Хората винаги са искали да чуят, че има лесен начин животът им да стане по-хубав, а писачите на манифести винаги са били готови пламенно да ги уверят в това. БСП за пореден път го доказва

Ако съм научил нещо от политическата работа, то е, че предизборните платформи се пишат с ясното съзнание (а понякога и с надеждата), че никой няма да ги прочете. Сигурно и аз не бих прочел платформата на социалистите, ако не се наричаше "Манифест" и не започваше със зловещото "Един призрак броди из Европа" - думите, с които започна катастрофата на Европа през първата половина на ХХ век.

По времето на соца имаше един горчив виц, който обясняваше как двете Германии си поделили наследството на Карл Маркс - Западна Германия взела "Капиталът", а за Източна Германия останал "Манифест"-ът. Онзи манифест, който също започваше с призраци и който остави дълбоки рани по лицето на човечеството от залповете на "Аврора". Тези рани и днес продължават да гноят в страни като Венецуела, Куба и Северна Корея. След този виц думата "манифест" стана синоним на празни приказки, лъжи и лицемерие. На кухи хвалби и пропагандна наглост.

Днес социалистите отново пишат "Манифест" 

Пишат го с надеждата, че хората ще повярват не защото написаното е разумно и осъществимо, а защото е желано и мечтано. Хората винаги са искали да чуят, че има лесен начин животът им да стане по-хубав, а писачите на манифести винаги са били готови пламенно да ги уверят в това.

Анализът на целия манифест ще отнеме доста време и място, затова ще взема само няколко тези от него. Противоречията в тях ще покажат, че този, който ги е писал, е или некомпетентен глупак, или рафиниран манипулатор. Ето ги.

"Водещата задача на обновяващия се Европейски съюз да стане формирането на силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес."

Една икономика не може да бъде едновременно конкурентна и социална. Ако е конкурентна, то конкуренцията обикновено се осъществява между цените на стоките и услугите при едно и също качество. За да бъдат тези цени ниски и "конкурентни", конкуриращите се ще се стремят към работна сила с ниска относителна цена, което значи ниски заплати и минимум разходи за социални придобивки. Разбира се, когато победи по този начин в конкурентната война и наложи продукта си на пазара, производителят увеличава оборота си, открива повече работни места и заплатата на работниците му расте в абсолютна стойност. Това е конкурентна икономика. Социална икономика е да не мога да уволня председателя на синдиката, независимо дали произвежда нещо за мен. Социална икономика е държавата да изсмуква всичко и после да го преразпределя "за благото на обществото", като оставя за себе си повече от половината изсмукано по законни и незаконни пътища. Това са двете икономики - конкурентна и социална, и между тях няма нищо общо.

Обаче писачите на манифести искат да култивират у широката публика следното схващане: "Някъде, през девет планини в десета, има една бездънна дупка, пълна с пари. Сега капиталистите не ви дават, но като дойдат социалистите, те ще ви дадат". Друг е въпросът, че социалистите и сега са на власт в България и пак не дават на хората от парите в пещерата, но затова са виновни предишните управления (повечето от които пак социалистически), международното положение и климатичните промени.

"Да осигурим правото на равно заплащане за равен труд" 

Това е невъзможно. Много хора (старателно поощрявани от писачите на манифести) отказват да проумеят, че работната заплата е част от печалбата, създадена в някакъв икономически процес, в който работникът участва с труда си. Тази част не може да е по-голяма от цялото. За да получава един работник пари, които не е произвел, то значи ги получава за сметка на други работници, които заради него получават по-малко. В определени граници това е приемливо, защото хората са солидарни същества, но не може да продължава вечно и не може да взима уродливи размери. Не е възможно да се получава равно заплащане за равен труд, защото различните трудове не са еднакво ефективни. Ако две кръчми работят еднакво упорито, но едната е винаги пълна, а другата винаги празна, то е не само трудно готвачът на празната да получава еднакво с готвача на пълната, но не е и справедливо. Пък и ако един работник, който произвежда повече, получава колкото друг работник, който не произвежда нищо, не е ясно още колко време първият работник ще се чувства мотивиран да произвежда повече. Тогава първото производство ще се скапе като второто и няма да има откъде да дойдат пари за социални придобивки. За ужас на социалистите и синдикатите! Няма да има откъде да се смуче и да се раздава.

"Трайната и задълбочаваща се бедност на милиони деца и обезправени мъже и жени из цяла Европа налага неотложна агресивна политика за ускореното преодоляване на тези недопустими за съвременна Европа социални язви."

Тази фраза безспорно е сред добрите образци на писачите на манифести. Думи като "траен", "задълбочаващ се", "милиони" и особено "язви" рисуват картината на една разядена от мизерия Европа, в сравнение с която Етиопия по жизнен стандарт е нещо като султаната Бруней. Пред очите ни се разгръща картината на един стар континент, люлка на цивилизацията и родина на индустриалния свят, където мършави белгийчета и холандчета с изхвръкнали от глад пъпчета протягат треперещи ръчици за къшей хляб. Къде сте, социалисти? Къде сте да ни избавите от бедността?

Всъщност европейците са вероятно най-богатите 

и най-добре живеещите хора в света. Единственият им проблем е, че денонощно и страстно желаят да са още по-богати и да живеят още по-добре. Ето какво пише за европейската бедност в една статия, която всеки може да си прочете отделно: "Европейската дефиниция за бедност се базира на относителната линия на бедност, която е дефинирана спрямо цялата съвкупност от доходи в икономиката. Всъщност европейската дефиниция не говори за бедност, а за риск от бедност, вероятно отчитайки, че монетарният доход е само един от измерителите на бедността или само предпоставка за бедност". Къде е тази "трайна и задълбочаваща се бедност на милиони деца и обезправени мъже и жени из цяла Европа"?!...

Въпреки това социалистите тичат да ни спасяват, развели манифестите си и крещейки думичките "язви", "обезправени" и "неотложни". На мен обаче любимата ми думичка в тази словесна конструкция е "агресивна". Става дума за агресивната политика срещу язвите, която социалистите се канят да водят. Какво ли ще включи социалистическата агресия? Масови разстрели на едри данъкоплатци и цели бордове на корпорации? Експроприация? Национализация? Впрочем идеята за реиндустриализацията, с която писачите на манифести толкова се гордеят, сама по себе си е повод за дълбок размисъл в тази посока.

В манифеста на българските социалисти съм си отбелязал още петнайсетина такива места, но няма да се спирам на тях, за да не заприлича самият ми текст на манифест. Ще завърша само с още две констатации от преамбюла на манифеста: "Надеждата е рядкост, в остър недостиг са справедливостта и солидарността". Тук съм напълно съгласен. В страна, която се управлява от социалисти, справедливостта винаги е в остър недостиг, а надеждата е крехка. И вече наистина свършвам с това:

"Ние, българските социалисти, отхвърляме статуквото у нас" 

Вие, българските социалисти, сте управляващата партия в България. Имате си премиер и правителство. Имате си мнозинство в Народното събрание. Вашите фирми се къпят в обществени поръчки. В националния ви съвет греят крупни капиталисти, които биха извикали респект даже у някоя средна по размер акула на "Уолстрийт". Ако това не е СТАТУКВО, аз не знам кое е! Щом "отхвърляте статуквото у нас", хората ви го повтарят всеки ден - ОСТАВКА! И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.