Покупката на телевизор е била хит на пазара на бяла и черна техника през 2013 г.

Петима мъже не могат да насмогнат на темпото на една жена, когато става въпрос за пазаруване на ризи и блузи. Това са най-често купуваните и най-евтините дрехи, чието потребление се следи от националната статистика. При обувките, костюмите, палтата и якетата дамите също пазаруват със значително по-висока скорост.

През 2013 г. всеки 100 домакинства са си купили средно 140 дамски ризи за 16 лв. броя и над пет пъти по-малко мъжки ризи - 27, със средна цена 20 лв. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От ниските цени може да се направи изводът, че голяма част от хората купуват дрехи при намаления или втора ръка, а през останалото време само се разхождат из магазините.

Разликата в темпото на шопинга донякъде се дължи на по-големия брой жени сред населението на България. Това обаче надали е решаващият фактор, тъй като мъжете у нас са само с 3 процентни пункта по-малко. Обяснение за доминацията на дамите, извън клишето за пословичната им страст към пазаруването на дрехи, може да се намери в цените.

Според статистиката през миналата година представителите на силния пол са си купували по-малко, но по-скъпи обувки и дрехи от нежните си половинки.
Най-драстична разлика в числото на етикетите има при официалното облекло. През 2013 г. 100 семейства са си купили средно по 3,1 мъжки костюма за 174 лв. броя. Това означава, че само един от 33 мъже е направил такава покупка. Жените също са се представили скромно при обновяването на деловото облекло в гардероба си. На 100 домакинства се падат по 6,9 нови дамски костюма. Средната им цена е 77 лв. или над два пъти по-ниска от тази за мъжките.

Двойно повече обувки

Подобна е картината и при обувките от кожа. Според данните на НСИ през миналата година 100 домакинства са купили средно 164 чифта женски обувки, които средно са стрували 35 лв. Мъжете са се отчели със 100 чифта със средна цена 40 лв. Сравнението с предишни години показва, че в кризата представителите на силния пол са започнали да наваксват изоставането при пазаруването на обувки. От друго сравнение се вижда, че и жените, и мъжете купуват около два пъти повече обувки спрямо 10 години по-рано.

Статистиката показва, че пазарът на дрехи и обувки постепенно се възстановява след големия спад през 2010 г., а при някои артикули даже е задминал пика от предкризисната 2008 г. През миналата година домакинствата са купували повече рокли, блузи, панталони и костюми. Намаление има единствено при връхните дрехи и мъжките ризи. Съживяване на потреблението има и при детските обувки. През 2013 г. на 100 домакинства се падат по 65 нови чифта - с 11 повече спрямо 2012 г.

Едно сако на стотина мъже

Най-рядко купуваната дреха е мъжкото сако. През миналата година само 1 от 100 мъже се е сдобил с такава дреха.

Запасяваме се с повече, но по-евтина храна

Потреблението на хранителни продукти пълзи нагоре, но със скростта на охлюв. За цялата 2013 г. едно домакинство е изяло средно с 1,2 кг свинско месо, 400 г луканка, 300 г риба и 600 г сирене повече, отколкото през 2012 г. Изпили сме и 2 литра прясно мляко допълнително, показват данните на НСИ.

През миналата година едно домакинство (средно от двама или трима човека според статистиката) е изяло 17,8 кг свинско със средна цена 7,78 лв. за кг. Това означава, че на седмица се падат по около 350 г или две не много големи пържоли.

Затвърждава се тенденцията да се купуват повече, но по-евтини храни. През миналата година сме пълнили хладилниците с три пъти повече кренвирши и малотрайни колбаси, отколкото чувствително по-скъпата луканка, суджук или пастърма.

По-евтиното бяло сирене е предпочитано пред кашкавала, докато по-скъпите топени, пушени и други видове сирена почти не са намирали място в пазарската кошница. При месото също най-често на трапезата се слагат пилешко, свинско или ястия от кайма, значително по-поносими за семейния бюджет в сравнение телешкото и агнешкото. Сланината и маста вече почти не се използват при готвене. През миналата година сме консумирали повече риба, което според диетолозите прави менюто по-здравословно.

От средната  цена (5,68 лв. за кг) обаче става ясно, че уловът в пазарската мрежа в масовия случай е от евтините цаца, шаран или скумрия.

Продължава и спадът в хапването на бял хляб. През 2013 г. едно домакинство е изяло средно 133 кг или по около 360 г на ден. В сравнение с 2012 г. сме купували с 10 кг по-малко самуни. От 2001 г., когато НСИ за първи път публикува данни за потреблението, консумацията на бял хляб е намаляла със 120 кг или почти двойно.

Друг плюс за здравословното хапване е, че българите купуват повече зеленчуци и плодове. Фаворити в тази група са доматите, дините и ябълките.

По-евтините продукти са били цел №1 и при напитките. През 2013 г. фаворити са минералната вода и газираните питиета, чието потребление има най-значителен ръст през последните десетина години. По-скъпите сокове се купуват десетократно по-малко. От алкохола най-често се пие бира и много по-рядко вино и спиртни напитки. 

Мляко, кашкавал и сирене изяждат инфлацията 

Млякото, сиренето, кашкавалът и яйцата са поскъпнали най-много за последните 12 месеца сред всички продукти, които наблюдава статистиката. През април 2014 г. цената им се е увеличила с 4,2% (виж таблиците вдясно) спрямо същия месец на миналата година, показват данните на Националния статистически институт.

Заради поскъпването на тези основни за трапезата на българина стоки общото минимално поевтиняване на храните (с 1,1%) надали се е отразило положително на семейните бюджети. Поскъпнали са още минералната вода, соковете и безалкохолните напитки.
Месото, зърнените храни, рибата и хлябът са поевтинели с между 1% и 2,3% за година. Минимално са паднали цените и на зеленчуците и плодовете. 

По-осезаем спад е има при олиото и маргарина (с 9,9%), захарта, шоколада, сладкта (с 8,4%). От алкохола най-много е поскъпнала бирата.

Извън храните най-много се е увеличила цената на самолетните билети (с 3,7%). Вестниците и списанията също са излизали по-солено. Поскъпнало е и образованието. Книгите обаче са поевтинели. Дефлацията на годишна база, която националната статистика отчиташе през предходните 8 месеца (от август 2013 г. до март 2014 г.), цените на някои услуги са се увеличили.

Услугите  са поскъпнали
Почистването и поправката на облекло и обувки е струвало с около 2% повече. 
По-скъпи са излизали и прегледите на домашния любимец.

През април най-изгодно е било ходенето на зъболекар. Стоматологичните услуги са стрували с 22,5% по-малко в сравнение с година по-рано.

Прегледът при лекар също е поевтинял значително. Общите разходи за здравеопазване обаче са се увеличили.

Осезаемо са паднали цените на застраховките, свързани с жилището. Полицата е поевтиняла с 18,6% през последните 12 месеца. По-тънко излиза и покупката на телевизори, звукозаписни и аудиоуредби. През април цената на тази техника е с 15% по-ниска отколкото преди година.

Фотоапаратите и телефоните са поевтинели с около 10%. По-малко са стрували компютрите и автомобилите. По-достъпни са били бижутата и часовниците. Цената им е паднала с около 5 на сто. Намалението на тока за бита на три пъти е свалило с 6,9% сметките на домакинствата за година. 

Телевизорите са хит на пазара

Покупката на телевизор е била хит на пазара на бяла и черна техника през 2013 г. На всеки 100 домакинства се падат 3,8 нови приемника. Средната им цена е била 619 лв. През 2012 г. на 100 домакинства са купени 1,7 телевизора, показва националната статистика.

На подобен интерес се радват единствено прахосмукачките. Хладилници, бойлери, готварски печки, перални се купуват изключително рядко и само в краен случай - когато старият уред се развали непоправимо.

Въпреки съживяването пазарът на телевизори все още изостава от пиковия период 2004-2007 г., когато на 100 домакинства се падаха над 4,5 нови приемника.
От данните на НСИ се вижда, че съдомиялната е най-рядката птица в кухнята на българските домакинства. Само 2,9% от домакинствата в селата и 11,9% в градовете имат подобен уред, въпреки че интернет форумите преливат от доволни купувачи, които се хвалят с пестенето на ток, вода, труд и време. Независимо от все по-горещите лета климатикът също може да се причисли към екзотичните придобивки.

Всяко второ домакинство вече има компютър. Почти всеки от тях е снабден с интернет връзка. В България почти няма семейство без телевизор. Над 90% имат хладилник. Стационарни телефони ползват половината българи.