Рискови са и кооперациите с големи магазини на партера

Над 60 на сто от къщите главно в малките градове и по селата са опасни за обитателите си при земетресение, защото са строени без вертикални железобетонни колони. Това стана ясно вчера по време на събитие, организирано от “Ксела ­ България”.
Според доц. д-р инж. Васил Кърджиев от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) най-рискови сгради са тези, изградени само с тухлена зидария и със стоманобетонни плочи, без да са направени вертикални железобетонни пояси ­ колони или стени. „Особено в провинцията преобладаващата част от еднофамилните къщи са от този тип”, поясни той.
„При последното голямо земетресение у нас в Перник през 2012 г. се оказа, че най-пострадалите къщи в района са такива
Имаше куриозни случаи, когато собственикът е надстроил къщата си с 1-2 етажа, но за да икономиса материали, не е направил колони или стени от железобетон”, добави експертът.
Статистиката на сградния фонд у нас сочи, че 37% от къщите са с тухлена зидария и бетонни плочи, а други още 26 на сто са тухли и гредоред.
„Всичко в крайна сметка обаче зависи от състоянието на сградата”, смята доц. д.р инж. Петър Христов от УАСГ. „Нерядко постройки, определени като рискови, се държат добре при трус, а други на много по-малко години може и да получат по-тежки повреди”, казва той.
Според него състоянието на конструкцията зависи от начина на строителството и поддръжката на сградата. Например панелните сгради при трус не би трябвало да имат големи проблеми. При некачествени заварки на съединенията, повреди от корозия в тях, от предишни трусове или от лоша поддръжка, като например течове между етажите, тогава те също са много рискови.
„Нерядко живеещите в кооперациите сами увеличават рисковете за устойчивостта им, като премахват важни носещи елементи от конструкцията.В жилищата се избиват врати в носещи стени.
Големият проблем идва и от разбиването на партерните етажи на сградите, за да се отвори място за просторни магазини и заведения с големи витрини, припомня той. „В центъра на София всички сгради, строени през 30-те години на миналия век, са с издънени партери, като процесът започна още през 80-те години и това увеличава рисковете за тях при по-силен трус. И сега има подобни стремежи, но пък нормативните изисквания са по-строги”, добавя Христов.
Изчезнали са чертежите на старите кооперации
Оценяването на устойчивостта на една жилищна сграда зависи от доста неща, като често за старите кооперации няма чертежи и това забавя процеса, казват експертите от УАСГ. В много случаи в една панелка например има стотици собственици на имоти и те трудно се организират да направят нещо заедно, за да проверят какво е състоянието на сградата, където всички живеят.
„Време е съсобствениците в жилищните кооперации да разберат, че е много важно да се знае какво е състоянието на конструкцията на сградата и дали тя може да издържи на по-силно земетресение, без да падне”, пояснява доц. Христов.
На конференцията вчера беше припомнено, че и у нас вече са в сила 10 строителни норми на ЕС, известни като еврокодове. Те са задължителни при проектиране и изграждане на сгради, изпълнявани с обществени средства. За всяка отделна част има и национални приложения за използването им. Засега единствено за еврокод ЕС 9 е за проектиране на алуминиеви конструкции. Еврокод 8 се отнася за проектиране на конструкции за сеизмични въздействия.