованието ни все така си няма нито баща, нито майка, а средният разход на българските семейства за театър, кино и концерти е 6 лева, а за книги - 17. Годишно. Според Обсерваторията за икономика на културата повече от половината българи не са прочели нито една книга през последната половин година, така че цял „Винету” вече минава за интелигентност, а откровенията на новия политик Бареков:

„Липсва ми комунизмът –

тогава имаше поне някаква елементарна сигурност за хората", могат да предизвикат чак умиление. Но пък който не чете, няма как да знае, че човек, заменящ свобода срещу сигурност, накрая губи и двете. И смята, че количеството компенсира качеството, твърдейки: „Аз съм 120 килограма истински българин." Всъщност трупането на количество наистина води до промени в качеството, но никой никога не е твърдял, че промените са непременно доброкачествени. Затова ще е по-добре ЦИК да разреши на новия политик да приеме поканата на ентусиазираната абитуриентка от Полски Тръмбеш Бареков да й бъде кавалер на бала.

Той ще попее „Радка Пиратка”,

пък децата отсега да си правят сметката какво ги чака. На Варна й предстоят и други избори – за Европейска столица на културата. Предвид бюджета, който върви с домакинството, спечелването им може да се окаже по-важно от това да удовлетворим нечии амбиции за скъпоплатена брюкселска ваканция. Затова и думите на варненския лобист сър Робърт Скот заслужаваха повече внимание, отколкото получиха във вихъра на скандала доколко е редно общинските съветници да си затворят очите за процедурите и да връчат голямата награда за културен принос на покойния митрополит Кирил. Аргументът им, че номинацията не бива да се оспорва от уважение към смъртта, доста надхвърли постулата „за мъртвите – добро или нищо”, тъй като

в него и дума не става за награди.

Края на седмицата Варна посрещна като под обсада – ден преди изнесеното заседание на Министерския съвет кабинетът тръгна поединично из града, предизвиквайки задръствания и проблеми с влизането къде ли не. Във Варна премиерът Орешарски беше изненадан и от поредния внесен от ГЕРБ вот на недоверие, този път – за енергетиката. Министър председателят беше лаконичен – нарече „лош вкус” налагането на вътрешнополитически проблеми в навечерието на евроизборите /от което излиза,

че сме в Европа, но не твърде/,

а на въпрос за енергетиката и страховете от фалит на Националната електрическа компания отговори: "Не се притеснявайте за НЕК" /от което не стана ясно трябва ли в такъв случай да се притесняваме за себе си/. Дни преди варненския рейд на кабинета беше представена и поредната идея на правителството – в нова национална програма за защита от бедствия до 2018-та е заложено всички българи да си имат раница за оцеляване. И ако едно време властите даваха съвети какво от домашните запаси да сложим под ръка, сега

правителството иска да ни улесни –

държавата ще измисли съдържанието, ще го комплектова, ще го рекламира и ще ни го продава в магазините. И тук вече всеки се е сетил за неща като усвояване на бюджети за писане и реклама, надуване на цени при обществени поръчки, пробутване на залежали стоки и натиск за всеобщо пазаруване. След това вече е въпрос на време да измислим и ние раница - за спешна евакуация на избрани индивиди от политическия пейзаж.