Избрани Новини
Плевнелиев от сам сред чужди стана и чужд сред свои
Атаките срещу президента прераснаха в открита война, движена изцяло от конюнктурни съображения
Атаките срещу президента Росен Плевнелиев станаха твърде много, за да бъдат подминавани току-така. И досега се е случвало управляващо мнозинство да атакува под една или друга форма президента, особено ако той е избран с подкрепата на политическия опонент. Никога досега обаче вицепрезидент не е критикувал тъй остро държавния глава, както го прави Маргарита Попова. Тя вече стана контрапрезидент.
По време на мандата на Петър Стоянов се знаеше неофициално, че той не се разбира особено добре с вицепрезидента си Тодор Кавалджиев. Но публични препирни между тях не е имало. Легендарен бе конфликтът между президента Жельо Желев и неговото вице Блага Димитрова преди 21 години. Тя пребивава на поста само година. Напусна, защото се почувства изолирана и от телевизията разбра, че президентът Желев е направил т.нар. Боянски ливади. Няколко месеца по-късно правителството на Филип Димитров падна.
Проблемите на Плевнелиев започнаха в мига, в който той подкрепи протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013 г. Управляващите го обвиниха, че той заема страна и съответно губи авторитета си на държавен глава, призван да бъде надпартиен обединител на нацията. Медийният конгломерат, създаден по време на премиера Станишев и който обслужва с охота и следващите правителства, започна съгласувана кампания срещу Плевнелиев - за сметки в офшорки отпреди 10 г. (в което няма нищо незаконно), за къща в Гърция, купена по съмнителен начин (внушенията останаха недоказани), за връзки с икономически кръгове (представено като тежък грях, при положение че самият Плевнелиев, преди да влезе в политиката, бе бизнесмен). Трябва да отбележим, че нито един от тези т.нар. факти не тревожеше медийния конгломерат, когато Плевнелиев стана министър в кабинета на ГЕРБ, а после бе издигнат и за президент.
Актуалната атака е за негова среща с австрийския шеф на ЕВН във Виена, интерпретирана като мегаскандал. По последния казус дори се създаде временна анкетна комисия в НС, което е в силно противоречие с конституцията, според която президентът може да бъде разследван само за държавна измяна и нарушение на основния закон. Именно по този казус бе и последното изказване на вицепрезидента Попова. Въпреки че има репутацията на добър юрист, тя посъветва президента да се яви пред комисията в НС, което чисто юридически е пълен абсурд. Мотивите за поведението на Попова може да са най-различни. Но аргументите й срещу държавния глава, припокриващи се до голяма степен с кампанията на споменатата медийна мелачка, я правят сериозно уязвима. Въпросите към нея са два - не е в състояние да мисли автономно или някой й диктува какво да прави.
Най-сериозната атака към Плевнелиев в юридически смисъл е образуваното от Конституционния съд дело по жалба на БСП заради указа му за назначаването на ЦИК, с който той даде един член в повече на ГЕРБ за сметка на ДПС. Според левите юристи по този начин президентът е нарушил конституцията, тъй като преднамерено е пренебрегнал Изборния кодекс. Ако се окаже, че и конституционните съдии са на същото мнение, социалистите обмислят да започнат процедура по импийчмънт. Тази процедура е достатъчно трудна за реализиране и едва ли пълномощията на Плевнелиев ще бъдат прекратени предсрочно. Но все пак ще бъде огромен повод за поредното му овъргаляне в катран и пера.
Факт е, че президентът се възползва от всяка възможност, за да наруши рахата на управляващото мнозинство - било с вето или изказване. Нищо чудно атаките срещу него да са именно заради това. Президентът има право да бъде коректив на правителството и всеки, който е против това, отрича баланса между държавните институции, създаден от конституцията. Така както всяко законно избрано правителство има право да си изкара мандата, дори ако голяма част от обществото е против.
Бе внушено, че Плевнелиев е близък до определени кръгове, които от своя страна имат интерес да не се закачат ЕРП-тата. Но в тази атака съзнателно се пропуска фактът, че президентът няма никаква власт, с която да влияе на решенията, свързани с ЕРП-тата. Енергоразпределителните дружества, при всичките им кусури, са относително най-малко виновни за цената на тока, за дефицита в НЕК и БЕХ и т.н. Съсредоточаването на държавния юмрук върху трите дружества е опит да се прикрият действителните проблеми. Като например огромните разходи, направени от тройната коалиция по различни проекти със съмнителна ефективност.
Обвиненията, че Плевнелиев не се държи като обединител на нацията, са доста плоски. Нито един президент няма как да бъде обединител на всички българи и е крайно време да се спре с тази словесна ширпотреба. Дори да си сложи петолъчка на ревера, Плевнелиев няма как да стане симпатичен на избирателите на БСП. Така както Георги Първанов нямаше никакъв шанс да бъде припознат от сините, дори ако беше проговорил оксфордски английски.
Задачата на президента е да подкрепя обществения интерес. С какво той е ощетил обществения интерес, ако се съгласим с гореописаните обвинения?
Да, политически е несръчен, съветниците му явно го подвеждат, все по-често допуска да бъде поставен в отбранителна позиция. Публичното му поведение не внушава солидността на опитен 50-годишен мъж. Но! Преди две години и половина той бе избран за президент. И никой не е оспорил законността на избора му с изключение на Сидеров, който се аргументира с плакати и викове.
Настоящото управляващо мнозинство често говори за уважение към институциите. С цялото лицемерие, на което е способно. Уважението към институциите и законите се демонстрира най-добре не с приказки, а с действия. В този смисъл атаките към президента от страна на БСП и ДПС, които очевидно са продиктувани най-вече от конюнктурни съображения, са всички друго, но не и уважение към институциите. В тази компания предпочете да се включи и юристката Маргарита Попова. А Плевнелиев, все по-вяло и служебно защитаван от партията, която го издигна - ГЕРБ, от сам сред чужди стана и чужд сред свои. Политическите му перспективи очевидно не са бляскави. В момента той е губещият в мръсната война. Но тези, които я водят, не трупат подкрепа. А май искаха да изглеждат като ангели.